На този ден Кукидис се жертва, за да спре нацистите да осквернят гръцкото знаме.

На 27 април 1941 г., в деня, в който германските войски влизат в Атина, пазачът на гръцкото знаме на Акропола и поддръжник на съпротивата Константин Кукидис отказва да се предаде и скача от светилището.

Британски вестник от 9 юли 1941 г Daily Mail публикува статия „Един грък носи своето знаме до смърт“ за събитие в Атина, станало по време на навлизането на Вермахта в гръцката столица. Според статията на 27 април 1941 г. войникът от Евзонската гвардия Константинос Кукидис охранява знамето, което се вее над Атинския акропол.

След като германците приближиха Акропола, офицер от Вермахта настоя Кукидис да сложи оръжие, да свали гръцкия флаг и да вдигне знамето на Третия райх. Кукидис отказва да се съобрази с германските искания и вместо това, увит в знаме, скочи от Акропола и падна до смъртта си..

Според легендата, в неделя, 27 април 1941 г., военна процесия, състояща се от два мотоциклета, всъдеход Kubelwagen и камион, се изкачи от Тисио към Акропола. Високо над него, на стълб, се вее гръцкото знаме с голям бял кръст на син фон. Според условията на примирието между Гърция и нацистка Германия гръцката армия е разпусната. Никой не трябваше да пази знамето над Акропола. Там обаче имаше пазач.

Това беше първият ден, в който младият Константин Кукидис пое този пост и беше много горд. Той е само на 17 години и членува в Националната младежка организация. Точно вчера местният младежки комитет на Thissio реши младите му членове да служат като пазачи на знамето, докато Германия реши, в сътрудничество с окупационните сили, какво ще се случи след това.

Младият мъж смята, че отговорността му е голяма и е длъжен да пази знамето на страната си. Още от ранна сутрин той внимателно облече униформата на Evzone и отиде до Акропола, приближи се до знамето и отдаде чест. След това направи няколко крачки, надясно и наляво, за да разпознае мястото, след което го погледна отново и се почувства доволен. От стените на Акропола той видя германски военни превозни средства да се движат бавно. Той чу и църковните камбани, които огласиха неделната литургия. Човекът си мислеше за германците, които влязоха в Атина. Притесняваше се за брат си, който още не се беше върнал от фронта. Сърцето му обаче беше стоплено от развяващото се знаме, вечния Акропол и слънцето на Атика…

В 8:45 сутринта германски отряд, воден от капитан Якоб и лейтенант Елсник, достига свещената скала на Акропола, за да издигне германското знаме. Офицерите наредиха на войниците си да свалят гръцкото знаме. Младият грък обаче не издържа на унижението към националния ни символ. Той взе знамето, уви се в него и се хвърли от върха на Акропола. Той умря мигновено. Действието на Кукидис прави силно впечатление на германците и особено на техния командир, който малко по-късно докладва за инцидента на Висшето военно управление. Мнозина казват, че жертвата на Кукидис е причината гръцкото знаме да бъде позволено да се вее заедно с германското, което се смята, че се е случило само в Гърция и никъде другаде в окупирана Европа.

Прави впечатление, че макар в първите години да има устни и писмени свидетелства за подвига на Кукидис, около 50 години този подвиг е забравен или премълчаван. Германците направиха всичко възможно да скрият тази история, за да се опитат да предотвратят изблик на патриотизъм сред гърците под окупация. По-късно те предпочетоха да не си спомнят тази история поради факта, че Кукидис беше член на Национална младежка организация, опериращ при премиера Йоанис Метаксас.

Очевидци обаче дадоха свои собствени разкази за автентичността на историята и саможертвата на Кукидис няма да бъде забравена. Киряков Джанакопулос говори за случилото се:

„Бях дете по време на окупацията и си спомням добре разказите на жителите на района Плака, който се намира близо до Акропола, за събитието. Запалиха свещи пред иконата в памет на падналия със знамето войник в деня на идването на немците.”

Статис Арванитис, който тогава беше малко дете, си спомня:

„Тогава бях на седем години. Живеехме точно под Акропола. 27 април беше слънчев ден с много ясно небе. Баща ми забрани на мен, брат ми и майка ми да излизаме от вкъщи. Бях на терасата и си играех с колата. Изведнъж виждам падащо тяло, то падна от Акропола и се удари в скалите“, каза той.

На мястото на събитието през 2000 г. е поставена паметна плоча със следния надпис:

На 27 април 1941 г., в деня, в който германските войски влизат в Атина, пазачът на гръцкото знаме на Акропола и поддръжник на съпротивата Константин Кукидис отказва да се предаде и скача от светилището. Камъкът е поставен от Община Атина под ръководството на кмета Дим. Л. Аврамопулос заедно с Асоциация „Национална съпротива“ през 2000г.

Фактът на подвига обаче се оспорва от много хора. Тъй като фактите за съществуването на Кукидис и неговото извършване на подвига не бяха установени. Един от редките източници на информация беше гръцката партия Нова демокрация, която посочи, че Кукидис наистина съществува и е член на Национална младежка организация, опериращ при премиера Йоанис Метаксас.

На 26 април 2000 г. кметът на Атина Димитрис Аврамопулос каза в интервю за вестник Eleftherotype, че няма документални доказателства, които ясно да потвърждават съществуването на Кукидис и извършването на подвига от него и тази легенда вероятно е измислена от гърците за повдигане на морала. Директорът на историческия отдел на гръцката армия, генерал-лейтенант Йоанис Какудакис, каза, че съществуването на Кукидис не може да бъде потвърдено^[3].

Днес войниците продължават да пазят знамето над Атина. Знамето се издига в 6:30 сутринта и се спуска при залез слънце от редовен военен персонал, докато Evzones, в традиционната си униформа, вдигат и спускат знамето в неделя. Нещо повече, фактът, че знамето със свастика е издигнато над Акропола, не се оспорва: на 30 май 1941 г. Манолис Глезос и Апостолос Сантас го събарят и разкъсват на парчета.

Athens News преведе програма с участието на Манолис Глезос и Апостолос Сантас, заснета през 80-те години, която подчертава подробностите за това постижение.

Source link