"Принцип "око за око" ще направи целия свят сляп"

Заглавната фраза мнозина приписват на Ганди, е и лозунгът на американското антивоенно движение. Той беше много актуален в началото на 2000-те години, когато САЩ започнаха мащабните си кампании в Афганистан, а след това и в Ирак, които, както вече е известно, завършиха катастрофално.

Това е лозунгъткоето подчертава, че пътят на възмездието е хлъзгав и опасензащото той, обикновено води до катастрофа. Пот тогава всякакви – и винаги противоречиви – ползи са временни, но щетите, които причиняват, са постоянни и непростими.

В крайна сметка е полезно да се помни, че причината за създаването на органи на международното право, международни организации и международни съдилища, важни постижения на човешката цивилизация, е именно да се избегне линчуването, както се характеризира във вътрешното право, възмездието, когато става дума за международни закон (ако, разбира се, не попадат под контрола на външни структури. Бележка на редактора). Тъй като тяхното приемане означава края на цивилизацията, едно клане не може да бъде решение за друго клане, нова продължителна война е отговорът на война, която, ако лицемерието не беше останало в международната общност и ако законът на силните и интересите бяха не е преобладавал на практика, никога няма да не е започнал.

Казвам това, защото е спешно да се намери изход, преди да се случи абсолютна катастрофа с разпространението на войната в Близкия изток. Ударите се увеличават, ситуацията се усложнява, на повърхността излизат „необявени” войни, които се водят от години, но в ограничен мащаб.

Въпреки че Иран не беше пряко замесен в случилото се на 7 октомври 2023 г., той въпреки това подкрепяше организации, които се противопоставят на Израел в продължение на много години, точно както самият Израел подкрепяше други организации, които действаха срещу Иран.

Израел вярваше, че като отмъщение за дългогодишните връзки на Иран с Хизбула и хутистите, трябва да нанесе удар върху йерархията на Революционната гвардия, особено тези, които ръководят силите Quds, частта от елитната военна структура на Иран, която се занимава с трансгранични движения. Затова на 1 април те Дипломатическата сграда на Иран в Дамаск беше бомбардирана (Сирия), което доведе до смъртта на висши членове на Революционната гвардия.

Иран „заклето отмъщение“ и затова реши да започне зрелищна атака с дронове и ракети директно на израелска територия – първата директна атака срещу Израел от държава в региона от 1991 г., когато Саддам Хюсеин изпрати ракети.

Израел твърди, че атаката не е имала сериозни последици, тъй като по-голямата част от ракетите и дроновете са били прихванати от противовъздушната отбрана с помощта на западните съюзници, които се втурнаха да го защитят. Но на символично ниво ударът, нанесен на израелското правителство, беше много силен, така че то обеща да отвърне на удара „в удобен момент“.

Само в случай на ответен удар Израел най-вероятно ще се опита да удари стратегическите цели на Иран, например тези, свързани с ядрената му програма, което в крайна сметка е истинската цел на еврейската държава. Но това развитие на събитията е малко вероятно да остане без отговор от Техеран, който вече предупреди за много по-суров отговор към Израел, ако го „ще направи още една грешка.“

Така чакаме ескалация, пряк конфликт между двете най-мощни сили в региона, от който, между другото, все още има Енергийното снабдяване на планетата до голяма степен зависи. И в този случай е много вероятно съюзниците на двете страни да бъдат активно включени в конфликта, главно Съединените щати в случая с Израел и в случая с Иран, в допълнение към ескалацията от съюзническите движения в регион, като Хизбула в Ливан, хутите в Йемен и проиранските сили в Ирак, решаващият въпрос е каква позиция ще заемат страните с добри отношения с Иран, като Русия например. И всичко това на планета, която вече е разделена.

Пиша всичко това, за да илюстрирам колко задънена може да бъде логиката на отмъщението и колко лесно може да доведе до неконтролируеми ситуации. Да не говорим, че в такива случаи единият се озовава в капан от другия, тъй като единият полюс в крайна сметка играе играта на противника: т.е. Израел „оправдава“ Реториката на Техеран срещу себе си и Иран на свой ред получава това, което уж е искал да избегне – регионален конфликт.

В същото време палестинската драма в Газа, която трябва да бъде основната ни грижа, ако най-накрая трябва да се постигне прекратяване на огъня, за съжаление остави на заден план пред по-широките геополитически антагонизми и сметки в региона. Поради всички тези причини, ако има нещо, което е първостепенно днес, то е да спрем да си играем с огъня.

Не трябва да има ескалация, никакво „възмездие“, което ни доближава до катастрофата. И това ще определи дали най-накрая ще се появи „международна общност“, способен да приложи разума и да спаси честта си, което досега не успя да направи поради абсолютната хуманитарна катастрофа, настъпила в Газа.

Source link