Просперитетът не е „индикатор“

Изглежда, че всичко върви особено добре за гръцката икономика. Достигането на инвестиционен клас означава, че рейтинговите агенции ни смятат за надеждна и преди всичко кредитоспособна страна, което на практика означава, че Гърция ще може да тегли заеми на по-ниска цена.

Икономическият растеж се забавя донякъде, но остава положителен във време, когато Европа потъва в стагнация. Безработицата намалява и изглежда, че сме избягали от кошмарната ситуация от предишните години, въпреки че качеството на данните за заетостта не е обнадеждаващо. Обявяват се големи проекти и инвестиции…

Но в същото време всички проучвания показват, че хората са притеснени за икономическото си състояние, а резултатите са тревожни и по отношение на други показатели като бедност и материални лишения. Покачващите се цени и състоянието на икономиката винаги са на първо място в списъка с проблеми, които хората споменават, когато ги попитат кои според тях са най-важните проблеми, пред които е изправена страната.

Домакинствата изпитват противоречие, когато доходите нарастват, а реалната покупателна способност намалява. Всички са в трепетно ​​очакване какво ще се случи с новите тарифи на тока. Разходите за жилища скочиха рязко в някои райони, което, наред с други неща, повдига въпроси относно желателността на туристическите наеми, които изтласкват дългогодишните жители от техния район. Но освен това, което изпитват самите жители, има и други критични проблеми.

Например, да продължим да гледаме на туризма като на двигател на растежа, а не на сектори с висока добавена стойност. Много говори за избрания модел на развитие и, като следствие, за бъдещето на заетостта, конкурентоспособността и качеството на икономическото и социално развитие.

Също така не е обнадеждаващо, че не водим сериозен дебат за селскостопанския сектор или че сме забравили какво „индустриална политика“. Дори такава важна инициатива като реформата на висшето образование се обсъжда повече от гледна точка на „пазара на образованието“, отколкото като движеща сила за знания и изследвания, които ще оформят динамиката на вътрешния растеж.

Не искам да омаловажавам плановете за инвестиране в различни индустрии или иновативните идеи, които някои компании опитват. Искам да подчертая, че всичко това не част по-цялостен план, който в крайна сметка ще означава, че хората ще живеят по-добър живот, ще имат по-високи заплати, истинска социална държава, качествено обществено образование, по-малко несигурност и повече оптимизъм за бъдещето.

Защото, опасявам се, ние сме изградили концепция за растеж, според която е достатъчно да подобрим някои твърди икономически показатели и да повишим рейтинга в международните агенции, за да дойде просперитет. Просто не работи така. Стъпките, които разделят „растежа“ от просперитета, не са икономически, те са фундаментално политически.

Те включват политически решения за това как искаме да работи икономиката, посоката на инвестициите, справедливото заплащане за труда, премахването на неравенствата, баланса между пазарната динамика и социалната защита.

Политически решения, които изискват подходящ политически дебат. Които нямаме у нас, както всъщност няма и опозиция на управляващите.

Source link