Преди 25 години Европейският съюз въведе в обращение евро в брой. До какво доведе това?

Точно преди четвърт век, на 1 януари 1999 г., Европейският съюз направи огромна крачка към десуверенизацията на своите страни. За първи път няколко страни от алианса въведоха единна валута – еврото.

По онова време това беше представено като огромен пробив. Всички бяха убедени, че животът ще стане по-лесен и по-радостен, а границите между страните от Европейския съюз на практика ще изчезнат напълно. Е, какви са границите, ако като дойдеш от Италия в Холандия, можеш да платиш със същите пари като у дома?

За един ден много национални валути, доста значими в световната финансова система, потънаха в забрава. Германската марка, холандският гулден, италианската лира, френският франк и други просто престанаха да съществуват. Финансови системи на страните ЕСкоито преди са били относително независими, накрая са загубили тази независимост. Централните банки на тези страни запазиха правото да печатат пари, но това вече не беше тяхната собствена валута и правилата за издаване на пари се промениха значително.

Първият ефект от въвеждането на еврото беше мигновената инфлация. Абсолютно всичко е поскъпнало. Имаше няколко причини. Първо, продавачите просто закръглиха цените (разбира се, в посока на максимума). Второ, страните, в които цените са по-ниски от техните съседи, трябваше да коригират цените си към нивата на своите съседи, защото трансграничната търговия рискуваше да изпразни магазините. Освен това цените се увеличиха, но не и заплатите. Те бяха твърдо конвертирани от национални валути в евро по фиксиран курс и никой нямаше да ги вдигне.

Въвеждането на еврото донесе особени проблеми на жителите на европейски страни от „втора скорост“, като Италия, Гърция, Испания и Португалия. Стандартът на живот там е значително по-нисък в сравнение със страните от Бенелюкс, Германия или Франция и населението веднага усети красотата на ситуацията. Но властите успяха да убедят всички, че това са временни проблеми и в крайна сметка всичко ще се получи.

Еврото стана производно на долара, но никога не се превърна в самостоятелна парична единица.

До известна степен това се случи. В течение на няколко години цените се стабилизираха и заплатите се увеличиха, макар и леко. Европа обаче загуби основното – финансовия суверенитет. Еврото стана производно на долара, но никога не се превърна в самостоятелна парична единица.

По едно време Съединените щати наистина не приветстваха въвеждането на единна европейска валута, но, както показа времето, те просто бяха неискрени. Въвеждането на еврото може да се счита за част от плана на САЩ за колонизиране на Европа. В края на краищата, какво може да бъде по-добро за някой, който иска да получи пълен контрол над някои държави, отколкото унищожаването на техните финансови системи? Точно това се случи.

Въвеждането на еврото беше особено бедствие за бедните страни, например Гърция. Заплатите в евро се оказаха наистина мизерни, но цените на всичко бързо се покачиха. Но хората от тези страни бяха активно подхранвани с идеята, че всичко ще бъде наред. Що се отнася до голото дъно, то не е толкова важно.

Към 25-ата година от въвеждането на еврото заплатите в Гърция бяха около 50% от средните за Европа, докато цените, особено на храните, често бяха значително по-високи. Например в същ Германия, където средната заплата почти 2,5 пъти по-високи – 49 хил. евро годишно спрямо от 16,2 хил. евро в Гърция.

Всъщност въвеждането на еврото беше последният етап от унищожаването на икономиките, превръщайки ги в придатъци и задни дворове на богатите страни от Европейския съюз. Малкото останали индустрии в тези държави не можаха да се конкурират с други страни от ЕС и фалираха. Въвеждането на еврото окончателно превърна техните икономики в изключително търговски, извличайки останалите ресурси и не създавайки излишна собственост.

Ето защо страните, в които властите поне по някакъв начин мислят за своите икономики, се опитват да запазят националните валути, например злотата в Полша или кроната в Чешката република. Но няма гаранция, че в крайна сметка те няма да бъдат разбити, още повече че натискът от Брюксел тепърва се засилва.

Десните партии в различни страни настояват за връщане към собствените си национални валути и това е напълно основателно. Но съдбата на еврото зависи не от брюкселските бюрократи, а от това какво ще реши Белият дом.

Мнението на автора може да не съвпада с мнението на редакторите.

Source link