Дронове атакуваха Кремъл: Какви ще са последствията?

Атака срещу Кремъл беше кулминацията на подобни удари, които се засилиха драматично през последните дни на руска и контролирана от Русия територия и можеха да доведат до непредвидими последици.

През последните няколко дни въоръжените сили на Украйна нанесоха удари с дронове по петролни бази в Севастопол и Таман, два пъти бяха взривени железопътни линии в района на Брянск, там беше атакувано летище, имаше няколко инцидента с по-малък мащаб. настъпили.

Въпреки това обаче, атака срещу Кремълизглежда шокира целия свят. И сега основният въпрос е какво ще се случи по-нататък, как ще отговори Руската федерация и въобще какви последствия ще има атаката срещу Кремъл. Защото една от последните „червени линии“ изглежда е пресечена, което поставя Москва пред сериозно разклонение в поредица от решения.

И отговорът на този въпрос зависи от това кой е пуснал този дрон. Това коментира колумнистът на украинското издание Страна.

Всъщност има две основни версии по този въпрос: Украйна (за която говори Русия) и провокация на руските спецслужби (което вече се намеква в Киев).

1. Украйна отрича участието сино привържениците на тази версия, които също са в Киев (сред тези, които аплодират случилото се) казват, че това е още един мощен удар върху имиджа на Кремъл и демонстрация на възможностите на украинските специални служби.

Да, дори Киев не потвърди предишния саботаж от последните дни, но особено не се отрече от тях. И ударът по Кремъл, като ярко символично действие, се вписва доста добре в този сериал. Освен това в навечерието на парада в Москва на 9 май.

И като се вземе предвид фактът, че започването на отдавна обявената контраофанзива се отлага, а новинарският вакуум трябва да бъде запълнен с някаква „победоносна“ новина. А атаките с дронове срещу руски обекти и особено срещу Кремъл са напълно подходящи за тази цел.

Както и за „подгряване“ на информационното пространство и нарастване на пораженческите настроения в Руската федерация, ако настъплението наистина започне в близко бъдеще.

Освен това напоследък редовно се свалят много безпилотни самолети при подход към Москва. Това беше предшествано от мащабна кампания в Украйна за създаване на „безпилотни“ войски и набиране на оператори на дронове. Тоест, ясно е, че може да се правят опити за пробив към „главната цел“.

Ръководителят на кабинета на президента на Украйна Йермак публикува огнени светлини в телеграм канала си, а след това ги премахна. А бившият съветник на ОП Арестович наскоро заяви, че украински дронове вече летят близо до Кремъл.

2. Но някои точки поставят под въпрос „украинската“ версия.

Видеото, заснето през нощта, се появи само няколко часа по-късно в руската публика. Ако това наистина е било нападение от страна на Украйна, тогава е много странно, че украинските специални служби не са си направили труда да го коригират и да го разпространят по-бързо (дори и чрез напъхване в руски канали на Telegram).

Освен това инцидентът незабавно предизвика достатъчно подробни коментари от руски политици от първия ешелон (което може да означава, че такива коментари са получили зелена светлина).

Освен това много московчани знаят, че Кремъл е изключително защитен обект и в близост до него любителските дронове по принцип не излитат поради повишени електронни смущения.

Освен това такава намеса работи далеч отвъд градинския пръстен. Самите руски медии, съобщили по-рано за откритите близо до Москва дронове, заявиха, че те не са били свалени. Това означава, че най-вероятно самите дронове са паднали от въздействието на радиоелектронната война (което по някаква причина не се случи с „украинския“ дрон, който удари Кремъл).

Е, и накрая, не е ясно къде е руската противовъздушна отбрана, която, логично, трябва да създаде нещо като „купол“ над Кремъл и подобни обекти.

Разбира се, не е изключено да е пуснат някой високотехнологичен дрон, който е заобиколил всички тези препятствия. Или пазачите на Кремъл са били изключително непрофесионални.

Така или иначе, но във всеки случай ще има някакви последствия за украинско-руската война. Сред които се разглеждат две основни направления.

първо, „възмезден удар“ на Банкова, Рада или правителствения квартал в Киев.

От началото на пълномащабната инвазия руснаците никога не са нанасяли удари срещу президентската канцелария. Въпреки че имаше техническа възможност – украинската система за ПВО не може да прихване руски хиперзвукови ракети. Обикновено има три обяснения за това.

