История и традиции на Великден

Основната доктрина на християнството е вярата във възкресението на Спасителя от мъртвите. През 2024 г. православните християни отбелязват главния църковен празник Великден или Възкресение Христово на 5 май.

Посветен е на възкресението на Исус Христос, събитие, което е централно за Свещената история. Информация за него се съдържа и в четирите евангелия – от Матей, Марк, Лука и Йоан.

Празникът получи името си от думата „пасха“, която в превод от иврит означава „преминаване“, „преминаване“. (оттук – Пасха, еврейска Пасха, празнува се в памет на изселването на еврейския народ от Египет). В православната традиция думата придобива различно значение – „преминаването от смъртта към живота, от земята към небето“.

Датата на празника се изчислява ежегодно според лунно-слънчевия календар, разказва евронюз. Според решението на първия Вселенски събор на християнските църкви през 325 г. в Никея Великден трябва да се празнува след еврейския – в най-близката неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Ако пълнолунието се пада в събота или неделя, то се празнува в следващата неделя.

Поради това празникът няма определена календарна дата и всяка година се пада в различни дни – обикновено между 4 април и 8 май (между 22 март и 25 април по Юлианския календар или стар стил). За изчисляването им се използва специална техника (пасхалия), която служи за определяне на Великден, както и на зависещите от него църковни празници и пости.

Датите за празнуване на Великден сред католиците и православните християни са склонни да се различават, тъй като западните християни използват григорианския календар, докато източните християни използват юлианския календар. Обикновено католиците празнуват празника по-рано, но понякога католическият и православният Великден съвпадат (за последен път това се случи през 2017 г.).

Самият момент на възкресението не е описан в каноничните новозаветни текстове. Светото писание, както и някои апокрифни източници, разказват само за събитията, свързани с това библейско чудо.

След смъртта на Спасителя Йосиф от Ариматея, член на Синедриона и таен ученик на Христос, се обърна към римския управител, прокурора на Юдея Понтий Пилат, с молба да вземе тялото на починалия. След като получи разрешение, Йосиф погреба Исус в криптата си, разположена в градината на Голгота, и блокира входа на гробницата с тежка каменна плоча. Тялото на Спасителя е погребано в петък (Свети или Велики петък), в навечерието на еврейската Пасха.

Призори на третия ден жените ученички на Исус, които пристигнали с него в Йерусалим от Галилея, се отправили към пещерата. Те искали ритуално да намажат тялото на починалия със специален тамян (огледало). Приближавайки се до гробницата, жените виждат, че камъкът на входа е преместен и криптата е празна. В него останали само погребалният саван и шалът, с който евреите покривали лицето на починалия. Жените-мироносици първи от последователите на Христос научили за чудото на възкресението и съобщили за това на останалите ученици. Денят, в който са се случили тези събития, сега се нарича неделя.

Вярата във възкресението на Спасителя от мъртвите е основната доктрина на християнството. Смята се, че Христос, който умря на кръста и възкръсна три дни по-късно, спечели победа над самата смърт.

Преди идването на Спасителя, според християнската доктрина, вратите на рая бяха затворени за всички хора: както грешниците, така и праведниците паднаха в подземния свят. На втория ден след смъртта си (т.е. Велика събота или Велика събота) Исус Христос слязъл в ада и освободил от него душите на старозаветните праведници и първите хора – Адам и Ева. Спасителят отвори и пътя към небето за повярвалите в него.

Учението за слизането в ада се основава на няколко текста от Светото писание, главно на писмото на апостол Петър. Вярващите помнят слизането на Христос в ада по време на службите през последната седмица преди Великден (Страстите Христови).

Подготовката за празника започва през Страстната седмица – последната седмица на Великия пост. Всеки ден е посветен на спомени за последните дни на Исус Христос на земята. Четвъртък, петък и събота са от особено значение в църковния календар. Велики четвъртък се свързва преди всичко със спомените за Тайната вечеря, по време на която Христос е установил главното църковно тайнство – светото Причастие. Затова на този ден вярващите идват в храма и се причастяват. По време на богослуженията в катедралите се извършва специален обред (обред): епископът измива краката на 12 свещеници или монаси в памет на това как Христос е измил краката на своите ученици, показвайки им пример за смирение. Освен това на този ден е обичайно да се почиства къщата, да се започне да се пекат козунаци и да се боядисват яйца.

