Истината за гръцката икономика от UBS: „Гърция… получи повишение на рейтинга, а дългът й надхвърли 657 милиарда евро“

Според швейцарската UBS държавните и частни дългове на Гърция са нараснали до 657 милиарда евро, което е 305,8% от БВП! И въпреки това финансови институции и рейтингови агенции като Fitch наскоро повишиха рейтинга на гръцката икономика.

UBS смята (с индиректни изрази), че задграничните покровители на управляващата в Гърция партия Нова демокрация са дали на агенциите команда да повишат рейтинга на страната и да представят предполагаеми тенденции към намаляване на гръцкия дълг, заигравайки се с инфлацията, която номинално увеличава БВП и, благодарение към ДДС и ДДС, носи „свръхприходи“ в държавната хазна. Това създава илюзията, че съотношението дълг/БВП пада, което означава, че всичко върви добре (което не е така).

Както показва UBS, общият дълг във всички сектори (частен, публичен и финансов) е надхвърлил всички прецеденти. От тях 64% е публичен дълг (422 милиарда евро), а останалото е частен.

Общият държавен дълг като процент от БВП достига 196,5%, а частният дълг е 96,6% от БВП, достигайки таван от 129,7% от БВП през второто тримесечие на 2021 г. Освен това дългът на домакинствата е 43% от БВП, дългът на нефинансовия сектор е 53,6% от БВП, а дългът на финансовите компании е 12,7%. Така че сега гръцкият дълг продължава да расте, като прогнозата за него е възходяща.

Никога в историята на страната не е било на такива нива. Очевидно правителството прибягва до счетоводни трикове, с които представя различна ситуация на дълга: поради растежа на БВП и инфлацията, съотношението дълг/БВП пада, докато публичният дълг продължава да расте в абсолютно (парично) изражение… Вярно е, че съотношението дълг/БВП ще продължи да пада, докато инфлацията остане висока и БВП расте над средното за еврозоната…

UBS казва, че скокът на инфлацията е повишил номиналния БВП и, благодарение на по-високия знаменател, е понижил съотношението дълг към БВП на еврозоната дори в области, където номиналният дълг (в евро) се е повишил.

„През второто тримесечие на 2023 г. дефлаторът на БВП се засили с 6,3% на годишна база, което е с 0,1 процентни пункта повече от първото тримесечие на 2023 г. и е най-високият от въвеждането на еврото, но с голямо несъответствие между страните с различна инфлация.

През второто тримесечие на 2023 г. промяната на дефлатора е по-ниска в Ирландия и Белгия (3,6/3,7%) и по-висока в Хърватия, Словения и Словакия (9,3-9,7%). В Италия и Гърция, където съотношенията публичен дълг към БВП са по-високи, дефлаторите на БВП са сравнително умерени (съответно 4,0 и 5,4% годишно).

От подобрението с 22,5 п.п. в съотношението дълг/БВП на еврозоната през второто тримесечие на 2022 г., в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. (от 375% на 352,5%), около 22 п.п. се дължат на дефлатора на БВП, 5 п.п. – реален БВП, а по-високият номинален дълг увеличи съотношението дълг/БВП с почти 3 п.п.

Source link