17% от гръцките граждани без лекар

Три кризи, започнали през 2009 г. и продължаващи до днес, оставиха гърците с тройна бедност на домакинствата, катастрофални разходи и незадоволени здравни нужди: икономическа криза, здравна криза, причинена от пандемията, и енергийна криза.

Всъщност страната ни е с най-голямо „икономическо неравенство“ със 17% от гражданите с ниски доходи, които не могат да задоволят своите здравни нужди. Въпреки достатъчен достъп на пациентите до здравни услуги и особено лекарства, пациентите понякога трябва да „пъхнат ръката си дълбоко в джоба“, за да получат необходимо лечение или провеждане на скъпа диагностика защото намаляване на държавното финансиране на системата.

Разликата между нашата страна и другите европейски държави по отношение на публичното финансиране достига три процентни пункта от БВП, тъй като ние отделяме 6% за здравеопазване, докато други страни отделят 8% и напоследък започнаха да засилват допълнително финансирането си.

Разходите за лекарства у нас достигат 2,5% от БВП при 1-1,5% в други страни. Пречките пред получаването на медицинска помощ, главно финансови, водят до неравенства в здравето в Гърция. Като резултат Гърците плащат три пъти повече лични разходи в сравнение с други европейци, директно от от собствения си джоб, а не чрез частна застраховка, което е само 12-13% от разходите.

Гърците сами са платили директни плащания на стойност 5,5 млрд. евро, докато EOPYY е получила 5,3 млрд. евро от държавния бюджет за медицински услуги.

Тези цифри, получени от проучване на 52 000 домакинства и 126 000 индивида, бяха докладвани от професора по здравна икономика и директор на EKPA MBA Янис Ифантопулос, говорейки на двудневна конференция на Гръцката асоциация на пациентите. Професорът отбеляза, че за 20 години 2000-2020 разходите на домакинствата са намалели с 32% поради финансовата криза, а техните медицинските разходи са се увеличили с 38% заедно с общото увеличение на разходите за здравеопазване. Този факт засяга първоначално 8% от домакинствата, а след това цифрата се утроява до 24%. Съотв неудовлетворени здравни нужди сред хората над 50 години от 9,8% през 2004 г. също се е утроил до 27,8%.

Като цяло неудовлетворените медицински нужди се утроиха до 2016 г., достигайки 16-17%, а сега са спаднали до 6,7%, когато ЕС те се ограничиха до 1% и все още остават на същото ниво.

Говорейки за „неравенството в достъпа до здравни услуги“, г-н Ифантопулос каза, че Гърция е лидер, тъй като богатите гърци имат 0,7% нужда от здравни услуги в сравнение с 1,2% за богатите европейци, докато бедните гърци имат най-висока незадоволена нужда от 17%.

В заключение професорът подчерта, че поради недофинансиране на системата фармацевтични разходи у нас достигат 2,5% от БВП при 1-1,5% от БВП в другите страни. Като 35% от частните медицински плащания идват директно от джобовете на пациентите.

По време на същата дискусия зам Съюз на гръцките пациенти Васо Вакъфци подчерта, че за правилната грижа пациентите са принудени да плащат сами много високи разходи в зависимост от състоянието си, за да покрият разходите за изследвания и лекарства, които не се поддържат от системата за социално осигуряване.

На свой ред президентът на Федерацията на фармацевтичните кооперации на Гърция Василис Бирлиракис говори за демографския проблем, като каза, че всяка година от страната ни се губи град с население от 60 000 жители с преобладаващо съотношение на смъртност и раждаемости в същото време всеки четвърти възрастен страда от една или друга болест.

За лекарствата сега правителството плаща под 50%, докато преди кризата участието му беше 85-90%, а пациентите плащат 15%, а преди кризата плащаха 9% като участие. В допълнение, материалите и лекарствата са изключени от „компенсация/застраховка“.

В заключение г-н Бирлиракис отбеляза, че фармацевтите могат да имат решаващ принос за укрепване на превенцията в Гърция чрез ваксиниране и консултации за спиране на тютюнопушенето и контрол на теглото.

От страна на EOPYY администраторът Теано Карподини спомена мерките за контрол на организацията, за да се гарантира, че няма изкуствено търсене на медицински услуги и загуба на ресурси за грижа за пациентите. Въпреки това тя подчерта, че за да се избегнат „списъци с чакащи“, докато пациентите чакат за достъп до медицински услуги, има партньорство с частния здравен сектор. Специалистът обаче отбеляза, че все още е така има значителни отпадъцитъй като в много случаи здравните услуги се използват неподходящо за задоволяване на нуждите. Най-очевидният пример за тази ситуация е употребата на лекарства не по предназначение, което е довело до скок на разходите.

Source link