Цените растат с цифри: цените в супермаркетите се увеличиха със 136%(!) – разликите са в детайлите

Правителството на Кириакос Мицотакис непрекъснато „рекламира“ икономическите си резултати, но гражданите се чувстват по-бедни, отколкото преди няколко години, и това се отразява в реалните цифри.

Увеличението на цените в супермаркетите за 1,5 години е 136%, а тази цифра е наистина шокираща! Абсолютно същият списък от продукти, които потребителят е купил през януари 2022 г. за 109 евро, сега струва 257,40 евро.

Подробно през януари 2022 г. продуктите от списъка струват 109 евро. Същите продукти струват €132,86 през март 2022 г., а през юни тази сума достигна €154. През януари 2023 г. сметката беше 178,14 евро. През юни миналата година потребителят е платил 215,33 € за същите продукти, а днес цената им е достигнала 257,40 €.

Само за година и половина ръстът на цените достигна 136%

• Шампионите по поскъпване са зърнени храни: през януари 2022 струваха 1,79, през юли скочиха до 3,68, през януари 2023 достигнаха 4,77, а днес ги намираме на цена от 4,99 евро – ръстът е 178,77%.
• Препаратът за миене на съдове, който струваше 6,99 евро през януари, се повиши до 9,23 евро през март миналата година, до 13,77 през юни и сега достигна 15,98 евро – увеличение от 129%.
• Също така значително поскъпна препаратът за миене на съдове, който през януари миналата година струваше 2,97, а днес виждаме, че е поскъпнал с 3 евро, т.е. 5,98 цена на рафта – ръст 101%.
• Риба тон в масло, която струваше 6,88 евро през юли 2022 г., се повиши до 7,70 евро през януари миналата година, до 8,10 евро през март 2023 г., а сега я виждаме на рафта на супермаркета за 8,56 евро – ръст с 25%.

Правителството не може да обясни, твърдейки, че всичко се случва точно обратното, а журналистът Арис Портосалте във вторник сутринта (21/11) даде свое собствено… „решение“, което не е нищо повече от „орязване“ на хранителните продукти. „Казвам… може би вместо да отидем до супермаркета и да бутаме една или две колички заедно, ще се върнем към количката, казвам, така че може би поведението на потребителите ще се промени малко.“ – каза Портосалте и призова телевизионните зрители да купуват не цяла диня, а парче…

Публикуваните данни на Евростат за икономическото състояние на гърците също са разкриващи: четирима от пет гърци с ниско ниво на образование се характеризират като бедни. Разлика от средното ЕС огромен, тъй като само в същата категория Всеки трети европеец се смята за беден.

„Субективната бедност“ е собственото възприятие на индивида за неговото икономическо положение

По отношение на нивото на образование на гражданите, Гърция е на дъното на класацията и в трите категории. През 2022 г. Гърция има най-висок дял на хора с ниско ниво на образование в ЕС (81,6%), които се считат за бедни. Тази категория включва граждани, които нямат диплома за средно образование. Следват България (67,9%) и Словакия (53,3%). Най-ниските нива са регистрирани във Финландия (7,3%), Люксембург (10,0%) и Швеция (11,3%).

През 2022 г. 29,5% от населението на ЕС с ниско ниво на образование ще се смята за субективно бедно (със свидетелство за завършен прогимназиален етап, незавършено средно образование). Това повече от три пъти по-ниска (9,2%) за хората с висше образование и 18% за хората със средно образование (свидетелство за средно образование без висше образование).

В Гърция, където цените се покачват, а доходите остават ниски, ЕС има най-висок дял на хора със средно (гимназиална диплома) и високо ниво на образование, които се считат за субективно бедни, съответно 70% и 49%.

Повечето държави-членки на ЕС съобщават за значителни разлики между високо и ниско образованото население. В 12 държави разликата е поне 20 процентни пункта (pp). Най-забележими са разликите в България (47,7 п.п.), Унгария (41,5 п.п.) и Словакия (39,5 п.п.), а най-ниски във Финландия (4,5 п.п.), Дания (5,9 п.п.) и Швеция (7,1 п.п.).

Забележи, че „субективна бедност“ – това е представата за икономическото и финансовото състояние на човека. Този показател оценява възприятията на респондентите за трудностите, пред които е изправено домакинството им при посрещането на финансовите задължения. Оценката взема предвид Статус на материално богатство на домакинството, включително доходи, разходи, дълг и богатство.

Source link