Руски "скитници" в Германия: за тях е трудно да получат убежище

Журналистите разгледаха ситуацията с руски мъже, които не искаха да воюват в Украйна, но много рядко получиха убежище в Германия след две години военни действия.

Защо им е толкова трудно да получат убежище и защо молбите им често се изпращат в други страни от Европейския съюз? Издание DW бележкиче само малка част от руснаците в военна възраст са получили одобрение на молбите си.

Още през май 2022 г. германското правителство обяви готовността си да предостави защита на руски мъже, които не искат да участват във войната срещу Украйна. Междувременно статистиката на Федералната служба за миграция и бежанци сочи, че само много малка част от руските мъже на военна възраст са успели да се възползват от възможността да се преместят в Германия. Как немските власти оправдават отказите си? Журналисти разговаряха с организации в Германия, които имат за цел да помогнат на мъже от Руската федерация, които не искат да се бият.

Одобренията на молбите за убежище са рядкост – малко статистика

Според Connection, асоциация, специализирана в подпомагането на тези, които не искат да участват във въоръжени конфликти, от началото на пълномащабна война в Украйна до септември 2023 г. най-малко 250 000 мъже, носещи военна служба, са напуснали Руската федерация.

Според данни, предоставени на 23 февруари по искане на изданието, BAMF потвърждава регистрацията на 1223 молби за убежище от мъже руски граждани на възраст от 18 до 45 години за 2022 г. 1150 от тях са подадени от февруари до декември, тоест след началото на руската инвазия в Украйна. През следващата 2023 г. са подадени 3071 молби за убежище, а през януари 2024 г. – 210 молби.

Броят на взетите решения по молбите е съответно 559, 1774 и 244. Фактът, че през януари 2024 г. броят на решенията по молбите за убежище надвишава броя на подадените през същия месец молби, се обяснява с факта, че статистиката отчита решения за сметка, взети през януари, и по заявления, подадени по-рано.

Делът на положителните решения за предоставяне на закрила (без да се уточнява дали става дума за политическо убежище или хуманитарна виза) е бил едва 7,2% през 2022 г., през 2023 г. – 8,0%, през януари 2024 г. – 4,5%, съобщиха от ведомството.

Отхвърлени са съответно 158, 297 и 94 заявления. В същото време 196, 1055 и 94 заявления са пренасочени от Германия за разглеждане в други страни ЕСв съответствие с Дъблинските споразумения, съобщи BAMF, като уточни, че ведомството не разполага с данни колко точно молби за убежище са изпратени от руски дезертьори или лица, избягващи военна служба.

Така стотици руснаци, които кандидатстваха за убежище в Германия след избухването на войната в Украйна, така и не успяха да получат одобрение на молбите си.

Ежедневно пристигат заявки от руски хищници

Руди Фридрих от Connection казва, че организацията получава ежедневни молби от руски хора, които се укриват от армията, с молба за подкрепа. След началото на „частичната мобилизация“ в Русия през септември 2022 г. имаше „изключително много“ такива искания и те идваха не само от руснаци в Германия, но и от тези, които бяха в Русия или в някоя от страните, където руснаците бягаха от мобилизация: Казахстан, Грузия и др. По отношение на дезертьорите, които вече са призовани за военна служба, обещанието на германското правителство за защита наистина се изпълнява, отбелязва експертът:

„Проблемът обаче е, че мнозина решиха своевременно (т.е. преди да получат призовка) да избегнат наборната служба и риска да бъдат хванати на улицата, на работа или на изхода на метрото.

Но, както показва практиката, мъжете, които са напуснали Русия превантивно, дори преди да е пристигнала призовката или са били изпратени във военна част, шансовете да получат убежище както в Германия, така и в други европейски страни са минимални. Руди Фридрих дава за пример ситуацията с един от руснаците. Бягайки от мобилизация, той заминава за Грузия, а след това стига до Германия и подава молба за убежище.

Правозащитникът обяснява, че БАМФ е оправдал отказа, който е получил в средата на февруари 2024 г., с факта, че за него, като мъж на 25-30 години, е имало „малка вероятност” да бъде призован на война. Ведомството аргументира позицията си с това, че младежът не е служил в армията и че се предполага, че на войната в Русия се изпращат само резервисти или доброволци. BAMF също така посочи, че не трябва да бъдат мобилизирани достатъчно хора в процентно изражение, за да се счита, че има голяма вероятност да бъдат засегнати.

Как Германия коригира проблема

Правозащитниците, с които разговаряха журналистите на DW, твърдят, че за руснаците, които не искат да участват във войната в Украйна, е много трудно да получат статут на политически бежанци в Германия. При условие за анонимност, представител на проекта NxT, който помага на антивоенните руснаци, каза, че критериите за разглеждане на подобни заявления са станали по-строги и NxT „категорично не препоръчва“ този път на руснаците, които се обръщат към тях. Проектът съветва да се опитате да си намерите работа в Германия, да получите виза за свободна практика или да се запишете в курс по немски език, който ще ви квалифицира за виза.

„Всеки чужденец, пристигащ в Германия, има право да кандидатства за убежище“, обясни представителят на BAMF Лена Трес. „Това важи и за дезертьорите от Руската федерация, които не искат да участват във войната. Те могат редовно да получават международна закрила. Въпреки това, решението за предоставяне на убежище все още се взема за всеки отделен случай и включва проверка на миналото и критерии за изключване (напр. участие във военни престъпления).

Лицата, подлежащи на военна повинност, които отказват да служат, също могат да кандидатстват за убежище. Те ще получат международна закрила при определени условия (актове на преследване съгласно раздел 3a от Закона за убежището (AsylG), съчетани с причина за преследване съгласно раздел 3b от Закона за убежището). Въпреки това, тази група хора е по-малко вероятно да получи такава защита, отколкото дезертьорите.“

В същото време BAMF припомни друг начин за преместване в Германия за „групи хора от Русия, изложени на конкретна заплаха“, а именно хуманитарни визи, издадени въз основа на параграф 22 от така наречения Закон за пребиваване (Aufenthaltsgesetz) „ по спешни причини от хуманитарен характер или свързани с международното право“ и са предназначени предимно за журналисти, правозащитници и граждански активисти. Въпреки че статистиката в тази област е разочароваща…

Source link