Какво повлия на решението на Гърция да помогне на Киев с оръжие?

Само няколко дни след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, гръцкото правителство отговори положително на искането да изпрати пратка с оръжие до защитаващата се страна.

Защо Атина изпраща оръжие на Киев? Становище на Манос Карагианис, доцент по отбранителни изследвания в Кралския колеж в Лондон.

Според съобщенията Гърция вече е доставила на украинските въоръжени сили артилерийски снаряди и патрони, противотанкови и противовъздушни ракети, картечници, бронирани превозни средства и теглени гаубици. Но по настояване на западните страни Киев поиска допълнителна военна подкрепа от Атина. Сега Гърция е призована да предостави модерни противотанкови системи, реактивни системи за залпов изстрел и, най-важното, противовъздушни системи с малък и голям обсег.

Тук си струва да се отбележи, пише Издание на Катимерини, че решението за изпращане на военна помощ на Украйна не е било никак лесно. След 1974 г. Гърция систематично се опитваше да избегне намесата във външни конфликти. Решението беше взето от министър-председателя Кириакос Мицотакис и след това очевидно ратифицирано от правителствения Съвет за национална сигурност (KYSEA), най-висшият орган на Гърция за вземане на решения по въпросите на външната политика и отбраната. И те изиграха роля в това три основни фактора:

1. първо – Бързата реакция на Европейския съюз накара Атина да преразгледа позицията си спрямо Москва. Избухването на войната значително намали пространството за дипломатическо маневриране на страните членки ЕС. След като се появи единна европейска позиция за нахлуването, Атина не можеше да се дистанцира от нея. В същото време те се съгласиха с решението на НАТО да подкрепи отбраната на Украйна с всички налични средства. Гърция „принадлежи на Запада“, както каза бившият премиер Константинос Караманлис, с всичко произтичащо от това.
2. второ, Ревизионистката риторика на Кремъл силно наподобява тази, която Анкара използва срещу Гърция и Кипър. Като помага на европейска страна, претърпяла неоправдано масово нахлуване, гръцкото правителство се надява да изпрати съобщение, че промяната на границите със сила е неприемлива. Това очевидно е принципна позиция на гръцката външна политика, която обаче е подкопана от неотдавнашното отстъпление по въпроса за признаването на Косово.
3. И третият фактор: Решението за изпращане на оръжия беше повлияно от руските атаки срещу етническото гръцко малцинство. Украинската гръцка диаспора наброява повече от 100 000 души, има организирани структури и силно културно присъствие в Южна Украйна. Убийството на етнически гърци в района на Мариупол от руски бомби шокира гръцкото обществено мнение и принуди Атина да заеме ясна позиция в полза на Киев.

Но в момента нещата в Украйна не вървят много добре, отбелязва изданието. Украинските въоръжени сили сега са в по-тежка ситуация от миналата година. Нуждата от военна техника непрекъснато нараства, тъй като Руската федерация премина към военна икономика и мобилизира стотици хиляди войници. Въпреки че няма изгледи за дипломатическо решение, свободният свят трябва да продължи да подкрепя дългострадалната страна.

Дипломатическият натиск върху Атина за осигуряване на нови оръжейни доставки обаче не е продиктуван само от опасения относно развитието на войната в Украйна. Това е и резултат от опитите на Гърция да започне процеса на нормализиране на отношенията с Турция, без първо да информира сериозно нашите съюзници и партньори. Подобряването на гръцко-турските отношения, разбира се, е добре дошло, но то може да се окаже по-скоро временно, отколкото постоянно. Атина не може да си позволи постоянно да доставя значителни оръжия на друга страна, изправена пред реална военна заплаха на източните си граници.

Тоест на практика това означава, че Гърция не може да изпрати системи „Пейтриът“, които са в основата на собствената ПВО на страната. Може би може да изпрати лекарства и оборудване, повече боеприпаси, както и съветски оръжейни системи, които вече са трудни за поддръжка. Но въпреки това всеки трябва да разбере, че продължаващото военно участие на Гърция във войната в Украйна има осезаеми политически последици. По-голямата част от гръцкото общество не е съгласна с този избор.

Затова подобни стратегически решения не трябва да се вземат тайно, с неясни критерии и условия. Те се нуждаят от по-голяма институционална легитимност, защото техните геополитически последици се простират отвъд изборния цикъл на едно правителство. По въпроси от такова естество е необходим възможно най-голям междупартиен консенсус, за да се убедят гражданите, че национална стратегия действително съществува. Както показа съвременната гръцка история, личната дипломация има своите граници.

Манос Карагианис е асоцииран професор по отбранителни изследвания в Кралския колеж в Лондон и асоцииран професор по балкански, славянски и ориенталски изследвания в Македонския университет.

Source link