На Разпети петък вярващите възпоменават разпятието и мъченическата смърт на Исус Христос, вечерта не се извършва служба с изнасяне на плащаницата (плат с образа на Христос, лежащ в гроба). След това духовенството прочете канона „Оплак на Богородица“. Разпети петък е единственият ден в годината, когато в църквите не бият камбани. Предписва се особено строг пост до пълно въздържание от храна.

Събота е последният ден на постите и в същото време навечерието на Великден. Църквата помни погребението на Христос и слизането му в ада, откъдето извежда душите на праведните и първите хора. В православните храмове преди Великденската служба енориашите очакват Благодатния огън, който духовенството доставя от храма на Божи гроб в Йерусалим. От него се палят църковни свещи; много вярващи отнасят лампата с огън вкъщи, където се опитват да я поддържат през цялата година.

Всички четиридесет дни – от Великден до Възнесение – се считат за празници в църковните канони, но първата седмица се празнува най-тържествено. Нарича се Светъл, както всеки от неговите дни, и се празнува „като един ден“. По това време ежедневно се провеждат тържествени служби, отварят се Царските двери (вратите към олтара), които са затворени в обикновени дни, навсякъде звънят камбани.

Великденската тържествена служба започва в нощта на Великден, обикновено около 23:00 часа, и продължава няколко часа. Първата му част се нарича Среднощен офис. По това време на престола в олтара се поставя плащаница, която ще остане там 40 дни до Възнесение Господне.

Началото на празника се известява от звъна на камбаните – благата вест. Точно в полунощ започва тържествената ранна служба (утреня). Под съпровода на камбанен звън духовниците и енориашите извършват трикратно шествие около храма (кръстоходно шествие) – срещу слънцето или обратно на часовниковата стрелка, което символизира следването към възкръсналия Христос. Същевременно шествието символично повтаря шествието до гроба Христов на жените мироносици, които първи са научили за чудото на възкресението.

По време на службите се произнася великденският поздрав и отговорът на него: „Христос Воскресе“ и „Воистина Воскресе“.

След това служат Божествената литургия и освещават специален хляб – артос („квасен хляб“ от гръцки), или „цяла просфора“. Той е символ на хляба, който апостолите оставят на масата по време на хранене за своя невидимо присъстващ учител. В православната традиция артосът е висок кръгъл хляб с изображение на кръст и трънен венец или икона на Възкресението Господне. По време на богослуженията на Светлата седмица хлябът лежи в църквата на катедра пред иконостаса, а между службите – пред отворените Царски двери или пред иконата на Христос. По време на кръстното шествие, което се извършва всеки ден през Великденската седмица, артосът се носи около храма, след което се връща на първоначалното му място. В Светла събота осветеният хляб се разделя между всички участници в службата.

Основните цветове на Великденската служба са бяло и червено: първият символизира божествената светлина, вторият – Божията любов към човешкия род.

В събота църквите започват да освещават козунаци, великденска извара и цветни яйца. Козунакът е домашен аналог на артос – цилиндрична питка от маслено тесто. Пече се със стафиди, захаросани плодове, сушени плодове, ядки, шоколад и др. Благословеният козунак по време на Великденската трапеза, подобно на артос, символизира за вярващите присъствието на Господ до тях.

Великденът се прави от извара във формата на пресечена пирамида – по аналогия с гробницата, в която е лежало тялото на Исус. В горната част на Великдена трябва да има буквите „ХВ“, което означава поздрав „Христос Воскресе“, отстрани да има изображения на кръст, копие, цветя и други символи на страданието и възкресението на Господа. .

Обичаят за боядисване на яйца е бил широко разпространен сред източните славяни още преди раждането на християнството и е свързан с пролетните езически култове. Християнската традиция влага в това нов смисъл: великденското яйце е символ на живота, а червеният цвят на черупката е кръвта на Христос, пролята за спасението на хората. Яйца, боядисани в един цвят („крашенки“) и изрисувани с шарки („писанки“) обикновено се подаряват на близки и гости.

Традицията за благославяне на яйца на Великден често се свързва с притчата за Света Мария Магдалена. Пристигайки в Рим, тя подари на император Тиберий обикновено пилешко яйце. На въпроса какво означава този дар, Мария отговори, че той символизира възкресението на Христос и прераждането на човечеството за вечен живот. Императорът казал, че ще повярва във възкресението само ако бялото яйце стане червено. И тогава черупката на яйцето промени цвета си.

Според православните канони на Великден не трябва да ходите на гробищата и да правите погребални служби, тъй като този ден се смята за празник на прераждането. Църквата съветва гробовете на близки да се посещават в първия вторник след Великденската седмица, известна като Радоница.

Source link