Защо евреите не приеха Христос? Правилният отговор на грешния въпрос

Бен Кристенсън има православни икони у дома във Вирджиния. Снимка: nypost

Половината от правилния отговор е правилно задаване на въпроса. Въпрос „Защо евреите не приеха Христос?“ неправилно.

Но правилният въпрос е: „Защо всички евреи, които са приели християнството преди 4-ти век сл. н. е., са останали евреи, а след 4-ти век до днес всички евреи, които са приели (и приемат) християнството във второ или трето поколение, са се асимилирали сред други народи?“ Този въпрос наистина е правилен.

Отговорът е следният: до 4-ти век на еврейските християни не само беше позволено, но дори беше наредено да спазват Стария завет (обрязване, кашрут и т.н.), който за еврейските християни остана вечен (заветът не беше отменен). Но след 4 век, когато Римската империя приема християнството, римляните обявяват, че не римляните са разпнали Христос, а евреите. Тъй като римското мислене беше правно по природа, римляните не можеха да приемат вярата на някого, когото самите те бяха разпънали.

Църковният антисемитизъм възниква именно след 4 век, когато църквата става част от държавния апарат на Римската империя. Римската държава, подобно на Пилат Понтийски, „изми си ръцете“обвинявайки евреите не само в разпъването на Христос, но и в „не го приеха“. Ето защо не е трябвало да има евреи християни в християнската Римска империя (Византия).

След 4 век на еврейските християни е забранено да изповядват Вечния завет за тях и той започва да се счита за Стар, включително и за евреите. Това доведе и води до пълната асимилация на евреите християни. Първоначално в Деянията на апостолите ясно се казва, че за християните евреи както Новият, така и Вечният завет остават обвързващи (Старият завет е само за християните-езичници).

Решението на първия апостолски събор изглеждаше така: „Всички Негови дела са известни на Бога от вечността. Затова решавам да не затруднявам обръщащите се към Бога измежду езичниците…” (Деяния 15:18-19). „Не го затруднявай“ се отнася специално за Стария завет (обрязване и т.н.), като по този начин църквата се отваря към света и престава да бъде еврейска секта, където приемането на християнството означава обръщане към юдаизма (гиюр).

По същество подходът беше: догма (верую) еднаквост, в ритуали (включително завети) колектор. Но ключовата фраза тук е „покръсти от езичниците“. В края на краищата Заветът на Мойсей за еврейските християни, които бяха мнозинството в началото на църковната история, не беше отменен от никого (за тях той остана вечен).

Въпреки това, след 4-ти век, когато мнозинството от християните започват да се случват „на езичниците“в лоното на Римската империя (Византия) вече са започнали „за да затрудни кандидатстващите“ към християнството от евреите. Евреите бяха изправени пред сериозен избор: или да се откажат от своя Завет с Бог, който имаха преди Христос, или да се отрекат от Христос. Възможността да бъдеш едновременно евреин (за да спазваш Вечния завет) и християнин (какъвто беше случаят с първите апостоли) вече не остана.

Това решение, продиктувано от римския държавен апарат, а не от църковната догма (тъй като никой не може да отмени Апостолския съвет), доведе до факта, че евреите, които се обърнаха към християнството, бяха напълно асимилирани с течение на времето. Така единствените евреи, които запазват своята идентичност, са тези, които остават извън църквата – в рамките на талмудичния юдаизъм.

Тези исторически процеси са ключът към разбирането на разделението между християнството и юдаизма и защо дискусиите за това „неприемане на Христос от евреите“ – Това е некоректно поставен въпрос, на който еврейските равини и християнските свещеници вече 1400 години отговарят различно. Това не променя факта, че въпросът е грешен.

Източник

Source link