Истината беше поставена в клетка: несправедлив процес за украинските православни журналисти

Православните журналисти Валерий Ступницки, Андрей Овчаренко, Владимир Бобечко и отец Сергий Чертилин на съдебното заседание. Снимка: Сибирски вестник на журналистите

Зад кулисите на съдебната система

Обикновеният човек вижда съдилища само в новините по телевизията или в интернет. Някои престъпници седят в стъклена кабина и справедливите съдии им дават справедлива присъда. Но малко хора си представят какво се случва „отвътре“.

В навечерието на делото, късно вечерта, в килията влиза „надлъжник“ и казва името на човека, който ще бъде изслушван. Рано сутринта трябва да сте готови. Извеждат ви от килията и ви отвеждат в „боксовете“ – това е стая без прозорци, около 3 квадратни метра, нещо като резервоар за съхранение, в който се натъпкват затворниците, преди да бъдат транспортирани до съдилищата. След половин-един час чакане ви претърсват и ви отвеждат на изхода от следствения арест, където вече ви чака конвой, който ви претърсва отново. При „врагове на народа“ този конвой се осъществява от СБУ, при „неполитически“ статии – от полицията. Вкарват те в микробус с малки затворени кутии. При пристигането си в съда те биват закопчавани с белезници и отвеждани в клетка, където са държани до началото на заседанието. Ако съдът е насрочен за 16.00 или 17.00 часа, ще чакате 6-7 часа. В почивките и след края на делото ви връщат с белезници, където чакате още няколко часа, за да бъдете изпратени „вкъщи“. Ако искате да отидете до тоалетната, има същите белезници зад гърба ви и грижовната ръка на пазача на лакътя ви. След пристигането в следствения арест отново има „кутии“ за час-два. И едва след това влизате в килията. Средно около 8-9 часа стрес.

Условия на задържане (или по-скоро липса на такива)

На 4 юни трябваше да се проведе дело за удължаване на разследването за нас, журналистите от UOJ и отец Сергий Чертилин, с още три месеца. В Соломенския съд клетките за чакане на затворници, разположени по протежение на стената и подобни на вертикални ковчези, се оказаха по-малки от кучешка колиба – приблизително 50×50 см. Можете да седите или да стоите.

Вече нямаше място за движение. Вълна от клаустрофобия „обхвана ме“ – разбрах, че физически не мога да бъда тук, започна паническа атака. Попитах пазача за възможността да се разхождам из стаята с белезници, но той отказа. Тъй като бях на ръба да загубя съзнание, пазачът ме премести в следващата килия, по-дълга, където можех да направя няколко крачки. Обиколих и го пуснах.

След 6 часа чакане бяхме отведени в заседателната зала. Там нашите адвокати спориха срещу съдията и прокурора. На входа на залата любимата ми жена ме „засади“ и успя да ме целуне. На излизане от залата охранителят я блъсна грубо. Въпреки това тази малка радост беше много утешителна. Съпругата на Володя Бобечко се опита да се ръкува с него, но гардът грубо я дръпна назад. Явно е преценил, че докосването на жена му ще създаде сериозна заплаха за националната сигурност.

Нарушаване на правата на справедлив процес

На следващия ден, 5 юни, трябваше да имам апелативен съд относно потъпкването. Подготвих аргументи, с които се надявах да убедя съдията да ме пусне под домашен арест. Представете си изненадата ми, когато конвоят ме отведе не в апелативния съд, а в същия Соломенски съд, който трябваше да обмисли удължаване на разследването с още 3 месеца. Както се оказа по-късно, това е лично указание от следователя.

Апелативният съдия каза на жена ми, че следователят е забранил да ме водят там. В същото време дори не бяхме доведени на никаква среща. След като седяхме няколко часа в клетките на ковчега, ни отведоха в следствения арест, където традиционно прекарахме два часа в „кутиите“.

Но най-„интересното“ се случи на 6 юни. „Работният ни ден“ беше повече от 13 часа. Предния ден не бяхме предупредени за процеса и ни отведоха, без дори да ни дадат закуска. Без храна, вода и възможност за движение: първо чакане в „кутиите“ на следствения арест, след това седене в клетките на съда и накрая в „аквариума“ на заседанието до 22.00 часа.

