Петролна партия: Картелна сила на ОПЕК

ОПЕК е легален картел, който контролира световните цени на петрола. Как страните се споразумяха за квотите и защо тяхното въздействие все още е важно?

Всяка вечер улиците на големите градове са пълни със светлини, хората текат в поток, вдигат шум, смеят се и си мислят, че знаят какво има на този свят. Междувременно някъде далеч, в зали, обзаведени не по-зле от най-луксозните дворци, играеха своите игри хора с лица като мраморни маски. Наричаха го „координация“, „сътрудничество“ и дори „осигуряване на стабилност“, но за останалия свят тази игра се играеше под един знак – „картел„.

ОПЕК. Ако си мислите, че това е нещо като клуб за любители на редки автомобили или мистериозно общество на филателистите, дълбоко се лъжете. Това е организация от държави, които държат света на къса каишка от черно злато. Дълго време беше законен и дори уважаван, но същността на неговото действие е картел, какъвто трябва да бъде: хладнокръвен, пресметлив и знаещ точно какво иска.

Историята на ОПЕК започва през 1960 гкогато се роди идея, която беше едновременно проста и амбициозна: да поемем контрола над собствените си ресурси и да не позволяваме на западните корпорации да диктуват правилата на играта. Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия и Венецуела – това са смелите души, които поставиха основите на този съюз, като изиграха първата си карта в Багдад. Тогава това изглеждаше като благороден бунт срещу петролните гиганти на Запада, които бяха готови да купят всичко за жълти стотинки. И сега най-накрая дойде времето да изравним шансовете на бойното поле.

Тези момчета бързо разбраха: ако държиш крана, от който тече петрол, можеш да диктуваш условията, което означава, че имаш място в картела. Реално, като в учебник по икономика. Контролирайте производството, регулирайте предлагането и, както се казва, „цените ще бъдат каквито трябва да бъдат“. Елегантен като рапира и също толкова смъртоносен.

Но ОПЕК не беше и не можеше да бъде обикновен картел, който тайно се среща някъде по мазетата и се уговаря кой и колко ще копае. О, не! Те направиха това открито, с усмивки и ръкостискания, с вратовръзки и скъпи костюми, под светкавици на фотоапарати. Техните квоти и споразумения са дипломация, издигната до нивото на изкуство. И всички знаеха за това, но никой не можеше да спре играта им. Защото това не беше игра за аматьори. Беше нещо повече.

Мина времеи към ОПЕК нови играчи се присъединиха: Алжир, Ангола, Нигерия, Либия, и още няколко имена, които станаха част от тази безкрайна игра на шах. Русия и няколко други държави дори се присъединиха към тях, образувайки съюз, известен като ОПЕК+.

Сега играта стана още по-фина и мащабна. Ако вземем предвид страните ОПЕК+, тоест обединението на страните ОПЕК и още 10 държави, включително Русия, Казахстан и Азербайджан делът на този съюз нараства до около 40-45% от световното производство на петрол. Това прави ОПЕК+ една от ключовите сили на световния петролен пазар, способна да влияе върху световните цени чрез координирано увеличаване или намаляване на производството.

Картел. Такава голяма дума, но далеч не е нова. Много преди ОПЕК хората осъзнаха силата на обединението и създадоха подобни съюзи. Вземете например „Синдикат на рейнските въглища“ края на 19 век – немските въглищни магнати координират производството и цените така, че никой конкурент да не им отнеме пазара.

Или същото Де Бирскоято от 1888 г. държи диамантите под контрол като зорко куче пазач: нито един камък няма да пробие без тяхно знание, а пазарът се държи в юмрук. Те бяха майстори на занаята си, точно като онези, които изграждаха международни съюзи за нитратите (1906) или стомана (1926), като музиканти на сложна партитура. Даже „захарен картел“ от края на 19-ти век в Европа, той знаеше как да играе на големи позиции, преговаряйки за доставки и цени, за да заобиколи ненужната конкуренция.

И тук в През 20 век идва ред на петрола – тази, която движеше коли, фабрики и армии. И ОПЕК я взе под контрол.

Но дойдоха нови времена. Светът е виждал как велики империи се сриват повече от веднъж или два пъти. Глобалният пазар, който някога изглеждаше неразрушим, започна да се разпада. Панрегиони, нарастващо политическо напрежение, енергийни кризи – всичко това променя баланса на силите. Но същността остава същата: който държи петрола, държи властта. И ОПЕКкакто и да го наричат, си остава това, което винаги е било – картел, но с легална маска и благородна цел.

Но въпросът е: можете ли да ги вините? Те просто играеха своята игра, следвайки собствените си правила. Те не се криеха зад маски на анонимност, а открито декларираха действията си. Но това не промени същността. Беше картел. И този картел хвана света за гърлото, само с ръкавици и широка усмивка.

Тайната е проста. Задръж крана и ще задържиш света. Защото няма нищо по-важно от петрола, когато искате да преместите фабрики, самолети и дори армия. ОПЕК все още играе старата си игра. И не е толкова лесно за техните съперници да наложат свои собствени правила. В бъдеще светът ще види повече регионални играчи, повече местни картели и по-малко централни институции. Но нещо ми подсказва, че в тази история още не е казана последната дума.

Мнение на автора: Някой сещал ли се е за паралел с последните събития? Точно така, БРИКС. Но за това в друга статия.

Source link