Вчера се навършиха 10 години от началото на войната в Украйна (видео)

Преди десет години, на 12 април 2014 г., бившият полковник от ФСБ Стрелков превзе украинския Славянск, а на 14 април беше обявена антитерористична операция в Донбас.

Но преди това имаше първо анексирането на Крим, след това „Руската пролет“ и създаването на 7 април на „ДНР“ – Донецката народна република. И въпреки че оръжията вече бяха използвани, военни действия преди Славянск нямаше.

Както си спомнят участниците в събитията отпреди десет години, акцията на Гиркин-Стрелков е свързана с провъзгласяването на „ДНР“, като е част от общия план за организиране на „въстание“ в Източна Украйна и процесът се контролира от руският „православен олигарх” Константин Малофеев, разказва издание „Държава“.

Крим 2014, „Руска пролет“:

https://www.youtube.com/watch?v=PhCSN9sh4Qo

Експертите отбелязват, че събитията с разлика от 10 години се развиват по подобен сценарий: както тогава в Донбас, така и през февруари 2022 г. руската авантюра не предполага нито трезва оценка на собствените сили, нито самоочевидната активна съпротивата на Украйна. Факторът на изненада обаче изигра роля, осигурявайки успех.

През април-май 2014 г. „ЛДНР“ успяха да установят контрол над най-големите градове на Донбас. Както и през 2022 г., в началото на нахлуването руснаците успяха да превземат значителни територии. Но през май 2014 г. съпротивата на украинските войски се засили, всичко вървеше към пълноценна война. Разбира се, сепаратистките формирования нямаше да могат да устоят на въоръжените сили на Украйна, а в Руската федерация не бяха готови за пряка намеса със силите на руската армия.

Примирието беше сключено през юни 2014 г. Порошенко се срещна с Путин за първи път в нормандския формат, започнаха преговори за някаква форма на автономия на Донбас. Тогава се обсъждаха споразумения, подобни на сключените по-късно в Минск. Но Порошенко реши да поеме по различен път – да отхвърли компромиса и от 1 юли да започне широкомащабна офанзива с цел пълно разгромяване на „ЛДНР“.

По подобен начин през март 2022 г. Кремъл видя, че техният план не работи и реши бързо да излезе от войната, като предложи на Украйна мир съгласно „Истанбулските споразумения“. Украинският президент Владимир Зеленски отказа предложението, разчитайки на пълното военно поражение на Руската федерация. Подкрепиха го САЩ и Великобритания.

През юли 2014 г. украинските въоръжени сили постигнаха значителни успехи, освобождавайки големи територии. Порошенко обаче подцени готовността на Руската федерация, макар и ограничено, да се намеси във войната. В резултат на това през първата половина на август украинската офанзива, с изключение на някои райони, беше спряна. Първо украинските въоръжени сили бяха победени в гранична битка (Изварински котел), а след въвеждането на „ограничен контингент“ от руски войски – в Иловайск. След това Петро Порошенко се съгласи да подпише Минските споразумения.

През есента на 2022 г. Въоръжените сили на Украйна постигнаха голям успех в Херсонска и Харковска области. През лятото на 2023 г. украинската армия започна офанзива в Южна Украйна с цел да отреже сухопътния коридор към Крим. Но офанзивата се „задуши“ и тогава самите украински въоръжени сили бяха принудени да отстъпят, след като загубиха Авдиевка.

Можем да продължим аналогията, като сравним ситуацията през 2014 г. и 2024 г., опитвайки се да предвидим резултата. Но си струва да се има предвид: ситуацията все още е твърде различна – както по мащаба на военните действия, така и по степента на участие на водещите световни сили. Затова е изключително трудно да се предвиди крайният сценарий.

Source link