Маски, ваксинация и карантина: колко добре човечеството се пребори с пандемията

Пандемията от COVID официално приключи, продължила повече от три години. Какви поуки могат да бъдат извлечени, правилно ли се бори човечеството със смъртоносния вирус? Експертно мнение.

Миналата седмица СЗО обяви, че пандемията от COVID-19 е официално приключи. За повече от три години от неговия ход хората не са стигнали до консенсус по основните въпроси:

1. Правилно ли са се справили страните със смъртоносната инфекция?
2. Беше ли наистина необходима самоизолация?
3. Колко ефективни бяха маските и ръкавиците.
4. Блокиранията влошиха ли ситуацията?

Вирусът все още е тук

Ето какво мислят експертите по въпроса пише издание „Новая газета-Европа“. Ръководителят на Световната здравна организация Тедрос Адханом Гебрейесус каза в петък, че приблизително 7 милиона души официално са починали от COVID-19 от 2020 г. насам, но реалният брой може да достигне 20 милиона. Той отбеляза, че вирусът продължава да мутира , така че съществува риск от нови видове, които могат да причинят пикове в заболяванията и смъртността. Така че коронавирусът не е престанал да бъде глобална заплаха за човечеството, казва той:

„Миналата седмица COVID-19 отнемаше по един живот на всеки три минути – и това са само случаите, за които знаем.“

Гебрейесус обаче отбелязва, че през последната година броят на инфекциите и смъртните случаи намалява, благодарение на ваксините и формирането на групов имунитет.Докторът на медицинските науки Василий Власов в интервю за журналисти от Новая газета Европа предупреждава, че вирусът стана по-малко опасен, но продължава да се разпространява:

„По-голямата част от хората на планетата са били болни от коронавирус, поради което е изграден имунитет. Имунитетът не предотвратява инфекцията, той улеснява последващото заболяване.“

Локдауните – колко ефективни бяха

След обявяването на пандемията страните започнаха да затварят граници и да въвеждат карантинни мерки. Стратегията, следвана от някои страни в Европа и Азия, беше силно ограничаване на социалните контакти. В Китай например беше в сила почти пълен локдаун до края на 2022 г. А някои държави, като Швеция, не наложиха сериозни ограничения, разчитайки на развитието на естествен колективен имунитет.

През май 2020 г. Лондонското училище по икономика и политически науки сравни заболеваемостта в 32 държави по време на първата вълна на COVID-19. Според нейното изследване страните, които са решили да наложат локдаун в самото начало на пандемията, са успели да намалят процента на заразяване. Например Дания въведе локдаун два дни след обявяването на пандемия и месец по-късно отбеляза липсата на увеличение на броя на инфекциите и смъртните случаи. В средата на май 2020 г. смъртността от COVID-19 в Дания беше около девет души на 100 000 – няколко пъти по-малко, отколкото в много европейски страни. В Швеция, където нямаше локдаун, цифрите са по-високи: 36 смъртни случая на 100 000 души, а във Великобритания са още по-високи: 52 на 100 000.

Експертите посочват, че карантината е ефективна мярка в началото на пандемия, когато вирусът се разпространява бързо и все още не са разработени протоколи за лечение. В Португалия почти веднага след обявяването на пандемията бяха въведени противоепидемични мерки. Работното време на магазините и ресторантите е намалено, наложен е полицейски час и са забранени публични събития. До 23 юли 2020 г. имаше по-малко инфекции и правителството обяви поетапно излизане от блокирането. Ирина Якутенко, биолог и научен журналист, казва:

„В Германия успяха да застанат между Сцила и Харибда: да направят карантината доста тежка, но без ексцесии, както в Китай, където заваряваха вратите на входовете или като в Италия, където изобщо забраниха на хората да излизат от домовете си. В Япония също имаше ексцесии, където хората дълго време ходеха по улицата с маски, което е глупаво, но тогава не беше известно. Сега знаем със сигурност, че рискът от инфекция на улицата е много по-малък. Твърдата карантина се отразява негативно на живота на хората и техния комфорт. Но липсата на карантина като цяло е лоша. В Швеция, например, загинаха непропорционално голям брой възрастни хора, тоест шведите всъщност просто ги пожертваха. Не им е оказана помощ – казват, защо да вземете леглото на стареца, защо да го поставите на вентилатор, ако можете да излекувате младия.

