Как жилищните проблеми задълбочават демографската криза

Демографските промени във всички страни са един от параметрите, които влияят, наред с други неща, върху условията на живот на по-младите поколения. От друга страна, те могат да повлияят както на възрастта, на която се създава семейство, така и на броя на децата.

У нас, според Института за демографски изследвания, където през последните години хората на възраст 25-45 години се сблъскват с нарастващи жилищни затруднения, може да се предположи, че демографските тенденции са в известна степен отговорни за тези затруднения.

Това може да се случи, ако има рязко увеличение на броя на хората на възраст 25–45 години за много кратък период от време, което да доведе до „експлозия“ в търсенето. В Гърция обаче имаме обратното, тоест значително намаляване на тази група с 850 хиляди души между 2009 и 2024 г. (-25%).

Това гласи последният дигитален бюлетин на Института за демографски и научни изследвания (IDEM) по темата „Демографските промени и жилищната криза в Гърция.“

Авторът на статията, професор Виронас Коцаманис, ръководител на IDEM, след като обобщи важните промени, настъпили от 2010 г. насам, тяхното въздействие върху по-младото поколение и как тези поколения се адаптират към нарастващите цени на жилищата, оценява, че „Бързо нарастващото несъответствие между цените за закупуване или наемане на първо жилище и доходите на по-голямата част от младите хора, които не живеят в собствено или наето жилище, оказва влияние не само върху създаването на семейство, но и върху броя на децата, които това поколение ще има като цяло„.

По-специално, авторът на тази статия споменава, че „в периода след 2010 г. имахме последователни кризи, които имаха множество въздействия върху по-младото поколение, докато жилищното кредитиране (т.е. броят на жилищните заеми, оценен на само 13 хиляди през 2023 г. ) и инвестициите в жилища са намалели значително.

По-специално, през последните години, отбелязва той, видяхме не само нарастващо търсене на жилища от чужденци, но също и за краткосрочни наемикоето е свързано с застаряващ жилищен фонд и ограничено предлагане на нови жилища.

Което, както подчертава директорът на Института за демографски изследвания, е довело и до спад на коефициента на собственост на национално ниво с 4,5 пункта според Евростат (от 74,0 през 2014 г. на 69,6 през 2023 г.).

Напоследък обаче ситуацията доведе до бързо нарастване както на цените за закупуване на жилища (нови или не), така и на наемите. А нарастващото несъответствие между цената на наема и доходите на тези млади хора, които не живеят в собствен дом или жилище, дарено от предишни поколения, доведе до появата на настоящата жилищна криза.

Тези млади хора, които не емигрираха и останаха у нас, отбелязва г-н Коцаманис, частично се адаптираха към тази нова ситуация.

Това доведе до това, че тези, които успяха да живеят с родителите си, го направиха. В резултат на това процентът на младите хора на възраст 18–34 години, живеещи в дома на родителите си, се е увеличил бързо (с 12 процентни пункта между 2010 г. и 2022 г.).

И така днес в Гърция един от най-високите проценти на млади хора, живеещи с родители сред страните от ЕС (почти 72% в сравнение с 50% средно ЕС) и в същото време най-високата възраст за напускане на родителския дом (>30,5 години).

Другата част от по-младото поколение, според експерта, което не е имало такава възможност, се адаптира чрез наемане на жилище, което сега поглъща значителна и нарастваща част от доходите им. Но и в двата случая, ако вземем предвид други негативни параметри, ще има кумулативен ефект не само по отношение на „отлагането“ на създаването на семейство, но и върху броя на децата.

За да се справи с жилищната криза, която сега се превръща в „мегапроблем“ главно за младите двойки, директорът на IDEM предлага да се приложи разширена програма предоставяне на социални жилища и създаване на орган за прилагане на целеви интервенции в общественото жилищно настаняване.

Г-н Коцаманис отбеляза също, че за да реши жилищния проблем през последните години, в допълнение към субсидиите за наеми за домакинства с много ниски доходи, правителството е предприело и други положителни мерки, като „Το σπίτι μου“, „Στέγαση και Εργασία ” програми , „Κάλυψη”, и „Ανακαινίζω- Ενοικιάζω”.

Според него обаче тези програми са с много ограничен бюджет и брой бенефициенти. Ето защо, предвид настоящата сериозна ситуация, не решават острия жилищен проблем на младите хора.

Г-н Коцаманис смята, че това, което сега е необходимо, е създаването и прилагането на обширна програми за евтини жилища под наем, подобни на тези, които съществуват от десетилетия в много европейски страни.

Социалните жилища трябва да бъдат сред приоритетите на правителството, местните власти и социалните организации. Бързото прилагане на такава програма, отбелязва той, най-накрая ще „смекчи отрицателното въздействие на жилищната криза върху демографията“.

Source link