Археолозите са много близо към великото откритие: в една от откритите от тях кралски гробници във Вергина туника на Александър Велики.
Откритието, направено в гробница II, може да промени историческото разбиране на артефактите, свързани с един от най-великите владетели в човешката история. Само Чингис хан се доближава до него по слава.
Екип от археолози, ръководен от Антониос Барциокас, почетен професор в Тракийския университет „Демокрит“, откри лилав памучен плат, известен като сари, облеклото на персийските царе, което също беше прието от Александър Велики след победата му над Дарий III от Персия.
Материал, открит в златна костница в гробница II заедно с останките на мъж и венец от Вергина със златни миртови листа и цветя, датиращи от елинистическия период (300-30 г. пр.н.е.), за който се смята, че е принадлежал на Медея от Одеса, принцеса и пета съпруга на Филип II от Македонски.
След внимателни химични, физиологични и микроскопични анализи, изследователите заключиха, че тъканта е направена от памук, рядък за онова време, и боядисан в кралско лилаво.
Произход на туниката
Хундитът, ярко бял минерал, използван в древна Персия, е открит сред покритията върху тъканта, което подкрепя идеята, че облеклото е направено на Изток. Това откритие има важно значение, защото предполага, че много от предметите, открити в гробница II, всъщност са принадлежали на Александър Велики, а не, както се смята, на крал Филип Велики.
Има изследвания, които предполагат, че могила II, разположена в кралските гробници във Вергина, не принадлежи на Филип, а на наследника на неговия полубрат, Филип III Аридей, който наследява много от емблемите на властта на Александър след смъртта му.
Сред предметите, намерени в гробницата, са златна диадема, скиптър и златен миртов венец. Всички тези находки се споменават в историческите източници като царски знаци на Александър Велики. Въпреки това находката Сараписа е от изключително значение, тъй като тази роба е имала голямо символично значение в персийския дворец. Сараписът е лилава туника с бяла ивица по подгъва, носена изключително от персийските крале. Фактът, че Александър Велики възприема персийския символ на власт, бележи господството му над огромната Персийска империя.
Проведени са интензивни изследвания на откритата тъкан. За да идентифицира неговите компоненти, екипът използва усъвършенствани техники като инфрачервена спектроскопия с трансформация на Фурие (FTIR) и газова хроматография/масспектрометрия. Лабораторни резултати потвърди наличието на памук и кралско лилаво багрило, както и хундитрядък материал в Гърция, който надеждно показва персийското влияние.
Използването на хундит, който е използван заради способността му да създава брилянтен бял цвят, подкрепя теорията, че сараписът, намерен в могила II, е същият, носен от Александър Велики по време на официални церемонии. Този тип плат е изключително скъп за производство, тъй като лилавото багрило е получено от мюриди (морски охлюви) и огромни количества от тези коремоноги са били необходими за боядисването на една част от тъканта.
Самоличността на хората, намерени в кралските гробници на Вергина, отдавна е източник на спорове сред археолозите. Гробница II традиционно се приписва на Филип II. Наскоро открита находка обаче дава повече основания да се смята, че гробницата може да е принадлежала на Филип III Аридей. Той е наследник на своя полубрат Александър Македонски, като се предполага, че след смъртта на македонския цар е заел трона само номинално, тъй като не е имал реална власт. Откриването на сараписите на Александър в гробницата на II Вергина се потвърждава от изображения върху фриза на гробницата.
Допълнителни доказателства от илюстрации и исторически източници
В една от ловните сцени един от ловците, вероятно Александър Велики, носи пурпурна туника с бели ивици, подобно на описанието на сараписите в историческите източници. Визуалното представяне подсилва връзката между откритите предмети и Александър Велики.
Откриването на свещената туника на Александър Велики не е просто поредното допълнение към археологическата мистерия на Вергина. Той предоставя нови доказателства за персийското влияние в македонското царство и качествата на Александър Велики като фараон на Египет, крал на Гърция и император на Персия.
Идентифицирането на облеклото може да послужи като трамплин за ново изследване на ролята на царското облекло в елинистичната и персийската култура, както и в погребалните обичаи от периода.
More Stories
Как сеизмичната активност в киклидите разкри тайните на древността
Интервация-2025: Музикален отговор на Евровизия
Днес е Международният гръцки ден (видео)