О, война, какво направи, подла (видео)

Войната не е само за убити и ранени, кръв и болка, загуба на жилища. Много често е нещо повече – загуба на морал, смисъл на живота, самочувствие. Означава още страдание и дълбока психологическа травма, чиито последствия понякога остават за цял живот, и… вина. Говорим за изнасилване.

Мъжете все по-често стават жертви. Преди четвърт век сърбите са използвали сексуално насилие срещу албански мъже. Руска публикация на BBC води думите на един от тях:

„Все още се чувствам като осакатен човек.“

За подобни престъпления няма давност. Съвсем наскоро косовската полиция арестува сърбин и го обвини в престъпления, извършени преди 25 години. Албан (името е променено по етични причини) е етнически албанец. В продължение на почти две десетилетия той смяташе, че е единственият мъж, оцелял от сексуално насилие по време на войната в Косово през 90-те години. Разбираемо е – жените, подложени на насилие, често предпочитат да скрият този факт, а дори и когато става дума за мъже…

Албан, който вече е над четиридесет, осъзна, че не е сам след въвеждането на закон, който предвижда допълнителна помощ за оцелелите от изнасилване.

Той беше на 17 години, когато семейството му трябваше да напусне родното си село в Косово и да се скрие където може. Храната беше оскъдна и един ден Албан се върна у дома, за да вземе торба с жито. В градината той бил спрян от група хора в униформи на сръбската полиция, които със сила го натикали вътре в къщата. Мъжът си спомня:

„Първоначално не разбрах какво се случва. Усетих болка и си помислих, че ме забиват в гърба. Тогава разбрах, че са ме съблякли и правят най-ужасни неща с мен. Припаднах“.

Дори сега гласът на мъжа трепери при тези спомени. Дритон (името е променено) разбира чувствата си като никой друг, въпреки че никога не са се срещали. Дритон вече е над 60 и дълги години пази същата тайна. Изнасилван е многократно, а през 1999 г. оцелява след групово изнасилване.

Това се случи, докато той беше държан 30 дни в затвор в Косово, за който смята, че се управлява от сръбска паравоенна група. Предполагаше, че подобни неща можеха да се случат и на други мъже, но можеше да каже само на жена си за това – не можеше да довери тъжната си тайна на никого.

Във войната на Балканите от 1998-1999 г., която избухна след разпадането на Югославия, загинаха около 130 хиляди души. По най-груби оценки само в Косово са изнасилени 10-20 хиляди души.

Косово поиска независимост, а Сърбия отговори с брутални репресии срещу етническото албанско население. Това доведе до мащабни въоръжени сблъсъци, а по-късно и двете страни бяха обвинени в извършване на зверства, включително изнасилване на цивилни.

Двадесет години по-късно, през 2018 г., правителството на Косово прие закон, според който хората, които са били сексуално нападнати, официално получават статут на жертви на война и имат право на финансова помощ. И едва тогава започна да се отваря тази трагична страница от миналите дни.

Законът помогна на Албан и Дритън да нарушат почти двайсет години мълчание и да преодолеят едно от последните табута на тази война. Две хиляди косовари – мъже и жени – излязоха от сенките, за да поискат официално признаване като жертви на войната. В момента този статут са получили 1600 души, включително 84 мъже. Първоначално крайният срок за подаване на заявления изтичаше през февруари 2023 г., но след това властите го удължиха до май 2025 г.

Албан все още живее в скромната семейна къща, където е роден и е претърпял насилие. Той казва: „Ужасно е, но никога не съм имал възможност да се движа.“ Коридорът, в който е извършено изнасилването, свързва малката кухня, баня и спални. Днес Албан живее в тази къща със съпругата и децата си. И никой от тях не подозира какво се е случило с мъжа и баща им в тази къща. Човекът казва:

„Не искам да знаят, защото дори днес има моменти, в които ми се иска изобщо да не съществувам. Те убиха морала ми и понякога все още се притеснявам дали съм достатъчно мъж – това е тежко бреме.“

През всичките тези години Албан говори за случилото се само веднъж: няколко дни след изнасилването той признава на баща си:

„Той беше шокиран, но се радваше, че съм жив. Според него те можеха да ме убият.”

Той си спомня какво се е случило и сълзите се стичат по лицето му – болката все още е твърде забележима. Дритон също първоначално искаше да каже на баща си за случилото се, но промени решението си:

„Баща ми беше вече стар и болен, страхувах се, че моята история ще го убие. Но той забеляза, че нещо не е наред и каза, че вероятно крия нещо.

