Топ 10 на The Economist за 2024 г

Животът тече бързо. Независимо дали става въпрос за нарастване на въоръжените конфликти, прекрояване на глобалната енергийна карта или бърз напредък в изкуствения интелект, светът се променя с невъобразима скорост.

От ситуацията в Близкия изток до приемането на електрически превозни средства и борбата със затлъстяването, всичко изглежда много различно, отколкото преди година или две. Целта на The Economist е да ни помогне да поддържаме… мирогледа си актуален и да ни предупреди какво може да се случи в бъдеще, поне така твърдят авторите на тази публикация. Ето десет теми, които да гледате през 2024 г.

1. Повторни избори

Избори по света за повече избиратели от всякога ще хвърлят светлина върху глобалното състояние на демокрацията. През 2024 г. ще има повече от 70 избора в страни, в които живеят около 4,2 милиарда души – за първи път повече от половината население на света ще гласува.

Но въпреки че ще има повече гласове от всякога, не е задължително да има повече демокрация: много избори няма да бъдат нито свободни, нито честни…

Съдбата на Владимир Путин ще зависи повече от американските избиратели, отколкото от руските. На 17 март 2024 г. Владимир Путин отново ще стане кандидат за президент на Русия

2. Глобалният избор на Америка

Избирателите – и съдилищата – ще дадат своята присъда за Доналд Тръмп, който има шанс отново да стане президент на Съединените щати. Резултатът може да зависи от няколко десетки хиляди гласоподаватели в „шепа“ суинг щати. Но последствията ще бъдат глобални и ще засегнат всичко – от климатичната политика до военната подкрепа за Украйна. „Наистина изборната измама в Русия може да означава, че съдбата на Владимир Путин зависи повече от американските избиратели, отколкото от руснаците“, – отбелязва Economist.

3. Напред, Европа!

Европа трябва да предприеме действия и да предостави на Украйна военната и финансова подкрепа, необходима за дългосрочната борба, като същевременно очертае пътя към членство в ЕС. Това смята Киев за необходимо, както и за „застраховка“ срещу риска Тръмп да се върне на власт и да оттегли подкрепата си.

4. Размирици в Близкия изток

Атаката на Хамас срещу Израел и израелският отговор в Газа разбуниха региона и преобърнаха идеята, че светът може да продължи да игнорира тежкото положение на палестинците. Ще ескалира ли това в по-широк регионален конфликт или ще предостави нова възможност за мир?

за Америка, „свръхразширена суперсила“това също е тест за това дали тя може да се адаптира към един по-сложен и заплашителен свят.

Западните икономики се представиха по-добре от очакваното през 2023 г., но все още не са излезли от гората – поддържането на лихвените проценти по-високи и по-дълго ще бъде болезнено за бизнеса и потребителите, дори ако рецесията бъде избегната.

Палестинската драма ще продължи и през 2024 г.

5. Многополюсен „срив“

Планът на Америка да се обърне към Азия и да се съсредоточи върху конкуренцията с надигащия се Китай беше провален от войната в Украйна и сега в Газа. Русия също е разсеяна и губи влияние. „Замразените“ конфликти се размразяват и локалните студени войни пламват по целия свят. Нестабилността в Сахел се увеличава. Светът се готви за нови конфликти сега, когато американският… „еднополюсен свят“ свърши.

6. Втората студена война.

Докато растежът на Китай се забавя, напрежението около Тайван нараства и Америка продължава да ограничава достъпа на китайците до напреднали технологии, реториката за „нова Студена война“ става все по-сурова. Но за западните компании, които се стремят да намалят зависимостта на своите вериги за доставки от Китай, това ще бъде много по-лесно да се каже, отколкото да се направи… Междувременно и двата лагера ще привлекат „средните сили“ на глобалния Юг, и то не само заради своята „зелена “ ресурси.

7. Нова енергийна география

Преходът към чиста енергия създава нови зелени суперсили и преначертава енергийната карта. Литият, медта и никелът станаха много по-важни, докато петролът и газът, както и регионите, които доминират в доставките им, станаха по-малко важни.

Конкуренцията за зелени ресурси променя геополитиката и търговията и създава неочаквани победители и губещи. Междувременно назрява „зелена криза“ сред избирателите, които виждат климатичната политика като заговор на елита срещу обикновените хора.

8. Икономическа несигурност

Западните икономики се справят по-добре от очакваното през 2023 г., но все още не са излезли от гората и поддържането на лихвените проценти по-високи за по-дълго време ще бъде болезнено както за бизнеса, така и за потребителите, дори ако рецесията бъде избегната. Следете банките и техните инвестиции в търговски недвижими имоти, където нещата могат да се объркат ужасно. Що се отнася до Китай, той може да изпадне в дефлация.

Вълнение и много страхове, „подаръци“ на изкуствения интелект за 2024 г.

9. AI става реалност
Предприятията го прилагат, регулаторите го регулират, а техниците продължават да го подобряват. Дебатът относно изкуствения интелект ще се засили относно най-добрия подход към регулирането и дали аргументите за „екзистенциалния риск“ примамват действащите компании. Ще продължат да се появяват неочаквани употреби и злоупотреби. Има опасения относно въздействието на ИИ върху работните места и възможността за намеса в изборите.

Най-голямо реално въздействие? По-бързо кодиране.

10. Обединяване на света
Може би идеологическите различия ще бъдат оставени настрана, докато светът се радва на Олимпийските игри в Париж, астронавтите (евентуално) в орбита около Луната и Евро 2024. Но също толкова вероятно е онези, които се надяват на някакво глобално единство, да бъдат изненадани…

Source link