Константинос Филис: "Рискованата акробатика на Ердоган"

През първите 48 часа Турция подходи доста балансирано към новата голяма криза между Израел и Хамас. От самото начало нейното ръководство беше много внимателно в осъждането на събитията, които се разиграха миналата събота.

Ердоган вчера ги нарече… „инциденти“ по две основни причини: първо, той не може толкова лесно да отхвърли близкото минало на Турция и органичната връзка, която има с Мюсюлманските братя, от чиято утроба се появи Хамас.

Второ, имайки предвид както местната публика, така и публиката, която самият Ердоган в предишните години е свикнал с крайности, насочени срещу Израел и в полза на преследваните араби, особено палестинците, и арабското население, което турското ръководство се опитва да спечели , ясната произраелска позиция или, във всеки случай, недвусмисленото осъждане на действията на Хамас ще има отрицателно въздействие върху имиджа на Турция по отношение на мюсюлманските и арабските елементи.

В известен смисъл Ердоган стана жертва на своята реторика и ходовете, които правеше на шахматната дъска в Близкия изток в продължение на почти десетилетие, когато реши да демонизира Израел и да се рекламира като защитник на преследваните и потиснати мюсюлмани по света.

Ердоган също е раздразнен от американската подкрепа за Израел, в смисъл, че те не са предложили подобна подкрепа в борбата на Турция срещу, както тя твърди, кюрдски терористи в Сирия. Всъщност жителят на Ак Сарай смята, че с атаките си срещу САЩ той ги е принудил да се оправдаят, така че или най-накрая да преразгледат отношението си към YPG/PYDили поне да предвидят негативни последици за отношенията си с Турция.

Във всеки случай, неоснователното и противоречащо на интуицията обвинение, отправено към американците, а именно, че планират кръвопролития в Газа, докато работят с Египет, за да намерят начини за облекчаване на тежкото положение на палестинците, напомня на мнозина в Съединените щати за проблематичното естество на Турската външна политика и фактът, че подходът през последните няколко месеца е случаен.

Наистина, тази нова рискована акробатика на турския президент – поне в краткосрочен план – неизбежно ще повлияе както на възприятието на Израел за ограниченията върху задълбочаването на двустранното сътрудничество, така и върху модернизацията и закупуването на американски самолети F-16. И, като изключим малко вероятното събитие, това допълнително ще забави ратифицирането на членството на Швеция в НАТО от турското Народно събрание. В допълнение, мощното американско еврейско лоби, както и много членове на Сената, ще се почувстват оправдани от двусмислието на Анкара, докато регионалната стабилност отново ще бъде застрашена.

И накрая, позицията на Ердоган има и такова измерение като начина, по който той „чете“ глобалната и регионална ситуация: Съединените щати са в процес на напускане на Близкия изток, те не искат да бъдат виждани в региона, а Турция има възможност не само да се автономизира, но и да наложи своя избор, въпреки че американците и техните съюзници са се превърнали в местен „хегемон“.

Наистина ли турският президент вярва, че дистанцирането му от Запада му дава повече пространство за маневриране и го прави по-благосклонен към ревизионистките сили, конкуриращи се със Запада? Неслучайно отново позицията на Анкара се сближи, почти изравни с позицията на Москва.

Константинос Филис е директор на Института по международни отношения (IGA) и професор в Американския колеж в Гърция.

Source link