Накрая в един момент, не издържайки на този психологически натиск, той казал на жена си. Обхвана лицето си с две ръце и казва:

„Тя го прие. Не бях виновен за това, което ми се случи.”

Правозащитната организация Human Rights Watch нарича изнасилванията по време на Балканската война „инструмент за систематично етническо прочистване“, инициирано от режима на бившия сръбски президент Слободан Милошевич. В продължение на много години темата за сексуалното насилие беше табу сред жените в Косово, казва Фериде Рушити, лекар и правозащитник. Тя започва да документира случаи на изнасилвания по време на войната, когато работи в бежански лагер в Северна Албания – по това време там пристигат много косовари. Рушити казва:

„Хората мислеха стереотипно: мъжете забраняваха на жените да говорят публично за случилото се, защото това би означавало, че не могат да ги защитят.“

След края на конфликта тя основа Косовския център за рехабилитация на жертви на изтезания (KRCT), неправителствена организация, която осигурява психологическа и правна подкрепа за преживели насилие. Първоначално заведението посещаваха само жени, но от 2014 г., когато законът за признаване на жертвите на насилие беше обсъден за първи път в парламента на Косово, мъжете също започнаха да търсят подкрепа, казва Фериде Рушити.

„Традиционно от мъжете се очаква да защитават семейството, а не да играят жертви.“

Съответните неправителствени организации, включително KRCT, помагат да се проверят историите на жертвите, за да могат след това да получават държавни помощи от около 230 евро на месец – около една трета от средната заплата в Косово. Албан научи за новия закон от новините. Но решението да сложи край на двайсет години мълчание, признава той, е било трудно за него. Успя да стигне до центъра едва при третия опит – първите два караха сърцето му да бие и трепери и всеки път той се отдръпваше назад. През пролетта на 2019 г. той най-накрая се примири със себе си. Дритон беше също толкова стресиран от мисълта да разкаже историята си:

„Наистина исках да кажа на някого, но знаех, че няма къде да отида, така че когато най-накрая го направих, изпитах огромно облекчение.“

И двамата мъже са приемали антидепресанти и лекарства за тревожност, предписани от лекарите след края на войната, за да се справят с кошмарите, ускорения пулс и промените в настроението. Едва след контакт с KRCT те получиха психологическа подкрепа, която им помогна да стигнат до корена на проблема. Албан си спомня:

„Казаха ми, че вината не е моя, защото бях беззащитен цивилен и вината е на престъпниците, които ми причиниха това.“

Дритън признава, че отдавна иска да се отвори пред някого, но не знае къде да отиде:

„Все още се чувствам като повреден човек, но след като говорих за случилото се, започнах да се справям малко по-добре със ситуацията.“

Той често се чуди дали подобни неща може да се случват другаде, особено когато гледа новините за събитията в Украйна, Израел и Газа. И казва, обръщайки се към жертвите на насилие:

„Моят съвет към всички [с кем это может произойти] – иди и ни разкажи за това. Няма нищо срамно в това, трябва да говорим за това.”

В допълнение към оказването на помощ на жертвите, KRCT събира и доказателства срещу изнасилвачи, за да могат да бъдат съдени. Проблемът е, че въпреки желанието на жертвите да свидетелстват в съда, те не знаят самоличността на извършителите. Психологът на центъра Селви Изети казва:

„Рядко можем да получим техните имена или физически описания, защото тези хора са носили маски, когато са извършили престъпленията.“

Само през 2021 г. съдът осъди полицая Зоран Вукотич, етнически сърбин от Косово, на десет години затвор за изнасилване на жени и участие в преследването на албански цивилни по време на войната. Това беше първата присъда по случай на сексуално насилие по време на войната от 1998-1999 г. и се нарича историческа в Косово:

„Той даде надежда на други жертви, че техните мъчители могат да бъдат наказани дори години след като са извършили престъплението.“

Други балкански страни, като Хърватия и Босна и Херцеговина, имат закони, подобни на косовските, а броят на хората, официално признати за жертви на войната заради претърпяното насилие, нараства всяка година.

В Сърбия ситуацията е различна. Тази страна не брои изнасилените хора като цивилни жертви на войната. И досега сред сърбите, които също бяха подложени на насилие по време на войната, нямаше желаещи да споделят историята си.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна се появиха съобщения за сексуално насилие от страна на руските военни. След година на активни военни действия украинските власти записаха стотици случаи на насилие, извършено срещу жени, мъже, деца и ЛГБТ хора. С деокупацията на териториите стават известни още подобни случаи…

Source link