Журналистът Михаил Зигар написа статия в Der Spiegel за това как офанзивата на украинската армия в района на Курск е задълбочила разделението между руснаците, които са напуснали страната, и тези, които са останали. Това също предизвика разделение сред руските либерали.
Докато много руснаци, противници на Путин, които живеят в чужбина, активно подкрепят настъплението на въоръжените сили на Украйна, вътре в Руската федерация те се осъждат дори от онези, които преди това са критикували Кремъл. Зигар даде пример с футболиста Александър Алиев (роден в Русия, родителите му живеят в Курск, а той е играл за Динамо Киев и сега живее в Украйна), който наскоро призова украинските въоръжени сили да убиват цивилни в района на Курск.
„Искам да попитам момчетата, които са на предната линия, които напредват в района на Курск: момчета, най-важното е да се грижите за себе си, да вървите напред, да убивате тази мръсотия, да убивате цивилни, както правят с нашите жени, с нашите невинни деца“, каза Алиев.
Както казва Зигар, сега за руските телевизионни канали Алиев е най-важният антигерой от последните дни. Той дава друг пример – живеещата в Русия журналистка Ксения Собчак, смятана за един от най-ярките представители на либералния лагер, която преди това не заемаше провоенна позиция и не подкрепяше действията на Руската федерация в Украйна. Но след настъплението на въоръжените сили на Украйна в района на Курск, тя написа в блога си: „Да, може да сте против войната, но когато военните действия се водят на руска територия, вече нямате избор: или сте на страната на вашата страна или не. Това са картите и никакво сътрудничество – дори журналистическо – с украинската армия не може да има. Това е врагът. Ние не бяхме тези, които раздадоха тези карти и много хора не искаха да ги играят, но това сега няма значение.“
„Тази гледна точка е вариант на широко разпространената в Русия позиция: „Не трябваше да започваме тази война, но след като я започнахме, трябва да я спечелим“. Често чувам тази гледна точка от партньори в диалога в Москва“, пише Зигар.
Според него някои представители на руската опозиция са започнали да защитават тази позиция. Например политикът Лев Шлосберг, един от лидерите на либералната партия „Яблоко“, разкритикува онези, които приветстват настъплението на въоръжените сили на Украйна в района на Курск.
„Оказва се, че има хора, които мислят, пишат и говорят руски, но се радват на началото на военните действия в района на Курск, на жертвите сред войници и цивилни. Най-талантливите представители на тази група вече измерват разстоянието между Курска област и Москва в километри и часове. Явно се надяват да се върнат в Русия с чужди танкове. Много странни хора… Една отговорна опозиция се противопоставя на правителството, но не срещу хората, срещу политическата класа, но не и срещу обществото на тяхната страна“, пише той.
„Шлосберг веднага беше критикуван от много свои колеги. Според тях той заема тази позиция само по една причина: защото остава в Русия и се страхува“, пише Зигар. Той обаче отбелязва, че повечето политици и журналисти, живеещи извън Русия, мълчат относно позицията си относно настъплението в района на Курск. „Те са наясно, че могат да загубят публика в Русия с резките си изявления“, се казва в статията.
More Stories
Съобщение на Тръмп: Среща със Зеленски следващата седмица и разговор с Путин
Зеленски говори за численото предимство на Русия
Newsweek: Русия твърди, че НАТО планира да свали Зеленски