15% от местата в гръцкия парламент са заети от десни партии

Явен е ужасът на системата от появата на дясното, тъй като от снощи се опитва да представи трите десни партии – Гръцко решение, Победа и Спартанци – като… ултрадесни.

Трите партии, които влязоха в парламента, заедно с десните партии, които останаха извън парламента, като „Гласът на логиката“ („Φωνή Λογικής“) на Афродити Латинопулу и партията на П. Емфиецоглу и К. Богдану, получиха общо над 15%! Процент, който вероятно ще се увеличи още повече през следващите години, в зависимост от политическите развития, които се случват.

Това също показва потенциала, който може да има една коалиция от всички десни партии заедно. По проста математика, ако направиха коалиция, тя ще бъде третата партия по представителство в парламента.

Що се отнася до „гръцкото решение“ (Ελληνική λύση), Кириакос Велопулос успя да излезе без загуба от вътрешната криза, в която се оказа неговата партия преди два месеца, благодарение на трансфери като П. Сараки и С. Цума. Той запази електоралната си сила, въпреки факта, че беше подложен на натиск от „Победа“ („Νίκη“) и „Спартанци“ („Σπαρτιάτες“), които и двамата стигнаха до парламента и имат общ електорален „пул“.

„Спартанците“ бяха изненада за мнозина на изборите, но всъщност не е, тъй като тази партия получи подкрепата на Илиас Касидиарис, което означава, че всичките му избиратели са гласували за тази партия.

Преди изключването на „гърците“ („Ελλήνων“) Проучванията на Илиас Касидиарис показаха, че неговата партия може да спечели 5% от гласовете. В резултат на това се оказа, че по-голямата част от тези избиратели не са гласували на първите избори, а малка част са избрали „Победа“.

С идването на спартанците обаче тези избиратели отново получиха електорален изход и масово отидоха на поста, този, за който в крайна сметка гласуваха. Партията получи импулс, който й позволи да премине значително прага за влизане в парламента в рамките на 20 дни.

Върху Победа имаше известен натиск, тъй като част от нейните избиратели, произлезли от електората на Елиас Касидиарис, бяха ориентирани към спартанците. Въпреки това тя успя да запази доминиращата си електорална маса и да прекрачи прага на парламента.

Системата има всички основания за притеснение, защото в зависимост от това какво ще се случи по-нататък делът на десните партии на изборите може да се увеличи. Дори „Гласът на логиката“ на Афродити Латинопулу и „Патриотичната коалиция“ на П. Емфиецоглу-К. Богданос платиха за изгонването си на първите избори през май. Ако бяха участвали в изборите, нещата можеха да се развият много по-добре за тези две партии, тъй като щяха да стартират от много по-добра стартова позиция и нямаше да им бъде опетнен имидж, тъй като бяха посочени мотивите за изключването им с груби нарушения, поне в това е сигурен електоратът им.

За справка. Характеризирането на партията Нова демокрация като консервативна (или дясна) е силно противоречиво. Наистина, с изключение на факта, че е подкрепена от едрия капитал, нейните действия и реална политика като цяло отговарят на характеристиките на либерална партия с ясно изместване вляво.

Source link