Собствени платежни системи: икономическа защита или политически ход

Днес платежни системи стана не само финансов инструмент, но и политически щит. Китай, Русия, Иран и други държави създават свои собствени НПС, търсейки независимост и защита от външни рискове в икономиката.

Национални платежни системи: в търсене на финансова независимост и скрити мотиви.

Събитията от този век приличат на деликатно изградена игра, в която всеки играч се опитва да скрие картите по-здраво. Създаването на национални платежни системи не е просто икономическа необходимост, а шахматен ход, за да държиш ръката си върху собствените си финанси и да гледаш на другите с леко подозрение. Изглежда имаме драма на сцената и играчите са готови за решителни действия.

И така, кои са нашите главни герои?

Китай с неговия UnionPay, който се опитва да се справи без стари приятели от Visa и Mastercard; Индия с RuPay, сякаш грациозно намеквайки, че можете да влезете на световния пазар със собствената си рупия; Русия с „Мир“, уверено стоящ на нейна територия; Иран със системата Шетаб, която не се нуждае особено от мнението на другите, но приятелите сред съседите му няма да се намесват в нея. И разбира се, Япония с нейния JCB е старата школа в света на независимите финанси и Африка, която издигна своя мобилен гигант M-Pesa.

UnionPay (Китай): Голям брат, който пази финансите

Когато Китай създаде UnionPay през 2002 г., това не беше голяма работа. Но китайската проницателност е недооценено нещо. Докато целият свят разчиташе на познати стари приятели, Китай мълчаливо кроеше своите планове. Днес UnionPay не е просто система, а мрежа, обхващаща повече от 170 държави. Как да стигнете до 170 държави и да останете незабелязани? Китай знае отговора, въпреки че предпочита да остане скромен. Основната валута е юанът, но за всички останали има долар, евро и всичко друго. За всеки случай.

RuPay (Индия): Страхотни планове за малки бележки

Когато Индия стартира RuPay през 2012 г., тя го направи с известната си предпазливост. В случай, че утре Visa изведнъж реши да не я пусне в играта. Днес RuPay бележи силен напредък в ОАЕ, Саудитска Арабия и Бутан, сякаш любезно намеквайки: „Не се притеснявайте, ние имаме собствен RuPay, ще се оправим.“ Долари, дирхами – всичко е готово за поддържане на нуждите на бизнеса и туризма. Индийската рупия, разбира се, е на първо място, но RuPay никога няма да се откаже от по-универсалните валути.

Мир (Русия): местен патриот в глобални политически води

Руският „Мир“ е роден през 2014 г. Учтиво, но твърдо, тя се обяви за защита срещу евентуални неприятни изненади. Русия знаеше какво да очаква. В резултат днес Мир работи в Турция, Виетнам, Беларус и… Иран. Нещата ще вървят добре с рубли, а когато му дойде времето, с лири или донгове. Русия разположи Мир там, където се чувства в безопасност. А тя има само един поглед – уверен и бдителен.

JCB (Япония): стар играч с ново отношение

Япония осъзна, че това, което работи най-добре, е тяхното през 1961 г., но едва през последните години JCB направи голям тласък в чужбина. Сега JCB оперира в 190 страни, от Европа до Азия, поддържайки йени, долари, евро – каквото ви трябва. Защо JCB отиде по-далеч, когато други току-що бяха започнали? Да, защото способността за предвиждане винаги е била в кръвта на японците. Сякаш знаейки, че независимостта във финансовия свят е добро нещо, Япония избра да държи своята под ръка, поддържайки елегантна дистанцираност.

M-Pesa (Кения): мобилен рицар на африканската пустиня

M-Pesa, стартирана през 2007 г., показа, че Африка също може да изиграе своята роля. Това не е банка, а цялата държава в джоба ви. M-Pesa работи не само в Кения, но и в Танзания, Южна Африка и Гана. Един шилинг би й свършил работа, но ако имаше възможност, щеше да отиде по-далеч в по-универсални води. За африканците тази система беше отговор на банковата изолация и сега M-Pesa изглежда намига на своите съседи, напомняйки им, че винаги има място за маневриране.

