На Акропола в жегата: заслужаваше ли си? О да!

Седнали на стъпалата точно пред Пропилеите, две млади холандки, Роза и Изабел, се разхлаждат с малкото, което имат: вентилатор и бутилка леденостудена вода. Снимка kathimerini.gr

„Не мисля да се качвам горе, опашката е твърде дълга. Мисля, че им е достатъчно това, което виждат тук“казва Саманта, посочвайки Пропилеите, докато чака на сянка, докато двете й малки деца довършват сладоледа си.

Опашката в началото на деня не е толкова дълга, но температурата обезсърчава мнозина, стигнали до тук с добри намерения най-после да изкачат Акропола.

Автоматът за продажба на билети не работи, а на касата има трима служители, които обслужват тълпите от хора възможно най-бързо. „Имаше и онлайн билети“, казват сестрите Джени и Пам, пенсионирани англичанки, които току-що са приключили с разглеждането на забележителностите. „Но ние сме твърде стари, за да резервираме билети онлайн.“

Сестрите Джени и Пам (вдясно) държат чаша сладки сладкиши Granita за пет евро. „На туристическо място можете да очаквате цените да са малко високи“, казват те на K.

Джени се надяваше, че е успяла да намери по-удобен пункт за туристическа информация, за да не се налага да използва британското си любезно отношение, за да пресече опашката, за да зададе прост въпрос на билетната каса, както направи. Но освен това тя не се оплаква от нищо, дори от жегата. „Добре, че дойдохме днес, защото утре ще е още по-горещо“сестра й се съгласява. „Струваше си?“ ние питаме. „О да!“ отговарят те в един глас.

Виното е много по-добро
Джени и Пам посетиха Акропола днес за първи път, но връзката им с Гърция е далеч назад. Джени, която за първи път опозна страната през 80-те години на миналия век, оттогава е пътувала до около 30 гръцки острова и е свидетел на промените, които туризмът донесе в страната. Всички те се свеждат до поскъпването на нощувките и транспорта, но тя добавя, че напоследък всичко е поскъпнало в страната й. „Аз обаче вярвам, че виното днес е много по-добро от тогава!“, тя казва.

Тези, които не се възпират от високите температури, могат да стигнат и до Партенона.

Ключов компонент от гръцкия опит и за двете сестри обаче е учтивостта. „Всички са много приятелски настроени. Винаги ще се притекат на помощ“, – казва Пам, спомняйки си един от моментите от пътуването си до Родос, когато двама гърци, като я видяха на стълбите, предложиха да й помогнат да слезе по многото стълби.

„Те толкова настояваха, че се съгласих, въпреки че аз самият току-що бях изкачил стълбите с трудности. Не исках да слизам по тях! И сега се озовах там, откъдето тръгнах.“спомня си тя, като се смее грубо. Джени също си спомня за приключенията си в Гърция, отбелязвайки колко различни са стандартите за сигурност тук.

„В Англия има много забрани от съображения за сигурност, но тук повечето неща са разрешени“, тя казва. „Спомням си, че преди 10 години предприехме разходка с лодка от Лерос до Липси с рибарска лодка, която превозваше – вероятно без разрешение – туристи от Лерос. Нямаше светлини, беше нощ и се притесних, но чух капитана пеех и си мислех: „Ако той пее, тогава нищо не ни заплашва“ – казва Джени с благодарност за парадоксалното място, което вече нарича свой „втори дом“.

Данис (вляво) и съпругата му и Джъстин и Сара разговарят на опашката пред касата на Акрополис и се съгласяват, че трите най-добри неща в Гърция са „хората, храната и забележителностите. В този ред!“

„Прави като римляните“
На опашка за билети до Акропола Джъстин от Канада започва разговор с Данис, родом от Непал, без сянка на недоволство. Знаете какво казват: „Когато си в Рим, прави като римляните“, казва той, заявявайки, че напълно се е примирил с високата температура в страната, която обича и вече е посетил.

В търсене на сянка по скелетата на реставрационни обекти.

Разбира се, местните „римляни“ били разтревожени от постоянните метеорологични съобщения за предстоящите горещини, а малцина са гърците в такъв ден в близост до археологическия обект. Джъстин и Сара бяха на медения си месец в Гърция и казаха, че са платили малко повече, за да имат безпрепятствена гледка към Акропола от спалнята си при краткосрочен наем. „Напоследък най-много използвам приложението за времето, но ако решите да дойдете тук през юли, знаете какво ще получите“, казва Джъстин, винаги еднакво ентусиазиран от предстоящото 35-градусово скално изкачване.

Седнали на стъпалата пред портика, две млади холандки, Роза и Изабел, се разхлаждат с малкото средства, с които разполагат: ветрило и колба с ледена вода. „Вчера казахме, че със сигурност ще изглеждаме като туристите, които виждате по вестниците, а сега вижте какво съвпадение!“ те ни казват, когато ги молим да уловят малката им почивка в сянката на Акропола.

„Като древните“
Пред входа на къщата други туристи стоят, за да си поемат въздух. Жената с увреждания бавно се изкачва, гледайки надолу към краката си, без да знае, че има асансьор. „Не предпочитам асансьора“, казва друга по-възрастна жена, която също има проблеми с придвижването, „защото искам да отида там, откъдето са дошли древните.“

„Искам да отида там, където са ходили древните“, казва трудноподвижна възрастна жена.

Това е най-натовареното време на деня, но посетителите на Акропола изглежда нямат нищо против. Цикадите отдавна са започнали своята монотонна мелодия. По пътя надолу срещаме същия странстващ акордеонист, когото бяхме видели няколко часа по-рано при изкачването. — Какво, не млъкна ли? питаме го. „В жегата трябва търпение. И като цяло в живота“, отговаря той, припичайки се на непоносимо горещата светлина на тавана.

ДА СЕ

Source link