Гърция: спадът на раждаемостта през последните десетилетия е факт

Проучването показва, че във всяка трета гръцка община се раждат по-малко от 10 деца годишно.

На национално ниво е установено, че между 1979–1983 г. и 2014–2019 г. раждаемостта е намаляла с 37%. Очаква се тази цифра да спадне с още 13% през шестгодишния период 2020–2025 г.

Подобно намаление неизбежно засяга младото население на страната, като се започне от предучилищна възраст и след това на всички нива на образователната система. Преди дни с решения на областни директори бе обявено спирането на голям брой основни училища и детски градини, много от които вече са затворени от много години.

Като причини се посочват малък или нулев брой ученици, а в някои случаи и неподходяща сградна инфраструктура. Това решение отново върна обществото към започналата преди пет десетилетия „нефертилност“, тоест спадът на раждаемостта в страната, който е пряк резултат от спада на раждаемостта в следващите поколения (от 2,1-2,0 деца на жена между 1940 и 1960 г. до по-малко от 1,5 деца след 1985 г.).

Това са първите констатации, публикувани наскоро в дигитален бюлетин на Института за демографски изследвания (IDEM) на тема „Във всяка трета от 1035 общини у нас се раждат по-малко от 10 деца годишно, парадокс ли е проучването с автори професори Байрън Коцаманис и Василис Папас, основатели на IDEM.

На национално ниво регистрираният спад на раждаемостта след 1980 г., според изследователите, не се наблюдава със същата скорост в регионите на Гърция, и това се дължи не само на диференциалната плодовитост на двойките (някои от тях имат малко повече деца от други). Също така е директно е свързано с промени в общия брой на населението на всеки регион във времето, което е значително повлияно от миграцията (вътрешна и външна), което се отразява в населението в детеродна възраст (20-49 години).

Анализът на изследванията показва, че броят на общините с изключително ограничен брой раждания (до 60 раждания за шест години) е значителен и нарастващ: през първите шест години той е 29,8% от общините, а през вторите шест години е 35,5%. Всяка втора община е с население от 1000-3600 души, а всяка десета – под 250. Много малък брой жени не са/няма да раждат, като едва 8% от тях ще раждат в диапазона 41-60 за шест години (t т.е. 7-10 на година).

Кои са основните общи черти? Анализ на Института за демографски и изследователски изследвания (IDEM), съобщават и двамата изследователи, дава първи отговор. Регионите с изключително ограничен брой раждания са слабо населени и в същото време се характеризират с бърз спад на населението, високо ниво на население на 60 и повече години, намаляващ брой младежи и ниска раждаемост на 20-49 години, много по-малко раждания от смъртни случаи и липса на чужденци.

Завършвайки кратката си статия, изследователите отбелязват, че съществуването днес на повече от 1/3 от 1035 области с изключително ограничен и намаляващ брой раждания не може да се обясни единствено с намаляващата раждаемост (т.е. намаляването на броя на децата, родени в поколения след 1960 г.). Това се дължи и на изключително неравномерното разпределение на населението в района: 10% от територията е концентрирала 62% от населението, докато всеки втори жител на страната е живял през 2021 г. само в 75 местни общности, заемащи едва 2% от територията (от общо 6138), което е резултат от интензивни вътрешни миграция 50 години 1950-2000 години (и отлив на млади хора в чужбина през последните 15 години).

Source link