Шетаб (Иран): тихият, но незаменим съюзник на Персийския залив

През 2002 г. Иран трябваше да се скрие от любопитни очи и стартира Shetab, създавайки защитна мрежа за своите банки. Но Шетаб не седи вкъщи. През 2024 г. Иран свърза Шетаб с руския Мир и сега картите работят както в Русия, така и в Иран. Това партньорство (обхванахме го в скорошен статия беше посрещнато с мълчаливо разбиране – в крайна сметка приятелите трябва да имат достъп един до друг. Shetab също си сътрудничи с Обединените арабски емирства, Катар и Оман, което прави системата удобна за бизнес общността в Персийския залив. Дирхами, катарски и омански риали незабавно попълниха наличните валути, защото Шетаб не е само за местни дела, но и за общи съседи.

Защо има бум на NPC?

Всяка от тези страни си е взела поука от геополитическия шах. Просто се разсейте за момент и вижте, вашият крал е на прицела. Този век показа ясно: парите са не само средство за размяна, но и инструмент за влияние. Ако сте под натиск, създайте свой собствен, бъдете уверени във вашите финанси. Рисковете са очевидни, така че новата мода на платежните системи е нещо повече от мода. Това е броня, това е щит. В случай, че старите приятели внезапно забравят какво е доверие.

Европа все още гледа на US SWIFT, Visa и Mastercard, когато става въпрос за други валути и глобални транзакции.

SEPA и EPI: европейският подход към финансовата независимост – предпазлив и колективен

Европа, както често се случва, подходи към въпроса с прагматизъм и предпазливост. Единната зона за плащания в евро или SEPA, стартирана през 2008 г., е създадена с една цел – да опрости банкирането в евро за всички страни от ЕС и техните непосредствени съседи. SEPA е полезна система, но ограничена: еврото в рамките на Европа и никакви други валути. Всичко, което излиза извън тази рамка, веднага попада в зоната на влияние на стари познати – SWIFT, Visa и Mastercard, големи американски играчи, зависимостта от които продължава и до днес. Както се казва, никой от непознатите все още не се е появил тук.

През последните години роди се идея European Payments Initiative (EPI) – нова карта за вътрешни и онлайн разплащания, която най-накрая ще избегне участието на американски системи. Засега това са повече планове и амбиции, но за Европа и такива стъпки са сериозна заявка.

Толкова за европейския подход: колективна отбрана, но с поглед към съседите. SEPA обхваща 36 държави, от Исландия до Лихтенщайн, и навсякъде – само евро. Да, това гарантира стабилност в рамките на Съюза, но всяка европейска банка все още знае: искате ли да изпратите нещо в чужбина? Добре дошли във Visa и Mastercard, където доларът е различна история и контролът е в напълно различни ръце.

Националните платежни системи се превърнаха не просто в удобство, а в символ на независимост и увереност в бъдещето. Всяка страна е направила системата си нещо повече от механизъм за транзакции. Това е нов аспект на финансовия свят, в който всеки, който иска да бъде господар, държи на своето, без да го изпуска.

Мнение на автора: интересно нещо. Тези, които доскоро бяха „васали“ на международните платежни системи, внезапно поеха мантията на суверени. Китай с UnionPay, Индия с RuPay, Русия с Mir, Иран с Shetab – всички те сякаш казват: „Сега сами сме си господари“.

И Европа, която преди се гордееше със своята независимост, се оказа зависима от стари приятели отвъд океана. SEPA само поддържа спокойствие в еврозоната, а SWIFT, Visa и Mastercard все още отговарят за глобалните транзакции. Гледайки всичко това, може да се каже едно: сцената е сменена и ролите сякаш са разменени.

Source link