"Инфлация на алчността" в Гърция многократно по-високи, отколкото в еврозоната като цяло

„Инфлация на алчността“ (жreadflation*) в Гърция през последните 4 години е нараснал няколко пъти (5,5 пъти) в сравнение с еврозоната, показва тримесечният доклад на парламентарната бюджетна служба, публикуван днес от нейния ръководител Йоанис Цукалас.

Цифрите по-горе показват, че конкуренцията на гръцкия пазар не работи, което води до това, че потребителите носят непропорционална тежест в сравнение с други европейски страни поради бизнес печалбите.

По-специално, бюрото анализира инфлацията на БВП в нейните основни компоненти, за да направи изводи за приноса на разходите за труд и бизнес печалбите към нейната динамика, особено по време на пандемията и войната в Украйна, които увеличиха инфлационния натиск. Анализът показва, че печалбите са допринесли повече от два пъти повече от разходите за труд за общия дефлационен растеж на БВП до 2024 г. Можете да прочетете пълния текст на доклада на Бюджетната служба тук.

Анализ

Според анализа на графиките по-долу е очевидно, че за Гърция, от общо увеличение на инфлацията (БВП) от 16% през отчетния период (Q2 2019 – Q1 2024), основният принос за инфлацията е на печалбата (на единица продукция) с дял от 9%, докато разходите за труд на единица продукция (отразяващи заплатите и вноските на работодателите) са допринесли с 4,1% за същия период. В еврозоната през същия период бюджетната служба отбелязва, че разходите за труд на единица продукция, за разлика от печалбата на единица продукция, имат значителен принос за инфлацията – около 10%. В същото време приносът на печалбите в еврозоната е около 1,7%.

Въпреки това, според анализа на бюрото, растежът на печалбите се е забавил значително от Q1 2023 до Q1 2024, през което време делът на разходите за труд в инфлацията на БВП е бил около два пъти по-голям от дела на печалбите. Този анализ предоставя убедителни доказателства, че фирмите – или чрез намалена конкуренция, или чрез увеличено търсене, водено от увеличените спестявания на домакинствата и туризма – са успели да прехвърлят нарастващите разходи за внос към цените и значително да увеличат своите печалби, особено в периоди на силен инфлационен натиск.

Обратен завой

Силният принос на печалбите към инфлацията в Гърция изглежда се е обърнал през последната година, докато приносът на разходите за заплати вместо това се е увеличил. От общото изменение на дефлатора на БВП от 2,8% за отчетния период, от 1-во тримесечие на 2023 г. до 1-во тримесечие на 2024 г., делът на разходите за труд обяснява около 1,65%, докато делът на печалбата не надвишава 0,8%. Тази илюстрация силно подсказва, че фирмите са успели да прехвърлят увеличените разходи за внос към цените и да увеличат своите печалби. Според проучване на ЕЦБ и МВФ това явление се наблюдава в цялата еврозона по време на първия етап на инфлационния шок, но със значителни разлики между страните членки.

Покачване на цените и инфлация

Актуализираната оценка на бюрото поставя икономиката на годишен темп на растеж от 2,5% през 2024 г. Оценката е в съответствие с други актуализирани прогнози, публикувани наскоро от Европейската комисия, Международния валутен фонд и централната банка на Гърция. Според тях годишният темп на растеж на гръцката икономика за 2024 г. варира от 2,0 до 2,5%. Що се отнася до инфлацията, министерството поддържа прогнозата си от 2,8% за цялата година.

Освен това перспективите за гръцката икономика за 2024 г. са положителни и бюрото очаква гръцката икономика да расте по-бързо от икономиката на еврозоната. По-бавната инфлация, постепенното прекратяване на затягането на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), продължаващото успешно излизане на SFS от банковия сектор и предстоящото преминаване към кредитна експанзия, укрепваща инвестиционна база и много силен растеж на туризма се очаква да подкрепят растежа в икономическата дейност.

Несигурности

Въпреки това нестабилната външна среда и по-специално последните политически събития във Франция увеличават несигурността за гръцката икономика. В същото време остават дългосрочни проблеми. Гръцката икономика има голяма инвестиционна празнина, която трябва да запълни, както и бъдещите въздействия върху околната среда и производството от изменението на климата. Това изисква реформи и ефективно използване на ресурсите на Механизма за възстановяване и устойчивост за ускоряване на инвестициите, стимулирайки растежа както в краткосрочен, така и, което е по-важно, в дългосрочен план. От фискална гледна точка, докато положителното въздействие на високата инфлация върху държавните приходи се очаква да намалее, отделът вярва, че целта за първичния баланс за 2024 г. от 2,1% от БВП е постижима, при условие че се избегнат еднократни фискални интервенции и бюджетните цели са стриктно се спазва.

Защо намаляването на ДДС не работи, когато цените падат

Напоследък перспективата за намаляване на косвените данъци като ДДС, особено върху потребителски стоки като храни, също влезе в обществения дебат. Бюрото прегледа международната литература, изследваща въздействието на ДДС върху крайните потребителски цени. След задълбочен анализ на голям брой продукти в 27 страни членки ЕС Направени са три интересни извода относно влиянието на измененията (флуктуациите) на ДДС върху крайните потребителски цени. Първо, само малка част от намалението на ДДС, около 6%, преминава в крайни цени и то в краткосрочен план. За разлика от това увеличението на ДДС се отразява на крайните цени с около 34%. Освен това повторното въвеждане на ставки на ДДС води до непропорционално увеличение на цените, което е в ущърб на потребителя.

Второ, 10 месеца след намаляването на ДДС потребителските цени се връщат на нивото, на което бяха преди намалението. Трето, намаляването на ДДС изглежда увеличава маржовете на печалба за бизнеса за сметка на потребителите.

Първите резултати от проучване, базирано на Испания, показват, че почти неуспешните намаления на ДДС през първите няколко месеца намаляват значително в течение на тримесечието. Вземайки предвид горепосоченото, както и конкурентните условия на гръцкия пазар в сравнение с испанския, Бордът вярва, че всяко въздействие върху крайните потребителски цени от намаляването на ДДС в Гърция, ако има такова, ще бъде по-малко или много по-малко и повече краткосрочно, отколкото в Испания. Отчитайки фискалните разходи, агенцията смята, че всяко предложено намаление на ДДС не е подходящ инструмент за справяне със структурния проблем с нестабилността на цените.

Вместо това, както беше отбелязано в предишния й тримесечен доклад, агенцията вярва, че трябва да предприеме действия за увеличаване на конкуренцията чрез премахване на бюрократичните и други бариери пред новите бизнеси и да даде възможност и да образова потребителите чрез цифрови инструменти за сравняване на цените и характеристиките на продуктите, така че да имат достатъчно информация за вземане на рационални решения при извършване на покупки.

* Gridflation – инфлация на алчността, Greedflation (от думите greed – алчност и inflation – надуване). Много добра дефиниция на случващото се. Ако цената на бензина и заплатите са се удвоили, тогава предприемачите вдигат цените на продуктите си 3 пъти. Тъй като предприемачите са тези, които търсят възможности навсякъде, те под соса „инфлация навсякъде“ повишават цените и намаляват разходите предсрочно (поради автоматизация и съкращения) + получават свръхпечалби. А това още повече размотава инфлационния кръг. Очевидно не можете да повишавате цените навсякъде, а само там, където пазарът и условията го позволяват (слаба конкуренция, монопол и т.н.)

Source link