Как мините на Лаврио промениха древна Атина и съвременния свят

Само на петдесет километра южно от Атина, между носовете Торикос и Сунио, се намират мините Лаврио. Тук са добивани сребро, мед, олово и дори редки метали още от късния неолит, около началото на 4-то хилядолетие пр.н.е.

Мините процъфтявали през класическия период на Гърция, когато робите вършели тежката работа по извличането на метални руди. Градът-държава Атина експлоатира мините в най-голяма степен и те се превръщат в жизненоважен източник на доходи и в основата на богатството на древна Атина.

През 4-ти и 5-ти век пр. н. е. добивът в мините на Лаврио представлява 25% от годишния доход на атинската държава.

Според д-р Елиас Конофагос, инженер-химик и член на Енергийния комитет на Академията на Атина, годишният брутен доход от добива на сребро и олово само от мините на Лаврион по това време е бил 920 таланта*.

Талантът („талантон“) е древна единица за маса и стоково тегло и представлява съответните единици стойност, еквивалентни на тези маси от благороден метал. 920 таланта за добив на метал бяха оценени на 552,8 хиляди атически драхми – сребърни монети с тегло 4,36 грама всяка или около 24 тона сребро.

Добив на сребърни руди в мините на Лаврион. 5 век пр.н.е д. Рисуване върху ваза

В началото на пети век пр. н. е. годишният добив от мините на Лаврион е бил невероятно 10 тона сребро и до 8 хиляди тона олово. Археолозите са открили почти 200 различни шахти и мини в района, датиращи от 480-250 г. пр.н.е.

Древните изработки са маркирани на площ от около 200 квадратни километра. В момента са известни повече от хиляда шахти и щоли, достигащи дълбочина 119 метра (основно 25-55 метра). Древните стволове имат правоъгълна или квадратна част с диаметър по-малък от 2 метра, с много гладки стени. Има строго вертикални, усукани, зигзагообразни, наклонени стволове. На шест нива са разположени тесни галерии (50-60 см ширина, 60-90 см височина) с обща дължина 120-150 километра.

Главно от среброто на лаврийските мини Атина сече монета, която от векове се радваше на голям престиж в древните и древните източни държави, най-вероятно част от среброто и оловото бяха изнесени. Приходите от Лаврийските мини отдавна са гръбнакът на финансовата система на Атина. Част от приходите отиваха в хазната, а част се разпределяха между пълноправните атински граждани.

Мините на Лаврион помогнаха за победата над персийската армия. Темистокъл, избран за архонт на Атина през 493 г. пр.н.е., имаше грандиозен план да превърне Атина във водеща морска сила. Той построява стена през Пирея, за да защити територията на Атика, и пристанището на Фалиро скоро е заменено от пристанището на Пирея. Темистокъл нареди изграждането на 200 дълги военни кораба, наречени триери, всеки от които изискваше 170 гребци, за общо 34 000 души. Средствата за строителството на тези кораби са получени директно от мините на Лаврион.

Темистокъл

Приблизително 20 000 роби са работили в мините, за да получат среброто за флотата, което Темистокъл изисква. Крайният резултат от всички тези усилия беше, че Атина се превърна в страхотна морска сила.

През 480 г. пр.н.е. огромна персийска армия побеждава гръцките войски в битката при Термопилите, превземайки част от Гърция и заплашвайки атинската държава. Темистокъл предложи гърците да избягват да се бият на сушата, тъй като те са числено превъзхождани от персите. Вместо това той предложи да спре армията на персийския цар Ксеркс в морето. Доминираният от Атина съюзнически флот се сблъсква с персийския флот в близкия пролив Артемизия. За съжаление гърците претърпяха големи загуби там и се оттеглиха.

Темистокъл обаче настоява персийският флот да се включи отново. След хитростите на хитрия Темистокъл, цар Ксеркс бил въвлечен в титанична битка в морето и повел персийската си флота към тесния Саламински пролив.

Схема на битката при Саламин

Веднъж попаднали в тесен проток, персийските кораби просто не можеха да маневрират и бяха напълно дезорганизирани. След това гръцкият флот успя да се възползва от възможността да унищожи персийските военноморски сили и да спечели решителна победа за Атина и Гърция. Беше 22 септември 480 г. пр. н. е., ден, който се превърна в една от най-значимите дати в историята на Древна Гърция.

Година по-късно, без флот в подкрепа на войските си, персийският цар Ксеркс се оттегля в Азия, като по този начин изоставя амбицията си да завладее Гърция завинаги. Много историци смятат, че една персийска победа би спряла развитието на древногръцката цивилизация и, като цяло, западната цивилизация като цяло, поради което те твърдят, че битката при Саламин е една от най-значимите битки в човешката история. Корабите, които помогнаха за спечелването на битката при Саламин, бяха платени със сребро от мините на Лаврио, така че е безопасно да се каже, че тези мини в Южна Атика и мизерният труд на хората, поробени там, допринесоха значително за спасяването на Западните цивилизация.

https://www.youtube.com/watch?v=pm1ab_nB0W8

До края на 1 век пр.н.е. д. мините били изчерпани и атиняните започнали да топят стари шлаки, за да извлекат метала. През 1 век от н.е. д. Мините Лаври бяха изоставени. През 1860 г. минният инженер Андреас Корделас посетил Лаврион и написал бележка до гръцкото министерство на развитието относно възможността за обработка на древни шлаки с цел извличане на сребро.

Италиански бизнесмен Джовани Батиста Серпиери (гръцки) руски. (1815-1887), син на миньор от Сардиния, посетил района на Лаврийските мини, запознал се с Корделас и неговия доклад през октомври 1863 г. и основал през 1864 г., заедно с банкера Иларион Ру (Hilarión Roux, 1819-1898) от Марсилия, компанията Serpieri, Roux de Fraissinet et Cie. Компанията получава през април 1864 г. концесия от гръцкото министерство на финансите. През 1865 г. компанията възобновява производството на метали на базата на древни гигантски сметища за шлака.

IN 1983 г мините на Лаврио бяха продадени на британска компания и спряха работата си. Днес те принадлежат на гръцкото Министерство на културата. Древните мини, които са толкова значими в историята на Запада, днес са част от технологичния и културен парк Lavrio.

* талант е най-високата единица за тегло в таблицата на гръцките мерки (всъщност думата τάλαντον означава „везни“, след това „тегло“). Като определена единица за тегло талантът е споменат още от Омир и навсякъде претегленият предмет е злато. Според заключенията на метролозите масата на таланта е равна на масата на семитския шекел (сигле, шекел), а именно тежкия златен вавилонски шекел, равен на 16,8 кг. Омировите таланти се произвеждат под формата на продълговати кръгли кюлчета, подобни на древните златни статери. Освен това по времето на Омир в обращение са били полуталанти с тегло 8,4 кг.

В допълнение към таланта на Омир за ниско тегло, в същата епоха е известен талант, който съответства на 26,2 кг. За първи път се споменава във връзка с победата на сицилианските гърци над картагенците (480 г. пр. н. е.), след това от писатели до 2 век пр. н. е. д. служи за обозначаване на мярката за тегло на златни предмети, които са били дадени като награда (венци) или посветени на храмове. В зависимост от променливите обозначения на драхмата или мината, по отношение на които талантът е кратен (талантът е разделен на 60 минути, мината е разделена на 100 драхми, т.е. в таланта има 6000 драхми), Количественото определение на таланта беше много различно, особено след като беше използвано както като тегло, така и като парична единица.

Source link