Война с бавен огън. Защо Западът забавя помощта за Украйна?

Докладът на Bloomberg за оскъдния брой самолети F-16, които ще бъдат доставени на Украйна в близко бъдеще (6 до края на лятото и 20 до края на годината, въпреки факта, че Зеленски заяви необходимостта от 128 самолета) увенча цял поток от разочароващи новини за Украйна от западни партньори.

Тази седмица, припомняме, започна с трагични събития, когато след руски удар над Киев бяха убити над 30 души и беше разрушена детска болница Охматдет. Този удар беше нанесен точно преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Затова в Украйна имаше силни очаквания, че руската атака ще стимулира рязко увеличаване на подкрепата от Запада. Оказа се обаче друго.

Наистина беше обявена доставката на нови системи за противовъздушна отбрана. Те обаче бяха планирани по-рано. Но по три стратегически важни въпроса Киев получи отказ.

първо, Украйна така и не получи покана да се присъедини към НАТО, а в заключителната декларация на срещата само за пореден път беше повторено, че присъединяването ще се случи някой ден – когато войната приключи и бъдат изпълнени определени условия.

второ, Съединените щати, включително с устата на президента Байдън, отказаха да дадат разрешение за ракетни удари с голям обсег дълбоко в Русия. Тази вечер обаче Пентагонът заяви, че тази позиция може да се промени в бъдеще. Но и преди е казвал подобни неща. Разрешение обаче все още не е получено.

Трето, Вашингтон заяви, че ПВО на НАТО няма да сваля руски ракети над Западна Украйна, което поиска и Киев.

Западната преса пише, че оръжията пристигат в Украйна много бавно и затова украинска офанзива (за подготовката на която много се говори през следващите месеци) преди края на годината едва ли е възможна. И новината за доставката на малък брой F-16, които сега се планират, потвърждава тези изводи. Имаше големи надежди за тези самолети по отношение на подготовката на офанзивата. Но е ясно, че нито 6, нито 20 самолета ще могат да променят ситуацията на фронта.

Това далеч не са първите „спирачки“, които Западът демонстрира и възмути мнозина в Украйна. Изказват се най-различни версии за причините за това явление. Има теория, например, че по този начин Западът тласка Украйна към преговори с Русия. Въпреки че няма обективни доказателства за това.

А в Руската федерация има популярна версия, че всички тези доклади за „спирачки“ са военен трик, за да приспи бдителността на Москва (и в действителност доставките са в разгара си и в по-големи количества от официално заявените), или елемент на натиск върху западните правителства с цел увеличаване на помощта (и често това работи).

Очевидно е обаче, че има проблеми с доставките и оръжията не се изпращат в обемите и не толкова бързо, колкото Украйна иска. И за това има напълно обективно, а не конспиративно обяснение – страхът на Запада от пряк сблъсък с Руската федерация, който бързо може да премине в етап на ядрена война. Освен това има постоянен поток от намеци за това, идващи от Русия. И всички стъпки, които биха могли да доведат до такъв сблъсък, дори теоретично, се забавят.

Този подход дразни мнозина в Киев, но е разбираемо – малцина на Запад искат да рискуват пред перспективата за ядрен апокалипсис. Освен това има и политически момент – в навечерието на изборите в САЩ Тръмп постоянно обвинява Байдън, че води света към световна война. Затова Белият дом не иска да дава допълнителни аргументи на опонента си.

Следователно настоящите лидери на страните от НАТО (Байдън и Ко.) се придържат към стратегията за „подкрепа на война с бавен огън“ – предоставяне на помощ, достатъчна за предотвратяване на поражението на украинската армия, но в такъв обем, че да не провокира руската Федерацията да атакува самия Запад. Изчислението е, че рано или късно трудностите на военното време и ефектът от санкциите ще подкопаят способността на Русия да води война, ще провокират вътрешни сътресения и ще дестабилизират руското правителство, лишавайки го от волята да използва ядрено оръжие. След което Руската федерация може да бъде принудена да приеме мирни условия, приемливи за Украйна и Запада.

Освен това дългата война помага на американците да решават по-стратегически проблеми, без да участват пряко във военни действия – да обвържат силите на Руската федерация, принуждавайки ги да ги съсредоточат в Украйна, да укрепят единството на глобалния Запад, да враждуват Европа и Китай и да помогнат убеди обществеността да увеличи военните бюджети. Вярно, тази стратегия също е много рискована за Украйна и Запада.

първо, никой не знае колко дълго трябва да се чака началото на нова „беда“ в Русия и дали изобщо ще дойде.

второ, ако Кремъл усети, че ситуацията за него се влошава, може да започне да действа превантивно, като доведе самата ситуация до ръба на пряк сблъсък с НАТО и ядрена война.

Трето, „война с бавен огън“ заплашва да обезкърви преди всичко Украйна, чиито ресурси далеч не са неограничени. След което украинската съпротива може да рухне.

Алтернатива както на „война с бавен огън“, така и на пряк сблъсък между Русия и НАТО със заплахата от ядрена война може да има бърз край на военните действия при някои компромисни условия. Вярно е, че засега позициите на Украйна и Запада, от една страна, и Русия, от друга, са изключително далеч една от друга. И е много трудно да си представим как те могат да бъдат комбинирани на този етап.

Но като се има предвид разбирането, че и двете алтернативи на бързия мир за всички са еднакво лоши (дълга война между Украйна и Русия с огромни рискове за двете страни или световна война), рано или късно може да има шанс да се постигне споразумение.

Страна

Source link