13/05/2024

Athens News

Новини на български от Гърция

Промяна на времето: когато преместим стрелките с час напред


Смяната на часовото време ще стане в последната неделя на март, т.е 31 март 2024 г., което ще означава и настъпването на летния сезон.

Краят на зимното часово време и преминаването към лятното означава, че стрелките на часовника ще показват 04:00 от 03:00 часа в неделя сутринта. Това означава, че… ще загубим един час сън.

Съответното съобщение на Министерството на инфраструктурата и транспорта гласи:
„Напомняме, че на 31 март 2024 г., неделя, изтича „зимното време“, съгласно Директива 2000/84 на Европейския парламент и на Съвета от 19.01.2001 г. стрелките на часовника трябва да бъдат преместени с един час напред, т.е. от 03:00 до 04:00 часа.“

Както Athens News писа по-рано, въпреки факта, че тази тема се обсъжда в ЕС няколко години все още няма решение за премахване на смяната на зимно и лятно часово време. В последната неделна вечер на текущия месец, тоест 31 март 2024 г., когато часовникът показва 03:00, ще преместим стрелките с един час напред, така че да показват 04:00.

Смяна на времето: как е въведена мярката

Нека припомним, че решението стрелките на часовника да бъдат преместени беше взето с цел пестене на енергия. Три години и половина след предложението за затваряне на въпроса за смяната на часовото време в Европа процесът на преговори продължава, а часовниците се преместват два пъти в годината с по един час. С наближаването на летния сезон лятното часово време е точно зад ъгъла и ще се проведе в последната неделя на март през 2023 г.

Въпреки факта, че те се заеха с въпроса много охотно, предложението на комисията през лятото на 2018 г. предизвика дебат в европейските страни за това коя часова зона да изберат. В резултат на това изглежда никой не бърза да промени нищо. Една по една страни членки ЕС започнаха да претеглят плюсовете и минусите, за да изберат времето (лято или зима), по което ще трябва да живеят. След това дойде пандемията и измести този проблем на заден план.

Първоначалното предложение, представено от бившия председател на комисията Жан-Клод Юнкер през септември 2018 г., предложи че 2019 г. ще бъде последната година, в която часовниците в Европа ще се променят през март, но дава свобода на държавите членки да преминат към зимно време в последната неделя на октомври. Оттук нататък е фиксирано време и всяка страна членка ще има право да избира какво да бъде то, а съседните страни могат да координират действията си, за да избегнат объркване по границите.

Първоначалното желание на държавите-членки поне да обсъдят предложението беше придружено от общото усещане, че поставените етапи са твърде амбициозни, до голяма степен поради липсата на документация за последиците. И докато някои блокове от държави може да са били или за, или против предложението от самото начало, всички се съгласиха, че такова решение е свързано изцяло с добра координация, за да се избегне „заплитането“ на различни часови зони, което също ще има отражение върху правилното функциониране на единния вътрешен пазар. Така предложената дата за изпълнение беше много бързо отложена с две години – до 1 април 2021 г. Въпреки това, този крайъгълен камък също е преминат.

Предложение за изменение на Директива 2000/84/ЕО, която понастоящем регулира сезонната смяна на времето в ЕС, остава замразен на Европейския транспортен съвет. Дори по време на германското председателство на Съвета, когато общественото мнение е в полза на прекратяването на смяната на времето в Европа, това въпросът не беше повдигнат поради пандемията. Като се има предвид, че решенията на борда по транспорта традиционно се вземат с единодушие, а заседанията се провеждат дистанционно и проблемът не е належащ, процедурите за вземане на решения се забавят.

Позицията на Гърция от самото начало беше да не променя режима, главно поради въздействието, което промяната би имала върху туризма и въздушния транспорт.

Страната ни принадлежи към блок от държави, които са малцинство. Важно е също така, че при такова „салто“ ще трябва да се направят сериозни корекции и промени, от училищния график до работното време в обществения сектор. Нека припомним, че дебатът беше иницииран от Финландия, която изтъкна различни причини, включително психологическото въздействие на променящите се времена.

Тъй като на европейско ниво този въпрос е от компетентността на Генерална дирекция „Мобилност“ на Европейската комисия, у нас той е от компетентността на Министерството на инфраструктурата и транспорта.

Енергоспестяването въведе лятно часово време

В момента, когато цените на енергията са се повишили рязко, създавайки силни инфлационни тенденции, трябва да се отбележи, че Първото движение на стрелките на часовника е направено именно с цел пестене на енергия. Въпреки че днес вече е доказано, че спестяванията са били незначителни. Използването на слънчева светлина за повече време всеки ден обаче намали необходимостта от изкуствено осветление, като същевременно увеличи производителността на работниците.

Лятното часово време е въведено в Германия по време на Първата световна война, след това във Великобритания. Съединените щати, въпреки че подражаваха на Европа, отстъпиха в края на войната, защото тези промени не харесаха много граждани, особено фермери.

Лятното часово време беше въведено отново по същите причини по време на Втората световна война в Съединените щати, само че този път беше зададено за цялата година. Това породи прозвището „военно време“, за разлика от „мирно време“, което се завърна с настъпването на зимата. В крайна сметка петролната криза от октомври 1973 г. беше катализатор за европейските страни, една след друга, да въведат годишна смяна на часовото време, което се случваше два пъти годишно.

