СЗО: "Климатичната криза е причина за нова пандемия"

Явно ръководството на СЗО и апологетите на „глобалното затопляне“ окончателно се „стопиха“ и във връзка с това беше разработена нова схема за заблуда и ограбване на човечеството под общото наименование „Климатичната криза – причина за нова пандемия“ .“

„Промените в климата ще убият хората, защото насърчават появата и разпространението на инфекциозни болести“, предупреди преди няколко месеца Питър Сандс, изпълнителен директор на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария.

Изявлението на Сандс, въпреки че някои може да го нарекат остро, в никакъв случай не е хипотетично, тъй като многобройни проучвания, особено след премахването на ограничителните мерки срещу Covid-19, не се съмняват, че следващата здравна криза може да бъде въздействието на изменението на климата, подхранвайки съществуващите и несъществуващи болести. , вярва София Кристуавтор на изданието „Катимерини“.

Виждайки, че промените в околната среда сега се случват много по-бързо, отколкото в миналото, експертите са загрижени, че тази криза увеличава възможността за разпространение на патогени и вируси, срещу които никой човек не е имунизиран.

223 заболявания, изострени поради изменението на климата

Според проучване, публикувано в списание Nature, 223 човешки патогени са ескалирали поради широк спектър от климатични рискове, причинени от продължаващите емисии на парникови газове и други фактори. Всъщност експертите отбелязват, че самият брой патогенни заболявания, изострени от климатичните рискове, показва мащаба на заплахата за човешкото здраве, причинена от изменението на климата, и спешната необходимост от агресивни действия за преодоляване на климатичната криза.

Въпреки това изглежда, че ефектите от изменението на климата вече оказват значително въздействие върху здравето на хората в различни части на света. Например в Абакалики, в югоизточна Нигерия, последиците от климатичната криза са довели до увеличаване на броя на плъховете в района. В резултат на това хората често се разболяват от хеморагична треска Ласа, за която все още няма ваксина.

Милиард души са изложени на „преносители на болести“

Но не само хеморагичната треска Ласа тревожи учените. Глобалното затопляне може да накара основните вектори на болестта, а именно тигровия комар (Aedes Aegypti) и азиатския тигров комар (Aedes Albopictus), да се разпространят на стотици километри от мястото, където се срещат сега.

Според свързано проучване, публикувано през 2019 г., през следващия век около един милиард души може да изпитат предаване на вируса от всеки комар за първи път в Европа и в тропическите и субтропичните планини.

„Болестта Х“

Това не са единствените тревожни факти, които са в центъра на вниманието на научната общност, тъй като изменението на климата допълнително увеличава риска от ново инфекциозно заболяване (известно като „болест X“), които могат да се предават от животни и да предизвикат нова вълна от пандемия. Болестта Х, този все още неизвестен вирус, вече е заплаха за бъдещето и е в списъка на Световната здравна организация с пандемичен риск. Климатичната криза е задната врата към нова пандемия.

Еймс Адая, американски лекар по инфекциозни болести и старши научен сътрудник по инфекциозни болести и биотероризъм в Центъра за здравна сигурност Джон Хопкинс, обяснява на K как климатичната криза подхранва растежа на някои патогени в частност и разпространението на инфекции като цяло.

Промените в валежите, температурата и екстремните метеорологични явления могат да допринесат за излагането на хората на нови патогени, което дори може да е безпрецедентно в определена географска област, каза той. „Хората са принудени да се адаптират към климатичните условия, което увеличава шансовете да се доближат до определени патогени – например чрез преместване в определени райони или оставане повече на закрито, или използване на повече климатици (болест на легионери)“, казва д-р Адая .

Въпреки това, тъй като хората се преместват в райони, по-наситени с патогени – например поради наличието на различни животински видове – рискът от нови инфекции („болест Х“) нараства, според учения.

Ханс Клуге в „К“: „ЕС трябва да инвестираме в по-добри системи за наблюдение“

Говорейки пред K, регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Клуге отбеляза, че бързата промяна на климата крие редица рискове за нашето здраве и следователно международната общност трябва да бъде подготвена.

Според д-р Клуге загубата на биоразнообразие, интензивните земеделски практики и човешката намеса в местообитанията на дивата природа могат значително да увеличат риска от предаване на вируси от животно на човек. В същото време около 70% от възникващите заболявания – ебола, зика, енцефалит Nipah – и почти всички известни пандемии – грип, ХИВ / СПИН, COVID-19 – са зоонози, тоест заболявания, причинени от микроби от животински произход.

Регионалният директор на СЗО за Европа смята, че решението на проблема е двойно. „Първо, трябва спешно да преодолеем климатичната криза, като се отдалечим от изкопаемите горива, инвестираме във възобновяема енергия, поддържаме биоразнообразието и здравето на планетата. Второ, страните трябва да се адаптират към изменението на климата, включително като направят своите здравни системи по-устойчиви и подобрят своите способност за справяне с бъдещи пандемии.“

Д-р Клуге вярва, че за да направят това, държавите-членки на ЕС трябва да инвестират в подобряване на системите за наблюдение на инфекциозни болести и други заплахи за здравето, както и да разработят и приложат национални планове за адаптиране на здравето, като направят устойчиви на климата, нисковъглеродно предоставяне на услуги и екологична устойчивост неразделни компоненти на NHS.

Ценни уроци от пандемията covid-19

В същото време Клуге отбелязва, че има ценни уроци, които правителствата трябва да научат от пандемията Covid-19. „Трябва да съсредоточим усилията си върху извличането на поуките от тази пандемия. Целта както за Гърция, така и за други европейски страни трябва да бъде укрепване на човешките ресурси в сектора на здравеопазването и по-добро ангажиране на общностите за осигуряване на справедливост в здравеопазването. Поради тази причина желанието за общият паневропейски подход към общественото здраве и подобряването на комуникацията по въпросите на науката и здравеопазването остават два критични въпроса за обсъждане“, заключава д-р Клуге.

Source link