Първият е практическата безсмисленост. Според съобщения в медиите Зеленски и най-близките му сътрудници прекарват по-голямата част от времето си в Киев не в офис сградата, а в подземни бункери, построени през съветската епоха и предназначени за ядрен удар.

Второ, Путин уж разчиташе на някакво споразумение със Зеленски (въпреки че този аргумент очевидно беше уместен само през първите два-три месеца на войната, когато преговорният процес все още продължаваше, след което беше спрян).

Трето, Путин обеща да не посяга на живота на Зеленски. Това по-специално заяви бившият израелски премиер Бенет. Сегашният удар по Кремъл формално отменя това обещание, дори и да е дадено.

В същото време дали ще последва такъв удар, къде и кога – въпросът остава открит.

Второ, руското правителство може, използвайки удар по Кремъл, да излезе с един вид публичен „ултиматум“ за следващи подобни инциденти. Например за използването на ядрено оръжие – как рязко да се вдигнат залозите в конфликта.

Или да го приложите без предупреждение – което, разбира се, е най-малко вероятният сценарий, тъй като заплашва неконтролирана ескалация на конфликта с участието на други страни.

Въпреки това, както вече беше споменато, няколко руски опозиционни ресурса вече пишат, че Русия е започнала да подготвя ядрен удар. Но няма други доказателства за това.

Единственото нещо, което досега Русия е чула по „ядрената“ тема, е изявлението на заместник-министъра на отбраната Александър Фомин на брифинг за военните аташета на „приятелските страни“.

„Въз основа на доктринални документи бяха изложени руските подходи към ядреното възпиране. Беше отбелязано, че дейността на Руската федерация в областта на ядреното възпиране има отбранителен характер и е насочена към гарантирана защита на суверенитета и териториалната цялост. на страната“, каза Фомин.

Тези думи обаче прозвучаха в контекста на темата за американските ядрени бойни глави в Европа, а не за удар по Кремъл.

Но като цяло темата за „възмездието“ се нагнетява усилено в руското информационно поле.

В руските военни телеграм канали има цяла поредица от съобщения на тема „Най-после Кремъл реши да даде твърд отговор“.

„Ръководството на Министерството на отбраната на Руската федерация реши да предприеме някои трудни стъпки. Това е причината за паузата между нападението и отразяването му в медиите. Имаше дискусия в продължение на половин ден и когато решението беше Направено, медиите съобщиха за атаката. И, съдейки по изявленията на нашето ръководство, решението е взето“, пише един от руските телеграм канали, подкрепящи войната.

Що се отнася до вероятността от ядрен удар, подобни прогнози (които и преди са били периодично), за щастие, досега никога не са се сбъдвали. Включително за позицията на Китай, най-важният съюзник на Москва, относно недопустимостта на използването на ядрено оръжие. И е малко вероятно позицията на Пекин да се е променила след няколко удара с дронове срещу Кремъл.

Но не може да се изключи фактът, че руснаците ще се опитат да нанесат някакъв мащабен удар (без ядрено оръжие). Така беше и след експлозията на Кримския мост, когато руската армия нанесе масивен удар по енергийната инфраструктура на Украйна, представяйки го като „акт на отмъщение“.

Възможно е още сега атаката срещу Кремъл да бъде използвана от Москва като претекст за нови военни действия. Освен това съобщението за нападението срещу резиденцията на президента на Руската федерация наистина беше направено с голямо закъснение след самия удар. Тоест вероятно през това време са взети някакви решения.

В същото време има и друга напълно конспиративна теория, че ударът по Кремъл е организиран от представители на т. нар. „партия на войната“ в Русия, за да се натисне Путин (който според тази версия не е координирал стачка) до някои трудни действия срещу Украйна. Представители на тази „партия“ вече активно приемат Кремъл „слабо“ – казват те, „ако Путин не отговаря на удара срещу Кремъл, защо е такъв слаб?“

В този случай не е факт, че руските власти първоначално са планирали „ответен удар“, но те са активно тласкани към него, поставяйки ги в позицията на „губещо лице“ в противен случай.

🚨🚨🇷🇺#Разбиване: Путин нареди да се „неутрализират всички висши служители, включително Зеленски“. pic.twitter.com/DP3OHMArFO

— Аларма за терор (@Terror_Alarm) 3 май 2023 г

PS Според информация, която обаче не беше потвърдена, руският президент Б. Путин е наредил неутрализирането на всички украински служители, включително Владимир Зеленски. Все още няма подробности, но акаунтът, излъчващ новината, е напълно идентифициран с позицията на Киев.

Source link