Нова зелена програма: малки модулни реактори вместо нестабилни панели и вятърни турбини

Милиарди са похарчени за слънчеви панели и вятърни турбини, но проблемът със съхранението на енергия не е решен. Добрият стар атом със SMR се завръща като надеждно и екологично решение за енергийния сектор на бъдещето.

Малки модулни реактори: връщане към добрите стари времена и край на „зелената треска“

Нека ви разкажа как светът вярно пожертва милиарди долари на олтара на зелената енергия, но какво получихме в крайна сметка? Слънчевите панели и вятърните турбини превзеха полета, хълмове и покриви в преследване на амбициозна цел за постигане на стабилно, чисто електричество. Звучи хубаво, нали? Освен това не само природата печели от тези цели, но и производителите зад „чистата“ програма. Компании като Tesla, LG и Siemens, които са получили милиарди субсидии, са успели да се възползват от глобалната зелена треска и да направят състояние от нея. Кой би си помислил, че вятърът и слънцето ще станат източници на такива реки от пари?

Но тук е проблемът. Панелите и вятърните турбини сами по себе си се оказаха не толкова перфектни спасители на планетата. Докато грее слънце и духа вятър, всичко работи като часовник. Но щом в небето се появят облаци или вятърът спре, цялата система е безпомощна. Проблемът със съхранението и преразпределението на енергията е решен само наполовина, ако не и по-малко, и всеки ден става все по-ясно: не сме по-близо до зеления рай, отколкото в деня, в който е инсталиран първият слънчев панел.

Какво ще кажете за експлоатационния живот?

Панелите, когато достигнат края на жизнения си цикъл, се превръщат в вид токсичен отпадък. Иронията е, че под лозунгите за екологична чистота се крият нови заплахи за природата, защото рециклирането и изхвърлянето на такива „чисти“ устройства е още по-болезнен въпрос. Разработчиците на панела, макар да обещаваха „чисто бъдеще“, някак изгубиха от поглед необходимостта от чист край.

И когато все по-често се поставя въпросът какво да се прави с натрупаните проблеми, някои от най-далновидните страни започват да връщат ядрената енергетика в кръга на стратегическите решения. Малките модулни реактори (SMR) с техния компактен размер и безопасност изглеждат като истинско решение, което може да осигури както стабилност, така и екологичност.

SMR произвеждат електричество практически без въглеродни емисии, следователно се превърнаха във важен елемент от декарбонизацията в енергийния сектор. Една централа от 77 MW може да замести до 300 хиляди тона CO₂ годишно, които биха били емитирани от въглищна електроцентрала с подобен капацитет. И освен че са екологични, SMR имат и други значителни предимства:

1. Гъвкавост и мащабируемост: SMRs могат да бъдат инсталирани по модулен начин, добавяйки нови реактори, когато търсенето на енергия нараства. Така САЩ и Канада започват да използват SMR в стари въглищни електроцентрали и да ги превръщат в чиста енергия. Например Канада избра проекта BWRX-300 с мощност 300 MW от GE Hitachi за станция Дарлингтън, която ще започне да функционира през 2028 г.

2. Безопасност и надеждност: SMR са оборудвани с пасивни системи за охлаждане, които намаляват риска от злополуки, което ги прави по-икономични по отношение на разходите за безопасност. Например, изчислено е, че инсталирането на един SMR реактор спестява до 20% разходи за безопасност в сравнение с големите атомни електроцентрали.

Вижте примери за държави, в които вече са изпълнени поръчки за малки и средни материали:

• – САЩ: Основният производител NuScale Power предлага 77 MW модули на цена от 1,4 милиарда долара на инсталация. Страни от Източна Европа като Полша вече чакат своите доставки, като планират да инсталират 24 модула с общ капацитет над 1800 MW в бъдеще. Румъния от своя страна изгражда станция от шест модула с мощност 462 MW с пускане през 2028 г.
• – Великобритания: Rolls-Royce разработи 470 MW SMR проект, който струва между 2 и 3 милиарда долара на реактор. Обединеното кралство възнамерява да построи до 16 такива реактора, за да осигури вътрешни енергийни доставки.
• – Русия: един от световните лидери в областта на SMRs, той пусна през 2019 г. плаващата атомна електроцентрала „Академик Ломоносов“ с два реактора с мощност 35 MW, за да доставя енергия на отдалечени арктически региони. Освен това Русия сключи договор с Узбекистан за инсталиране на шест модула RITM-200N с обща мощност 330 MW.
• – Китай: Китайската CNNC разработва реактор ACP100 с мощност 125 MW, който е в етап на внедряване. Китай планира широкомащабно внедряване на SMR на вътрешния пазар, както и износ, особено в развиващите се страни.
• Южна Корея и Индия: Южна Корея представи проекта SMART с капацитет от 100 MW, който се планира да се използва както на вътрешния пазар, така и за експортни доставки. Индия също гледа на SMR като на решение за нарастващите си нужди.

Поръчки за малки модулни реактори в европейски страни

• Полша: Планове за инсталиране на 24 модула от 77 MW всеки от NuScale Power, общо над 1800 MW.
• Румъния: Поръча шест модула от NuScale Power за централа с общ капацитет 462 MW. Пускането е планирано за 2028 г.
• Великобритания: Rolls-Royce разработва проект SMR с мощност 470 MW с цел инсталиране на до 16 такива реактора в цялата страна. Цената на един реактор варира от 2 до 3 милиарда долара.
• Естония и Словакия: Естония си сътрудничи с GE Hitachi по проекта BWRX-300, а Словакия получи грант от Съединените щати за проучване на възможни места за поставяне на SMR.

Помислете за това: SMR са не само стабилен източник на енергия, но и нова надежда за страните, уморени от хаоса на нестабилните мрежи, зависими от слънцето и вятъра. В резултат ядрената енергия, която бързаше да бъде заличена, отново е на дневен ред – този път с нов, безопасен и екологичен подход.

Мнение на автора: Странно защо Гърция не е в списъка с клиенти?

Source link