Гръцката служба на Дойче Веле за проблема с недостига на вода в Егейско море

Не само гръцките острови в Егейско море, но и туристическите курорти по турското крайбрежие са изправени пред проявленията на климатичната криза – липса на вода в Егейско море.

как пише DW, по-специално древният Халикарнас (Бодрум) остана без вода. Основните причини са сушата и човешкият фактор, който влошава ситуацията, тъй като водата от язовирите се използва за охлаждане на три въглищни електроцентрали в района. Друга причина е безразсъдното използване на водните ресурси за басейни.

Deutsche Welle разказва за неравната битка на турския курорт Бодрум с недостига на вода. Есенните дъждове не решават проблема, те носят само временно облекчение. Впечатляващото изкуствено езеро отдавна е загубило предишното си величие – в него има много малко вода и се намира насред изгоряла, напукана земя източно от перлата на Егейско море – турския курорт Бодрум.

Язовир Мумкулар и друг резервоар са затворени от средата на октомври и се превърнаха в символ на недостига на вода в района. Първоначално туристите не забелязаха това. Едва след края на сезона водата в Бодрум беше спирана няколко пъти за по няколко часа. Общината откри нови кладенци и доставя питейна вода на жителите с цистерни.

Периодичните дъждове сега не вдъхват надежда – вече има големи страхове за следващото лято. Поради факта, че населението на Бодрум се увеличава през ваканционния сезон, вода ще трябва да бъде осигурена, според общината, най-малко един милион души. Кметът Ахмер Арас говори за влошаващата се ситуация:

„Изпитваме безпрецедентен в нашата история недостиг на вода поради суша.“

Мирбахатин Демир, говорител на екологичната организация Mucep в Бодрум, признава, че недостигът на вода е бил проблем в региона от 30 години, но сега е достигнал „напълно различно ниво“ поради изменението на климата и лошото управление на водата.

Ситуацията в Бодрум е показателна за случващото се в много части на Турция. В допълнение към Егейско море регионът на Мраморно море е особено засегнат от сушата. Язовирите около Истанбул са на рекордно ниски нива. Турция страда от екстремни горещини през лятото с температури над нормалните до ноември. Професорът по метеорология в Истанбулския технически университет Барис Енол заявява:

„Сушата продължава вече една година, води до повишено изпаряване на водата от почвата поради горещините и това влошава ситуацията. Ако тази зима е толкова суха, колкото предходната, трудно ще преживеем лятото на 2024 г. Истинският проблем е, че сушите следват една след друга. Това също ще има отрицателно въздействие върху градинарството.

Според професора медиите и правителството „трябва непрекъснато да насърчават разумното използване на водата и да предоставят подходяща информация, защото в случай на суша, докато го усетите, ще бъде твърде късно“.

Той няма илюзии и очаква малко от политически срещи като световната климатична конференция COP28, която се провежда следващата седмица в Дубай. Изменението на климата е преди всичко икономически проблем и Турция също трябва да преобразува и напълно адаптира производството си към възобновяеми енергийни източници.

Турция подписа Парижкото споразумение за климата и си постави за цел да постигне нетно нулево въздействие върху климата до 2053 г. Миналата година слънчевата и вятърната енергия представляваха 16% от общото потребление на енергия в страната, а водната енергия около 20%.

Турският президент Ердоган многократно е поставял изменението на климата на дневен ред пред лицето на екстремни събития. Правителството обаче е критикувано, че подкрепя големи строителни проекти и затваряне на земи. Когато еколозите протестираха през лятото например срещу изсичането на гората Акбелен за изграждане на електроцентрала за лигнитни въглища, президентът даде да се разбере, че не иска да се отказва от въглищата. Екологичният активист Демир казва: „Обезлесяването на Акбелен на свой ред влоши недостига на вода в Бодрум.“

По официални данни през миналата година в Бодрум са използвани около 18 милиона кубически метра вода. Според еколога около 9 милиона от тях са били изпомпани от подземните води в Акбелен и сега са изгубени. Водата от язовирите се използва и за охлаждане на три електроцентрали на въглища в района. Те трябва да бъдат затворени и заменени със слънчева енергия, казва той.

Друг проблем е прекомерната консумация на вода от частни басейни и тревни площи. Според общината в Бодрум има около 30 000 басейна. Кметът призова собствениците тази зима да не ги изпразват, а пречистената вода да се използва повторно. От общината обаче засега избягват да предприемат радикални мерки.

Според активиста фактът, че непрекъснато се отварят нови кладенци, е само временно решение и ще влоши проблема в дългосрочен план. Има дори опасения, че прекомерното изчерпване на подземните води може да доведе до соленост на питейната вода.

Темата за климата е актуална и за Гърция. Както съобщава нашата публикация, условия на лека до умерена суша през октомври 2023 г. са регистрирани на 38% от територията на Гърция, съобщи службата meteo.gr на Атинската национална обсерватория. Сушата в Централна и Източна Македония и особено в района на Тракия се класифицира като умерена и на места като екстремна. Умерена суша преобладава в части от централен и източен Пелопонес, източна централна Гърция (включително Атика), централна и южна Евия и някои острови в Егейско море. Освен това в някои райони на централна и западна Македония се наблюдава умерено засушаване.

Source link