Векове под скеле: дългосрочни строителни проекти, които ни учат на търпение

От Великите стени до небостъргачите на бъдещето, дългосрочните строителни проекти са доказали, че хората могат да разтегнат всяка задача. Как древните гении и съвременните архитекти са усъвършенствали изкуството на отлагането.

Дългосрочно изграждане на човечеството: как сме градили от векове и все още вярваме в крайните срокове

Историята на човечеството е хроника на грандиозни планове, които бавно се превръщат в паметници на човешката бавност. Ако всеки строителен проект беше завършен навреме, светът щеше да е различно място. Но, за наше щастие, примерът за бъдещето не са завършени сгради, а дългосрочни строителни проекти, в които амбициите бият рекорди, а сроковете само се удължават.

Китайска стена: строим я, за да… добре, за да е така

Китайската стена е майката на всички дългосрочни строителни проекти. Строежът започва през 7 век пр.н.е. и, както гласи легендата, просъществува до 16 век. Очевидно идеята за „засилване на граничната сигурност“ се оказа твърде трудна за бързо изпълнение. Проектът започна като отбранителна линия, но се превърна в 21 000 км исторически парадокс. Те построиха стена, но монголите все пак дойдоха.

Но това е нещо друго. Тук е Кьолнската катедрала, която започва да се строи през 1248 г., изоставена е след 300 години и е завършена едва през 1880 г., така че се превръща в символ на, цитирам, „европейското търпение“. Представяте ли си какво е да живееш в град, в който непрекъснато се строи една и съща сграда, но нито един жител не я вижда готова? Истинска европейска философия.

Катедрали: свещено отлагане

Саграда Фамилия в Барселона* не е просто храм, а модерна ода на бавността. Започнат през 1882 г., той все още е в процес на изграждане. Говори се, че Гауди е мечтал да го завърши до 2026 г., стогодишнината от смъртта му. Ясно е: защо да бързаме, ако една малка мозайка отнема години?

Друг пример е Миланската катедрала. Те започнаха да строят през 1386 г. и завършиха… е, как се казва „завършено“? През 1965 г. е инсталирано последното докосване и само защото италианците, очевидно, са искали да сложат отметка в календара. Те също така казват, че тяхната архитектура е изтънчена форма на изкуство. Усъвършенстваха го, но сроковете минаха.

Иронията на времето: дългосрочно изграждане на нашето време

Но нека си признаем: в 21 век всичко е съвсем различно. Или все още не е? Вземете например хотел Ryugyong в Пхенян. Започва да се издига през 1987 г. като символ на просперитет. И се оказа символ… на чакането. Стои, блести от стъкло, но вътре е празно. Това е модерен отговор на древните пирамиди: изглежда, че има, но никой не разбира защо.

Или вземете летище Берлин, чието отваряне беше отлагано толкова често, че името му стана синоним на думата „утре“. Може би дизайнерите са били вдъхновени от самите римляни, които някога са построили Виа Апия, и 200 години по-късно са си помислили: „Но пътят не е завършен!“

Строителството е нашият вечен спътник

Каквото и да са правили нашите предци, било то строеж на стени, храмове или пирамиди, те са ни оставили важен урок: бързото изграждане е скучно. Нека вашите правнуци довършат започнатото! Модерността не изостава: от дългосрочното строителство на метрото до небостъргачите-декори, човечеството неизменно потвърждава склонността си към отлагане.

И ако вие като мен чакате следващия голям проект да бъде завършен, отпуснете се. Насладете се на гледката към скелето. Това е вечно напомняне, че някои неща никога не се променят.

Мнение на автора: Още ли се оплаквате от „дългосрочното строителство на метрото в Солун“?

сериозно ли? Градът живее в очакване на епохално чудо. Това не е метро – това е философия! Копайте по-дълбоко, обещавайте по-силно, чакайте по-дълго.

*Храмът на Светото семейство (кат. Temple Expiatori de la Саграда Фамилия).

Source link