Пътуване във времето: когато трамваите са теглени от коне в Атина

Трамваят съществува в сегашния си вид в Атина от 2004 г. Историята му обаче се връща в далечното минало.

Отминаха годините на голяма слава и упадък. Трамваят се появява за първи път в Атина през 1882 г. и като градски транспорт се развива през годините. Първите трамваи са били управлявани от коне, впрегнати в тях. Всъщност това имаше фургони, които се движеха по тогавашните черни пътища на града. Градският транспорт се състоеше от леки каруци, теглени от по три коня. Вагонът беше покрит с тента през зимата. Може да побере едновременно 16 човека, а в летния вариант имаше 20 места.

Общо 800 малки кончета са обикаляли в Атина. Те бяха подбрани по такъв начин, че да е удобно за конете да се движат по неравните улици на Атина. Теглените от коне животни лесно и бързо реагираха на постоянните спирания, които трябваше да бъдат направени.

Първите трамвайни линии свързват центъра на Атина с предградията. С комфорт и доста бързо беше възможно да се стигне от Синтагма и Гази до Ампелокипи, Патисия, както и до площад Омония. През следващите години транспортните линии се разширяват още повече. Те дори започнаха да поставят реклами на предприятия от онова време в трамваите.. Беше една от първите и най-успешни форми за предаване на информация на гражданите.

През 1887 г. в Атина се появява подобрена форма на парен трамвай. Парният трамвай Faliro тръгва от спирка, разположена пред Академията на Атина (Akadimias). Пресичайки улица Universitetskaya (Panepistimiou) и Amalias Avenue, трамваят стигна до Dzidzifes (кей, Калитея). там вътреагончикът спря на плажа и след това последва Фалиро.

21 години по-късно, на 30 октомври 1908 г., те стартират първите електрически трамваи. Дошло е времето постепенно да се заменят конските каруци с този модерен за онова време вид транспорт. За две години трамвайната мрежа закупи 257 превозни средства – 150 локомотива и 107 вагона. За онова време беше много модерна технология. Трамваи бяха толкова впечатляващи, че много атиняни просто ги караха „за удоволствие“, без намерение да стигнат до конкретна дестинация.

Автомобилите бяха затворени, белгийско производство. Бяха оборудвани електрическо осветление и много удобни места за 16 човека. Също и в тях бяха предвидени места за 14 правостоящи пътници. Цената на пътуването беше 1 копейка (δεκάρα).

През годините системата за обществен градски транспорт се разраства и модернизира. Докато войната и окупацията през Втората световна не развалиха всичко. Много линии бяха премахнати с окончателното премахване на релсите. Ллиниите Patisia – Ampelokipi и Kypseli – Pagrati бяха изведени от експлоатация. През октомври 1960 г. удари последният звънец на стария традиционен атински трамвай.. На 4 април 1977 г. спира да работи и последната останала линия до Пераматос.

44 години след последното обаждане трамваят се завърна по улиците на Атина, а маршрутът му се модернизира напълно. Започва работата си на 19 юли 2004 г. във връзка с преминаването на Олимпийските игри в Атина. През 2007 г. имаше допълнително разширение на линиите от плувния басейн в Глифада до болницата Асклепио във Вула. Днес съвременната трамвайна мрежа на Атина има 3 линии с имената „Тукидид“, „Аристотел“ и „Платон“. Сега само известните линии, изпяти за първи път през 1948 г., напомнят за стария атински трамвай: „Побързайте да хванете последния трамвай …“.

Отминаха годините на голяма слава и упадък.

Трамваят се появява за първи път в Атина през 1882 г. и като градски транспорт се развива през годините.
Първите трамваи са били управлявани от коне, впрегнати в тях. Всъщност това
имаше фургони, които се движеха по тогавашните черни пътища на града.
Градският транспорт се състоеше от леки каруци, теглени от по три коня.

Вагонът беше покрит с тента през зимата. Може да побере едновременно
16 човека, а в летния вариант имаше 20 места.

Source link