Зейнеп Боз: "Ако англичаните имат ферман, покажете го"

Ръководителят на турския отдел за борба с незаконния трафик на антики, археологът Зейнеп Боз, нашумяла с речта си в ЮНЕСКО, говори за „Фирман“ Елгинпревод на италиански и гръцки.

Всъщност с тези думи тя отговаря на твърдението на Британския музей, че „ферманът на султан Селим III е в неговите ръце“.

„Винаги изразяваме подкрепата си за Гърция. Това, което беше важно тази година, е че потвърдихме, че нямаме ферман като този, за който се позовават нашите британски колеги“, – каза Бозе пред Катимерини няколко дни след речта си пред междуправителствената комисия на ЮНЕСКО.

Г-жа Боз подчертава, че „ферманът” не е намерен в османските архиви и когато по време на дискусиите в комисиите тя чу за участието на османците по това време, тя счете за съвсем естествено да се намеси.

„Не сме запознати с никакъв документ, легализиращ тази покупка, която тогава е била направена от колонизаторите на Обединеното кралство, така че не мисля, че има място за обсъждане на нейната законност дори (…) според законите на времето. Очакваме с нетърпение да отпразнуваме връщането на скулптурите, защото вярваме, че това ще послужи като сигнал за промяна в отношението към опазването на културните ценности и ще бъде най-силният сигнал, който може да бъде даден в целия свят.“каза тя на ЮНЕСКО, както беше съобщено вчера в подробен доклад (4/6/2024).

Запитана за италианския превод на фермана, предоставен на Британския музей, за да потвърди законността на продажбата от Елгин на скулптурите от Партенона на британското правителство през 1816 г., тя казва, че би очаквала такъв документ да носи определени знаци. „Представете си, че напишете нещо подобно днес и 200 години по-късно някой трябва да оспори автентичността му. Очаквам да има някакви печати върху документа.“отбелязва тя и призовава британската страна да намери „ферман“ако тя има такъв. „Ако го имат, трябва да го покажат.“казва г-жа Зейнеп Боз и добавя, че следи този проблем от 18 години.

Британският музей отговори с твърда позиция „партньорство за Партенона“ който ще проучи възможността „иновативни начини за работа с нашите гръцки приятели“както и доста новаторска формулировка, която той „признава силното желание на Гърция да види скулптурите на Партенона върнати в Атина.“

Според вестника, в отговор на изявлението на Зейнеп Боз, представител на Британския музей подчерта, че претенциите на Гърция са „Това е проблем с много дълга история и ние разбираме и уважаваме силните чувства, които този дебат генерира.“ Британският музей се грижи за скулптурите на Партенона повече от два века.“добавяйки с по-приятелски тон, че „Нашата дълбока инвестиция в скулптури е нещо, което споделяме с нашите гръцки партньори. Надяваме се, че това може да бъде основата за нови взаимоотношения и реалистични решения, които търсим.“

Снимка на град Мелник. През последните дни Музеят на Акропола откри временна изложба, показваща фотокопия на документ, за който се твърди, че е издаден на лорд Елгин, и два фермана на лорд Байрон, 200-годишнината от чиято смърт се чества тази година. Простата съпоставка на документите показва, че т. нар. „ферман” на Елгин няма отношение към официалния ферман на султана, се отбелязва в обяснението.

Министърът на културата Лина Мендони също коментира случилото се на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за връщане на културни ценности, който проведе своята 24-та сесия на 29-30 май в Париж, в която за първи път участва Великобритания. Отговаряйки на въпрос на журналисти, тя отбеляза, че в текста на приетите препоръки Междуправителствената комисия призовава британската и гръцката страна да разрешат дългогодишния проблем със скулптурите.

„Гърция винаги е отворена за диалог“ – каза Мендони. Тя коментира и изявленията на представителя на Турция относно „известният „ферман“ Елгин“както тя го наричаше. „Поставям го в кавички, – подчерта тя, – защото това е аргумент от британска страна, който е доказано неавтентичен. Никога не е имало османски ред, който би позволил на Елгин да се отнася към скулптурите на Партенона с варварството, с което той ги третира.“ На срещата на върха турският представител потвърди това, което гръцката страна твърди от много години: че няма “ ферман“.“

Британският музей: „Елгин е действал с разрешението на Османската империя“

Британският музей настоява за провокативното твърдение, че лорд Елгин е имал разрешение да изкорени скулптурите на Партенона, въпреки мълчаливото отричане от страна на представителя на Анкара в комисията на ЮНЕСКО, който каза, че не съществува твърдо споразумение. Говорейки пред News, говорител на Британския музей каза: „Лорд Елгин е действал с разрешението на тогавашните законни власти както в Атина, така и в Лондон, които са били напълно наясно с действията му. Той е получил разрешение и между 1801 и 1805 г., действайки под надзора на съответните власти, е премахнал от руините на Партенона около половината от останалите скулптури.“

В заключение представител на Лондонската фондация заяви това „Скулптурите на Партенона в Британския музей са законна собственост на попечителите на музея.“

Новини от Атина още през 2019 г публикува констатациите на турски историци, които съобщават, че т.нар. „Елгинският ферман“ е груб фалшификат, тъй като в султанската канцелария не е регистриран запис за издаването на този документ.

Томас Брус – 7-ми лорд Елгин, който в Гърция се смята за крадец и негодник, откраднал националното богатство на страната.

От своя страна проф. Орхан Сакин, експерт по османските документи, каза:„Без разрешението на султана такова решение не се взема от великия везир. Освен това по това време великият везир Юсуф Зигия паша воюва в Египет с Наполеон. Тогава писмо е предаден на началника на гарнизона Атина. Губернаторът не пише писма на италиански. Ако видите съдържанието, знаят, че е ферман. Може да се опише само като писмо, но писма на италиански не се пишат от турски държавни служители в страната. Това писмо беше преведено от Ракип Хад, който беше секретар на Елгин. Всички правни доказателства за конфискация „Мраморите на Елгин“ въз основа на това писмо. А за такъв акт трябва да има (ферман) указ на султана и в краен случай на неговия велик везир“обобщи проф. Орхан Сакин.

През 2016 г. по есе на писателя Владимир Сидиропулос, заснет е кратък филм „Сълзата на кариатидата“който разказва съдбата на статуята на Кариатидата, открадната от лорд Елгин.

Source link