Антиваксъри и липса на ресурси

На практика всички страни са изправени пред липса на медицинско оборудване, лекарства и персонал в болниците. Най-високата смъртност е регистрирана в страните с високо население — в САЩ, Индия, Бразилия и Русия. Якутенко смята, че като цяло световната общност се е справила зле с пандемията. Въпреки напредъка на фармакологията и науката, които успяха да създадат няколко ваксини за рекордно време, включително напълно нова иРНК ваксина, светът беше изправен пред огромен брой смъртни случаи, тъй като „оказа се, че имаме отделно фармакологията и общественото здраве отделно много хора не са били убедени да се ваксинират.“ И много развиващи се страни не са получили ваксини. Тя казва:

„В бедните страни нямаше физически ваксини, нито лечение. Който умря, той умря, който има силна имунна система, той оцеля. Някои европейски държави са се справили най-добре и то благодарение на усилията на конкретни хора. Например в Германия това беше Кристиан Дростен, един от водещите световни експерти по коронавируса, който през първата година [пандемии] посъветва правителството как да реагира. Затова там бяха взети превантивни мерки в началото на пандемията. Това спаси много животи по време на първата вълна. В Португалия имаше Enrique Gouveia y Melo, вицеадмирал на флота, който отговаряше за обществената кампания за ваксиниране там. Благодарение на него в Португалия бяха внушени огромен брой хора – повече от 85%. Като цяло, ако не вземете Източна Европа и аутсайдери като Швеция, тогава Европа се справи по-добре. Някои азиатски страни, като Южна Корея, също се справиха добре.“

Според нея Русия и САЩ също се оказали аутсайдери. В САЩ проблемът е политическата система, която има свои закони във всеки щат и голям процент антиваксъри. В Русия ограничителните мерки бяха въведени твърде късно, а също имаше твърде много антиваксъри. Официалните данни показват, че от началото на пандемията в Русия са открити над 22 милиона случая на заразяване с вируса, а почти 400 хиляди души са починали.

Важен проблем беше ниска скорост на тестване в началото. Това доведе до подценяване на официалната статистика на случаите и разпространението на вируса. Руската здравна система като цяло беше неподготвена за избухването на пандемията: в пика на нарастването на заболеваемостта в болниците липсваха легла, медицинско оборудване и квалифицирани лекари. Биологът казва, че липсата на финансиране за здравеопазване в Русия и липсата на инвестиции в развитието на медицинските технологии и науката са се усетили.

През март 2023 г. официалният портал Stopcoronavirus.rf обяви, че спира изчисляването на данните за груповия имунитет срещу COVID-19 и броя на ваксинираните. Сега порталът ще публикува данни само за броя на заболелите, хоспитализираните и оздравелите през последните 24 часа. Доктор Василий Власов казва:

„Благодарение на факта, че в някои страни науката е в добро състояние, ваксините бяха създадени бързо. Затова е много важно да се развива международното сътрудничество. Именно благодарение на американската програма за човешкия геном, в която участваха руски учени, ние в Русия имахме потенциала да създадем собствена ваксина. Да се ​​надяваме, че след известно време след днешните големи неприятности ще можем отново да тръгнем в тази посока. Но не трябва да се подценяват социалните промени, настъпили в обществото по време на пандемията: глобалното неравенство се задълбочи, вярата, че човечеството ще се погрижи за бедните страни, изчезна. Между другото, никога не им бяха дадени обещаните ваксини.

Source link