Мицотакис от Гранада за увеличаване на ресурсите за страните, засегнати от климатичната криза

Веднага след края на неформалната среща на Европейския съвет в Гранада гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обърна внимание в изявленията си на темата за увеличаване на средствата за жертвите на природни бедствия с 2,5 милиарда евро:

„Няма как да не се увеличават ресурсите за засегнатите от климатичната криза. По въпроса с бюджета ЕС „Беше представено конкретно предложение, което Гърция прие, но е невъзможно да се увеличат ресурсите, например за Украйна – където те се увеличават много добре – без същевременно да се увеличат ресурсите за европейските граждани, засегнати от изменението на климата.“

Подробности от изявленията на гръцкия премиер след края на неформалната среща на върха на ЕС, чиито основни теми бяха имиграцията, разширяването на ЕС, изменението на климата и конкурентоспособността, кавички CNN Гърция:

Въпрос: Г-н президент, бих искал да поема по пътя на разширяването. Украйна очевидно е в центъра на вниманието сега и в навечерието на Европейския съвет през декември видяхме там и г-н Зеленски. Каква е позицията ви за приоритетите за следващия период и как цялата тази дискусия ще се отрази на европейската перспектива на Западните Балкани?

Кириакос Мицотакис: Както знаете, европейската перспектива на Западните Балкани се обсъжда от двадесет години, след „Солунския дневен ред“, без да се постигне значителен напредък. Гърция ще продължи да се бори за европейската перспектива на Западните Балкани и ще се застъпва за необходимостта всички страни да получат статут на страна кандидатче важат едни и същи правила и че няма геополитически приоритети, които да заменят строго определен процес.

И когато говоря за строго определена процедура, очевидно имам предвид как тези страни трябва да се адаптират към европейските норми и към оценките, които Европейската комисия постоянно ще прави, за да знае дали те наистина вървят напред по този път.

В тази връзка искам да подчертая, че за Гърция няма изключения от основните правила на правовата държава. Това е за всички страни кандидатки, не изтъквам нито една конкретна държава. Мисля, че самите държави знаят, че трябва да положат необходимите усилия, за да могат в края на този процес да заявят, че са членове на европейското семейство.

В същото време този дебат за значителното разширяване на Европейския съюз ни налага започнете преоценка как функционира самият съюз, процеси на вземане на решения и важни бюджетни въпроси. Защото влизането на по-бедните страни в Европейския съюз очевидно ще изисква повече ресурси, ако не искаме да пожертваме ключови действия на Европейската комисия, като кохезионни действия или Общата селскостопанска политика, за сметка на страни, които все още се нуждаят от такива средства.

Въпрос: Г-н президент, искам да ви задам въпрос относно имиграцията: каква полза може да извлече Гърция от окончателното споразумение по пакта за миграцията и доколко осъществимо е сключването на споразумението. И понеже вчера по време на речта си говорихте за допълнителни пари за имиграция, имате ли предвид пари за Турция, която стартира споразумение за имиграция с Гърция?

Кириакос Мицотакис: Напредъкът, постигнат по Пакта за миграция и убежище, определено е в положителна посока. Имаме споразумение на ниво съвет, сега влизаме в процес на тристранна комуникация, но това със сигурност е допълнителен инструмент, който ще бъде на наше разположение за борба със случаите на инструментализация на миграцията, подобни на тези, които сме виждали в миналото, със съответните облекчаване на процедурите за първо назначаване в държави.

Но този пакт сам по себе си не може да реши проблема с имиграцията. Нуждаем се от много по-всеобхватен подход и по-голяма активизация на целия Европейски съюз, институциите, а също и на държавите-членки в подкрепа на страните по външните граници на съюза. Например постигнатото споразумение с Тунис е опит в правилната посока.

Същото трябва да се направи с Либия, същото трябва да се направи с Египет, който също приема много мигранти и би било истинска катастрофа, ако те се насочат към Европа. И същото нещо, до известна степен, се случва сега с Турция, чрез дискусия в контекста на подобряване на гръцко-турските отношения. Ясно е, че този въпрос има важно европейско измерение.

Ето защо Гърция ще се застъпи за увеличаване на бюджета при преразглеждане на многогодишната финансова програма, така че да имаме повече ресурси на наше разположение за подкрепа на тези страни, при условие че те, подчертавам, си сътрудничат с Европейския съюз за спиране на миграционните потоци.

Въпрос: Г-н президент, вие предложихте увеличаване на европейските ресурси, както казахте, с поне 2,5 милиарда евро за природни бедствия, за да се укрепи Европейският фонд за солидарност. Искам да ви попитам: има ли сближаване по този въпрос? Къде е дебатът на европейско ниво? И като се има предвид, че дебатът за преразглеждане на фискалните правила също продължава, как мислите, че напредват преговорите за преразглеждане на пакта за стабилност?

Кириакос Мицотакис: Що се отнася до въпроса за бюджета на Европейския съюз, многогодишната финансова рамка, както знаете, Европейската комисия представи предложение, което тревожи Гърция. Ние искаме много повече пари за Украйна – и се справяме добре, защото ще продължим да подкрепяме Украйна – но твърдях в Европейския съвет, че е невъзможно да имаме значителни допълнителни ресурси за Украйна и в същото време да имаме по-малко ресурси , много по-малко ресурси от тези, които даваме на Украйна в подкрепа на европейските граждани, изправени пред природни бедствия.

Солидарният фонд е твърде малък и вече е изчерпан. Гърция успя и успя да претендира за максимална гъвкавост при използването на ресурсите, с които разполага, за да се издържа в случай на природни бедствия, които засегнаха предимно Тесалия. Но е ясно, че това не е достатъчно, тъй като е много вероятно да се сблъскаме с други подобни явления в бъдеще. Ето защо смятам, че увеличението на фонд „Солидарност“ с 2,5 милиарда, при обща ревизия над 65 милиарда, е сума, която не трябва да ни притеснява.

Мисля, че тези позиции стават все по-ясни в Европейския съвет, въпреки че все още сме далеч от постигането на общо съгласие. По отношение на фискалните правила, повтарям, че Гърция подкрепя по принцип предложението на Европейската комисия за по-голяма гъвкавост в приспособяването, във фискалното приспособяване, като винаги поема отговорността за важните реформи, които трябва да се извършат, за да стане нашата страна и нашата икономика по-конкурентоспособни.

Гърция доказа, че може да надхвърли целите си. Ние вече не сме финансовият проблем на Европа, по-скоро сме приятна изненада по отношение на нашите финансови резултати, не само по отношение на нашите резултати в развитието.

Това обаче не означава, че трябва да се сблъскаме с много стриктна финансова система, която, от една страна, няма да признае грешките, направени в миналото и които не трябва да се повтарят, но също така трябва да вземе предвид факта, че ние се нуждаят от значителни допълнителни инвестиции в сектори, критични за европейската стратегическа автономия, най-важният от които е секторът на отбраната. Няма да се уморя да казвам, че разходите за отбрана трябва да се третират по различен начин, тъй като те са включени в изчисленията на Европейския съюз.

Гърция е страна, която харчи много за отбраната си. Но тези разходи имат и европейско измерение. Ние защитаваме не само за да гарантираме и запазим нашия национален суверенитет, ние също така подобряваме общия капацитет на Европа за укрепване на нейната стратегическа автономия. Нашата воля е, а мисля и волята на испанското председателство, това разискване да приключи преди края на годината.

Source link