Спомени, които не могат да бъдат контролирани – неочаквани резултати от изследване (видео)

ПТСР (посттравматично стресово разстройство) се диагностицира все по-често по света. Базира се на спомени за травматично събитие, което мозъкът не може да контролира.

Както се разкрива в ново проучване на екип от специалисти от университета Йейл и Медицинското училище Икан в планината Синай (САЩ), човешкият мозък обработва травматичните спомени като настоящи преживявания. И това се случва разказва „Ню Йорк Таймс“ по съвсем различен начин от това, например, да обработва само тъжни спомени. Научна статия публикувани в списанието Nature Neuroscience.

Учените проследиха мозъчната активност на 28 души, диагностицирани с посттравматичен стрес, докато слушаха аудиозаписи на спомените си. Спомените са три типа: травматични, причиняващи посттравматично стресово разстройство; тъжно, но нетравматично и неутрално. Сканирането на мозъка разкрива ясни разлики между възприемането на просто тъжни и травматични спомени.

Тъжни споменинапример, за смъртта на любим човек, значително активира хипокампуса – регион на мозъка, който играе важна роля при формирането и съхраняването на ежедневните спомени, заедно с техните емоционални аспекти.

Травматични споменисвързани с пожари, терористични атаки, сексуално насилие, училищни стрелби и подобни събития, не предизвиква хипокампална активност, той не е участвал. Един от авторите на изследването, неврологът Даниел Шилер от Училището по медицина Икан в планината Синай, обяснява:

„Това ни казва, че мозъкът е в различно състояние в тези две памети.“

Проучването установява, че травматичните спомени включват друга част от мозъка, задната цингуларна кора, която обикновено е отговорна за вътрешно насоченото мислене – мечтания или интроспекция, например. Тази част от мозъка не се нарича област на паметта, а областта, участваща в „обработката на вътрешния опит“. Освен това, колкото по-тежки са симптомите на посттравматично стресово разстройство, толкова по-голяма активност показва задният цингуларен кортекс. Шилер казва:

„ПТСР мозъкът не изглежда като в състояние на памет, изглежда като в състояние на настоящо преживяване.“

Неврологът отбеляза, че терапията с посттравматично стресово разстройство често има за цел да помогне на хората да организират спомените си, така че да могат да ги гледат като далечни от настоящето. Д-р Илан Харпаз-Ротем, един от авторите на статията, отбелязва, че травматичните спомени не се преживяват от мозъка като нормалните спомени. Това откритие предполага, че При хората с ПТСР мозъкът обработва травматичните събития не като спомени, а като настоящи преживявания. Харпаз-Ротем казва:

„Тези констатации предполагат, че извличането на спомени е критичен елемент от лечението. Вие помагате на пациента да изгради памет, която може да бъде закотвена в хипокампуса. В идеалния случай лечения като тези могат да помогнат за трансформирането на травматичните спомени в повече напомнящи на нормални тъжни спомени. Ако аз имам достъп до спомен, знам, че е спомен. Знам, че не ми се случва сега.“

Д-р Рут Ланиус, директор на изследването на ПТСР в Университета на Западно Онтарио, нарече откритията на учените „фундаментални“. Тя обяснява:

„Един войник може да избяга и да се скрие, когато чуе фойерверки. Травматичните спомени не се забравят, те се преживяват отново.“

Lanius вярва, че лекарите могат да използват тези открития, за да лекуват пациенти, които „не чувстват, че травмата е изчезнала“, като използват терапия, която „преконтекстуализира човека, така че човекът да е наясно, че се е случило в миналото“.

Ако учените успеят да намерят биологични маркери за диагностициране на посттравматично стресово разстройство, това би било „голям научен пробив“, каза Брайън Маркс, заместник-директор на отдела по поведенчески науки към Националния посттравматичен център. Той нарече новото проучване „интригуващо“, но не и убедително, отбелязвайки, че то не включва сравнителна група от субекти без диагноза посттравматичен стрес, не уточнява преди колко време са се случили травматичните събития и не посочва дали субектите са получили психотерапия.

Source link