Европейският съюз за първи път въведе правила за лятното часово време през 1980 г., като прие директива, която координира националните практики по това време. Настоящата директива, която влезе в сила през 2001 г., въведе лятното часово време съответно в последната неделя на март и октомври.

Как възникна въпросът за отмяна на мярката

Според Европейската комисия на 12 септември 2018 г. комисията представи предложение за прекратяване на сезонните промени на часовото време през 2019 г. в целия ЕС, като даде на държавите членки свободата да избират своето официално време. Комисията направи предложението, тъй като „системата за смяна на часовото време на всеки шест години все повече се оспорва от гражданите, Европейския парламент и нарастващ брой държави-членки“.

Поради това тя анализира наличните доказателства, които показват, че е важно да има хармонизирани правила на Съюза в тази област, за да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Тази гледна точка се подкрепя от Европейския парламент, както и от други участници (например в транспортния сектор). Комисията проведе и обществени консултации, по време на които бяха получени около 4,6 милиона отговора, от които 84% бяха за премахване на смяната на часовника, а само 16% бяха за запазване на мярката. По резултатите от консултацията е изготвен доклад.

Според Европейската комисия окончателното решение в момента се разглежда от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент. За да породи правни последици предложението, първо трябва да постигнат споразумение. На 26 март 2019 г. Европейският парламент прие своята позиция относно предложението на Комисията за премахване на сезонните промени на часовото време до 2021 г. Съобщава се, че съветът все още не е решил позицията си и, както изглежда, всичко ще остане така…

Въпреки факта, че те се заеха с въпроса много охотно, предложението на комисията през лятото на 2018 г. предизвика дебат в европейските страни за това коя часова зона да изберат. В резултат на това изглежда никой не бърза да промени нищо. Една по една страни членки ЕС започнаха да претеглят плюсовете и минусите, за да изберат времето (лято или зима), по което ще трябва да живеят. След това дойде пандемията и измести този проблем на заден план.

Първоначалното предложение, представено от бившия председател на комисията Жан-Клод Юнкер през септември 2018 г., предложи че 2019 г. ще бъде последната година, в която часовниците в Европа ще се променят през март, но дава свобода на държавите членки да преминат към зимно време в последната неделя на октомври. Оттук нататък е фиксирано време и всяка страна членка ще има право да избира какво да бъде то, а съседните страни могат да координират действията си, за да избегнат объркване по границите.

Първоначалното желание на държавите-членки поне да обсъдят предложението беше придружено от общото усещане, че поставените етапи са твърде амбициозни, до голяма степен поради липсата на документация за последиците. И докато някои блокове от държави може да са били или за, или против предложението от самото начало, всички се съгласиха, че такова решение е свързано изцяло с добра координация, за да се избегне „заплитането“ на различни часови зони, което също ще има отражение върху правилното функциониране на единния вътрешен пазар. Така предложената дата за изпълнение беше много бързо отложена с две години – до 1 април 2021 г. Въпреки това, този крайъгълен камък също е преминат.

Предложение за изменение на Директива 2000/84/ЕО, която понастоящем регулира сезонната смяна на времето в ЕС, остава замразен на Европейския транспортен съвет. Дори по време на германското председателство на Съвета, когато общественото мнение е в полза на прекратяването на смяната на времето в Европа, това въпросът не беше повдигнат поради пандемията. Като се има предвид, че решенията на борда по транспорта традиционно се вземат с единодушие, а заседанията се провеждат дистанционно и проблемът не е належащ, процедурите за вземане на решения се забавят.

Позицията на Гърция от самото начало беше да не променя режима, главно поради въздействието, което промяната би имала върху туризма и въздушния транспорт.

Страната ни принадлежи към блок от държави, които са малцинство. Важно е също така, че при такова „салто“ ще трябва да се направят сериозни корекции и промени, от училищния график до работното време в обществения сектор. Нека припомним, че дебатът беше иницииран от Финландия, която изтъкна различни причини, включително психологическото въздействие на променящите се времена.

Тъй като на европейско ниво този въпрос е от компетентността на Генерална дирекция „Мобилност“ на Европейската комисия, у нас той е от компетентността на Министерството на инфраструктурата и транспорта.

Енергоспестяването въведе лятно часово време

В момента, когато цените на енергията са се повишили рязко, създавайки силни инфлационни тенденции, трябва да се отбележи, че Първото движение на стрелките на часовника е направено именно с цел пестене на енергия. Въпреки че днес вече е доказано, че спестяванията са били незначителни. Въпреки това, използването на слънчева светлина за повече време всеки ден намали необходимостта от изкуствено осветление, като същевременно увеличи производителността на работниците.

Лятното часово време е въведено в Германия по време на Първата световна война, след това във Великобритания. Съединените щати, въпреки че подражаваха на Европа, отстъпиха в края на войната, защото тези промени не харесаха много граждани, особено фермери.

Лятното часово време беше въведено отново по същите причини по време на Втората световна война в Съединените щати, само че този път беше зададено за цялата година. Това породи прозвището „военно време“, за разлика от „мирно време“, което се завърна с настъпването на зимата. В крайна сметка петролната криза от октомври 1973 г. беше катализатор за европейските страни, една след друга, да въведат годишна смяна на часовото време, което се случваше два пъти годишно.

Европейският съюз за първи път въведе правила за лятното часово време през 1980 г., като прие директива, която координира националните практики по това време. Настоящата директива, която влезе в сила през 2001 г., въведе лятното часово време съответно в последната неделя на март и октомври.



Source link

Verified by MonsterInsights