Какво стана "земна болест"и когато се появи

Гаденето при морска болест се появява, когато тялото на човек се опитва да свикне с движението на кораба, което води до усещане за нестабилност.

Но в случая „земна болест“ според научните синдром на обратна болест на движението или синдром на твърда земя, всичко се случва точно обратното: човешкото тяло се адаптира към движението на вълните и след това изпитва трудности при връщането към хомеостаза, след като достигне твърда земя. След като напусне кораба, човек може да се люлее или да се люлее. Може дори да започне да се чувства зле. Едно от първите известни споменавания на синдрома на твърдата земя е от Дарвин през 1796 г., който пише:

„Онези, които са били дълго време на вода в лодка или на кораб, които са придобили необходимите навици за движение в тази нестабилна стихия, след като се върнат на сушата, често са в летаргично или полусънно състояние; стаята или някои мебели, сякаш е в движението на лодката. Самият аз съм изпитвал това и са ми казали, че след дълго плуване отнема известно време, преди тези симптоми да изчезнат напълно.“

Както подсказва описанието на Дарвин, синдромът на болестта по време на движение обикновено се появява след продължително плуване в морето, въпреки че продължителността на времето във водата не корелира непременно с тежестта на симптомите.

Корабите не са единствените виновници за болестта. Самолетите и влаковете също могат да накарат хората да се чувстват неспокойни и тревожни. Изчислено е, че между 43% и 73% от хората изпитват синдром на обратна болест на движението. Това разстройство може да се случи на всеки, но най-податливи на него са жените между 30 и 60 години, както и тези, които страдат от мигрена.

Точната причина за синдрома на обратната болест на движението все още не е известна. Една от водещите теории е, че постоянното движение нарушава функционирането на вестибуларния апарат на човека. Разположен във вътрешното ухо, той помага на хората да поддържат баланс и да осъзнават позицията на тялото си в пространството.

След продължително излагане на вълнообразно движение, човешкото тяло обикновено е в състояние да се адаптира към новата среда. То свиква с постоянно движение. Но щом това движение спре, човешкият мозък продължава да възприема заобикалящата среда така, сякаш вълните все още се търкалят.

Тази противоречива сензорна информация обърква тялото и нарушава функционирането на вестибуларния апарат, което кара човека да изпитва гадене, нестабилност и общо неразположение.

Обикновено синдромът на обратната болест на движението изчезва, след като човек е бил на сушата няколко дни, но има случаи, когато това състояние е продължило месеци и дори години.

Source link