Как учителят Иван Каниди, с цената на живота си, спаси децата в училището в Беслан

Преди 19 години, на 3 септември 2004 г., приключи животът на Иван Каниди, прекрасен човек и учител, който с цената на собствения си живот спаси деца в училище в Беслан, превзето от бойци.

Понтийският грък Йоанис (Янис) Канидис е роден на 1 януари 1930 г. в село Малая Ирага, регион Тетрицкаро в Грузия, където баща му работи като председател на колхоза. За жителите на Беслан той беше Иван Константинович Каниди, който дълги години преподаваше физическо възпитание в средно училище № 1. Той избра тази професия в младостта си, завършвайки факултета по физическо възпитание на Педагогическия институт Хетагуров Ордженикидзе (Владикавказ). през 1953 г. и й остава верен през целия си живот.

Иван Каниди обичаше спорта от дете, играеше добре футбол, занимаваше се с лека атлетика и бокс, участваше в състезания по колоездене. С удоволствие работеше с деца, внушавайки им любов към спорта. Дори оборудването за баскетболната секция, която ръководеше в училище, често се купуваше със собствени пари. Въпреки 74 години младежки стройната учителка по физкултура не бързала да се пенсионира. Много жители на Беслан наричат ​​Иван Константинович любимия си учител, при когото дори като възрастни идват да говорят за житейските си проблеми и да поискат съвет. На 1 септември 2004 г. Иван Константинович, заедно с всички, дойде на училищната линия. Той правеше това в продължение на много години, знаейки, че в училище ще има любима работа и ученици, за които спортът несъмнено ще стане важен помощник в живота. Той дори не можеше да си представи, че в училище ще се срещне не само с ученици и техните родители, но и с въоръжени терористи. Когато вземането на заложници започна, въоръжените мъже предложиха да напуснат, но Каниди остана с учениците си, за да се опита да спаси живота им.

Бюст на Янис Каниди, монтиран в Беслан на входа на интерната, кръстен на него

Каниди спасява няколко деца в първите минути на заложниците, когато ги затваря в една от училищните стаи, откъдето по-късно успяват да избягат. Във фитнеса, където екстремистите караха заложниците, той направи всичко възможно, за да облекчи тежкото положение на децата, опитвайки се да накара терористите да им дадат поне малко вода. Той открито заяви на бойците, че не са кавказци и не са мъже, тъй като се бият с жени и деца, за което той беше жестоко бит. Под него беше убит учителят по труда Александър Михайлов, който също се опита да се съпротивлява на терористите, но това не спря Каниди. Още в първия ден от залавянето той получава сърдечен удар, но продължава с всички сили да подкрепя отслабналите от жегата и липсата на вода деца. Според оцелели той е успял да дезактивира едно или две взривни устройства, като преди това ги е покрил с тялото си, за да не се разпръснат фрагменти, ако стане експлозия. Както винаги, заобиколен от деца, той им внуши, че помощта ще дойде и този ужас скоро ще свърши. Когато нападението започна и във физкултурния салон прозвучаха експлозии, защитавайки децата, Каниди влезе в битка с бунтовник, който се канеше да стреля по ученици от картечница. Той успя да грабне дулото на автомата и първият изстрел отиде не към децата, а към останките от тавана, надвиснал над физкултурния салон. Борбата беше неравна, но той спечели няколко секунди, позволявайки на децата да изскочат от вече пламналото училище. Казват, че никога не е изпускал дулото на автомата, който до последния момент е бил отнет от децата. Неспособен да се справи с мъж, който явно е няколко пъти по-възрастен от него в открит сблъсък, боецът извади пистолет и стреля няколко пъти от упор.

Снимка от Янис Канидис, която се намира в училищния музей.

След трагедията в Беслан западната преса с изненада писа за подвига на учителя, който въпреки напредналата си възраст смело се противопостави на екстремистите. И гръцкото правителство дори реши да отпусне средства за изграждането на училище на негово име в Беслан. На 9 декември 2004 г. Иван Константинович Каниди е награден посмъртно с Почетния знак на комисаря по правата на човека в Руската федерация „За защита на правата на човека“. В презентацията за наградата се казва: „Взет за заложник Иван Константинович обезвреди две взривни устройства; до последната минута от живота си той спасяваше деца, закриляйки ги със себе си. Терористите му предложили да напусне училището предвид напредналата си възраст, но той отказал да остави децата в беда. По време на операцията за освобождаване на студенти Иван Константинович загина от ръцете на терористи. Няколко години преди трагедията един от учениците на Каниди написа стихове, посветени на своя учител:

Като в храм влязох благоговейно във фитнеса,

И за миг, замръзнал на прага,

Аз – най-щастливият – паднах в онзи свят,

Където, изглежда, владението на Бог.

Е, нашият Бог винаги бързаше да ни помогне,

Ако бяхме в противоречие с волята,

И ни научи на великата молитва на труда

През пот, през сълзи и болка.

Редовете са наивни, но искрени, съдържат най-дълбоко уважение и признателност към Учителя, който през целия си живот носи това високо звание и му остава верен дори в смъртта.

Новото училище, дарено от Гърция и Норвегия, работи от 6 септември 2010 г., шест години след ужасяващия атентат, а днес негов директор е синът му Костас.

Директорът и син на героя Костас Канидис до бюста на баща си.

Бюстът на Янис Канидис е създаден от известния руски скулптор от Москва Ирини Макарова: „Беше трудно да се направи усмихнато лице от твърд материал като бронза, но знаейки историята на един учител и човек, пълен с доброта и саможертва, приех снимката, която синът му ми предложи”, каза тя.

Source link