Програмата на срещата Мицотакис-Ердоган в кулоарите на НАТО и очакванията на Атина

Ден на истината за гръцко-турските отношения ще дойде вдругиден във Вилнюскогато започват многобройните съпътстващи събития на срещата на върха на НАТО (11-12 юли).

Основната програма на срещата е около ситуацията в Украйна, но за Гърция приоритет е възможността двете нови правителства в Атина и Анкара да се възползват от ситуацията, която произтича преди всичко от тактическото въздържане на Турция от напрежението на място след разрушителното земетресение на 6 февруари. Атина е оптимист за перспективата за установяване на канали за комуникация с Анкара, но не си прави илюзии колко големи са амбициите на Турция в Източното Средиземноморие, където са най-големите проблеми в гръцко-турските отношения.

Във Вилнюс ще се проведат три различни срещи. Първият на лидерско ниво между министър-председателя Кириакос Мицотакис и турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 12 юли. Вторият е на ниво външни министри, между Георги Герапетритис и Хакан Фидан. И третият – на ниво министри на националната отбрана, между Никос Дендиас и Яшар Гюлер, които до преди месец оглавяваха турските въоръжени сили (TED). На първата среща между Мицотакис и Ердоган от гръцка страна ще присъстват също г-н Герапетритис и дипломатическият съветник на премиера Анна-Мария Бура. Разбира се, гръцката делегация в Литва ще бъде много по-голяма, за да се подготвят по-добре срещите.

Вече стана известно въз основа на идентични публични съобщения на гръцкото и турското министерства на отбраната, че има споразумение за ускоряване на диалога на ниво мерки за изграждане на доверие (МДД), т.е. между военни служители с участието на някои дипломати, докато среща на четири очи между Дендиас и Гюлер все още не се е състояла, за да се изяснят някои подробности. След срещата между Мицотакис и Ердоган се очакват важни събития. Ясно е, че Mansion House ще играе много силна роля на този етап, а присъствието на г-н Герапетритис в Министерството на външните работи, доскоро един от най-близките сътрудници на Мицотакис, ще осигури пълна координация. Нещо повече, изглежда, че протича процес на осмоза между сградата на Максиму и Министерството на външните работи, което в близко бъдеще ще се отрази в плътните движения на опитни дипломати, които вече са започнали, но все още не са формализирани. Както съобщава кореспондентът на К Манолис Костидис от Истанбул, изглежда има намерение от страна на Турция да придвижи бързо процесите на диалог и някои анализатори смятат, че Кайро също може да изиграе роля в затварянето на празнината, докато Египет нормализира отношенията си с Турция.

От щаба на Мицотакис смятат, че сегашната ситуация е значително по-различна от срещата, състояла се през септември 2019 г., малко след първото му избиране за министър-председател, с известни, но не обнадеждаващи резултати. Припомнете си, че тази среща всъщност беше торпилирана от много твърдата позиция на Ердоган, която беше потвърдена няколко месеца по-късно от подписването на турско-колумбийския меморандум и – догодина – Оруц Рейес и кризата в Еврос. Важна връзка между 2019 г. и днес е заместник-министърът на външните работи Александра Пападопулу, която има пълно разбиране за всичко, което се случи тогава и след това, с допълнителната полза от три години във Вашингтон, които й дадоха много добро разбиране на дълбочината на промяната, се случи в начина, по който се формулира външната политика на САЩ.

На ниво НАТО обаче, освен всеобхватния въпрос за членството на Швеция в Северноатлантическия пакт, който е неформална част от преговорите между Вашингтон и Анкара за F-16 и не само, има въпроси чисто гръцко-турски характер. В предишни дни K показа, че американците се опитват да намерят компромисна формула след искането на турската делегация в НАТО Босфора и Дарданелите да се наричат „Турски проливи“ (съответно Истанбул и Чанакале), в нарушение на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., определяща статута им. Американците, със съдействието на Военния комитет на НАТО (MCC) и по-малки страни (като Норвегия), на ниво Северноатлантически съвет, се опитаха да предложат двойно обозначение, за да излязат от задънената улица. Гръцкото министерство на външните работи обаче реши, че това предложение не може да бъде прието. Преговорите продължават и, според последните развития, беше предложено да се добави бележка под линия, поясняваща, че регионалните планове на НАТО не променят политиката или тълкуват правни позиции, очевидно позовавайки се на предимството на Конвенцията от Монтрьо над всяко друго тълкуване. Разбира се, запазва се правото на Турция да нарича проливите „Турски проливи“.

Въпреки че този въпрос не предвижда сериозно острите проблеми на гръцко-турските отношения между 2018 г. и началото на 2023 г., той се разглежда като пореден опит на Анкара да промени значението на международните договори, които до голяма степен ги определят. Спомнете си това Конвенция от Монтрьо 1936 г беше, всъщност, отложено с 13 години от добавянето на Договора от Лозана, което позволи на турския военен контрол над проливите и възможността за милитаризиране на гръцките острови Лемнос и Самотраки. Чрез дипломатически маневри, като тези по отношение на проливите или предполагаемия „неясен“ статут на суверенитет на източните егейски острови, които не са посочени в Договора от Лозана, Анкара по същество се опитва да отмени добре дефинирани концепции и ситуации.

F-35
И накрая, трябва да се отбележи, че след Вилнюс се очаква – и ако нещата вървят според очакванията – да бъде публикувано писмо за приемане на гръцкото искане за доставка на F-35 от Съединените щати, което ще послужи като начален точка за преговори между двете страни по този въпрос. Трябва да припомним, че турската страна има негативно отношение към доставката на F-35 за Гърция, без да се реши въпросът за закупуване и модернизация на нови F-16 за Турция.

Катимерини

Source link