Но най-поразително е отношението на „слугите на закона” – съдия, прокурор и конвой. Въпреки факта, че ние, журналистите от UOJ, и отец Сергий, заедно с нашите адвокати, аргументирахме с основание отвод на съдията и прокурора, тези хора продължиха да ни съдят.

А следовател и сътрудници дежуриха под сградата през цялото време на 6-часовото заседание и тревожно гледаха през прозореца дали всичко върви по сценария. И сценарият предполагаше, че съдията ще удовлетвори желанията на следствието на всяка цена и точно в този ден. В крайна сметка, иначе можеше да нямат време да проведат следващите процеси, които трябваше да вземат решение да ни държат зад решетките.

Конвоят отказа да ни даде вода от близките ни. Съдията прекъсна адвокатите и не ни даде думата, когато поискахме. И това въпреки факта, че и ние, и нашите адвокати напълно разбихме всички обвинения на прокурора и ги изравнихме със земята.

Кулминацията на съдебния абсурд

Стигна се до пълен абсурд – в 20.00 часа, след втората почивка (когато приключи работното време), адвокатите на о. Сергий излезе от стаята и стана невъзможно да продължи процесът. Когато свещеникът поиска да му осигури безплатен адвокат или да отложи процеса, съдията го помоли също да напусне заседанието (т.е. да седне в чакащия „ковчег“).

Когато Андрей Овчаренко (който просто физически не може да седи дълго време поради пролапс на гръбначния диск) заяви, че има силни болки в гърба, съдията го покани да продължи изслушването легнал на пейката (!). Аз самият вече се чувствах замаян и слаб.

В същото време в нашия „аквариум“ имаше лист хартия с изявление на омбудсмана по правата на човека Любинец, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко отношение, унижаващо достойнството му. Цитирах думите на Любинец пред съдията, като подчерта, че държането ни в клетки в продължение на много часове без храна и вода, протакането на процеса до нощта, напълно отговаря на определението на омбудсмана, но той само се ухили.

И тази усмивка ме накара да си помисля, че тази пародия на справедливостта е алюзия за това, което очаква всеки от нас, без изключение, след смъртта. Въздушни изпитания.

Украинският съд като аналог на въздушните процеси

Тогава, в края на краищата, всяка душа също ще попадне в лапите на същества, които ще ви пожелаят само „доживотна присъда“ и ще се опитат да ви завлекат в подземния свят. Тогава душата, като нас тук, ще бъде на милостта на „конвоя“ и колкото и да иска, няма да може да получи свобода. Там, както и тук, можете само да се молите. Нищо повече не можеш да направиш.

В този живот навсякъде сме заобиколени от знаци и отражения за съществуването на друг свят, в който рано или късно ще попаднем. Просто трябва да видите тези знаци и да разберете какво искат да ви кажат. И този лъжлив процес е един от тези признаци.

Разбира се, можете да се възмутите от действията на всички тези хора – те са наистина цинични и беззаконни. Но ако се задълбочите малко, те ни правят услуга. Спомен за смъртта. И ако сега се чувствам толкова зле, какво ли ще е там, в лапите на много по-могъщи същества от всички тези съдии и прокурори?

Тук и там има само една надежда – Христос, Богородица и светиите. Не имами от друга помощ, не имами от друга надежда…

На 10 юни 2024 г. Соломенският районен съд проведе редовни заседания по делото на православни журналисти, както и на протойерей Сергий Чертилин. Както съобщава кореспондентът на UOJ, въпросът за превантивната мярка беше разгледан във връзка с удължаването на досъдебното разследване за три месеца.

Въпреки факта, че журналистите за пореден път категорично отхвърлиха всички повдигнати срещу тях обвинения, потвърждавайки с факти, че са неоснователни, и въпреки всички медицински предписания и заключения, съдиите ги оставиха в затвора без право на парична гаранция.

За Валерий Ступницки, Андрей Овчаренко и протоиерей Сергий Чертилин превантивната мярка под формата на лишаване от свобода в следствения арест беше удължена до 8 август. Владимир Бобечко – до 12 септември.

Редакцията на нашия сайт получи писмо чрез адвоката на православния журналист Валерий Ступницки, който се намира в следствения арест. Публикуваме текста, написан от нашия колега изцяло, без съкращения и в авторската редакция.

Source link