Многобройни дарове от древногръцки вярващи, намерени на Китнос

Гръцкото министерство на културата съобщи в сряда, че археолозите разкопават светилището

на върха на хълм на остров Китнос в Егейско море те намериха „безброй“ дарове, оставени от верните гърци в продължение на много векове.

В изявление на министерството се казва, че тазгодишните открития включват повече от 2000 г непокътнати или почти непокътнати глинени фигурки, предимно жени и деца, няколко мъже, както и костенурки, лъвове, прасета и птици.

Няколко церемониални керамични съдове, открити при разкопки, са свързани с богослужението. Деметрадревногръцката богиня на земеделието, и нейната дъщеря Персефона, на която е посветен комплексът от открити светилища.

Крайбрежен квартал Вриокастро на Китнос е бил древната столица на острова, обитаван без прекъсване между 12 век пр. н. е. и 7 век сл. н. е., когато е бил изоставен в полза на по-безопасно място по време на пиратски набези.

Артефактите идват от оскъдните руини на два малки храма, дълга сграда наблизо, която може да е служила като храмово помещение, и близка яма, където са били заравяни стари дарове, за да се направи място за нови. Светилището е било използвано около хиляда години, като се започне от 7 век пр.н.е.

Не е ясно до каква степен сайтът на Китнос е свързан с Елевзина – един от най-важните религиозни центрове на Древна Гърция, където богините са били почитани по време на тайни ритуали. Те бяха отворени само за посветените, на които беше забранено да говорят за това, което виждат. Известно е, че светилището в Елевзина е притежавало земя на острова.

Остров Китнос в група острови Цикладите беше за първи път уреден преди около 10 000 години. Неговите медни находища са били добивани от 3-то хилядолетие пр. н. е. и е било място на политическо изгнание по време на римската епоха.

Разкопките ще продължат до 2025 г., отбелязва АП.

Source link