Как да спрем застаряването на населението

Неравномерното разпределение на населението и свързаните с възрастта му промени между 2011 г. и 2021 г. е фактор, който трябва да се вземе предвид при разработването на политики, казва професор Байронас Коцаманис.

Числата са неумолими: Гърция застарява и ако надделеят най-песимистичните сценарии, през 2030 г. ще стане най-старата държава в Европейския съюз. Вземането на мерки по демографския въпрос вече е повече от необходимо, но според учените предприетите мерки не трябва да са хоризонтални, а да отчитат големите различия, които съществуват в регионите на страната.

Противодействието на текущите тенденции, очакваните промени и смекчаването на всякакви негативни последици е целта на демографските политики като Националния план за действие, обявен от гръцкия министър-председател.

Според Байронас Коцаманис, професор в Тесалийския университет и научен директор на изследователската програма (ELIDEK) „Демографски проекти в изследванията и практиката в Гърция“, такъв план трябва да вземе предвид не само целия демографски компонент, но и съществуващия значителни пространствени (териториални) различия, тоест големи отклонения от средните за страната.

Освен това, както подчертават демографите, всички налични прогнози за населението за хоризонт 2050 г. са съгласни с това увеличаването на смъртността и спадът на раждаемостта не могат да бъдат обърнати в средносрочен планв резултат на което естественият баланс ще остане отрицателен, което допълнително ще доведе до катастрофално намаляване на населението на страната.

Същевременно влошаването на и без това не толкова благоприятната среда за създаване на семейство и деца в средносрочен план ще ограничи тенденцията за намаляване на раждаемостта. Промяна в политиката (подкрепа за млади семейства, включително финансова) в дългосрочен план ще ни позволи да постигнем положителни резултати по отношение на „подмладяването“ на гръцкото население.

В същото време, според Байронас Коцаманис, дали общото ни население ще намалее с няколкостотин хиляди или с повече от 1,4 милиона през 2050 г., ще зависи главно от мащаба на имиграцията (баланса на смъртните случаи и ражданията).

Демографията, разбира се, не е проблем само за Гърция. Подобни явления са регистрирани или скоро ще бъдат регистрирани във всички страни членки ЕС. Просто Гърция се присъединява към групата държави, които са „напред“ по „застаряване на населението“.

Силно неравномерното разпределение на населението, промяната в населението между 2011 г. и 2021 г. според данните от преброяването, естественият баланс (плодовитост-смърт) преди пандемията от COVID-19 и застаряващото население представляват голяма празнина, която, както отбелязва Коцаманис, трябва да бъдат включени в процеса на разработване на демографска политика.

„В национален мащаб делът на хората на 65 и повече години е 22,5%, а тези на 85 и повече години са 3,6%. Тези национални средни стойности обаче прикриват значителни разлики: 10 префектури „водят“ с 28%, а в две от тях този дял дори надхвърля 30% (т.е. процентът на хората на 65 и повече години в тези префектури е по-висок през 2020 г. от очакваното на национално ниво през 2050 г., което се очаква да достигне 30–31%).

Проучване на възрастовата група на 85 и повече години (т.е. съотношението между хората над 85 и над 65 години за всеки 100 души) също така подчертава друг аспект – „отстъплението“ в рамките на остаряването.

По този начин, добавя Коцаманис, ние се насочваме към експлозивна комбинация от „стареене“ и „супер-стареене“: в повече от 1 от 4 префектури в страната (доста преди 2050 г.) ще имаме ситуация, в която хора на възраст 65 години и над ще надхвърли 1/3 от населението им, като в същото време 1/4 от тях ще бъдат много стари.

Source link