Коперник: 2024 е най-горещата година в историята (видео)

Няма съмнение, казва Европейската обсерватория Коперник, че 2024 г. ще бъде най-горещата година в историята.

Всичко сочи, че той е и първият ще надхвърли лимита за повишаване на температурата от 1,5°C над прединдустриалните времена, определен в Парижкото споразумениеService (C3S) съобщава в своя месечен бюлетин:

„След втория най-топъл ноември в историята за повърхността на планетата, 2024 г. е почти сигурно, че ще бъде най-топлата година в историята, със средни температури, които „надминават“ 1,5°C над прединдустриалните нива.“

Ноември, белязан от поредица от опустошителни тайфуни в Азия и продължаването на историческите суши в Южна Африка и региона на Амазонка, беше 1,62°C по-топло, отколкото всеки обикновен ноември в епоха, когато човечеството не е изгаряло нефт, газ или въглища в промишлени предприятия. мащаб.

Според базата данни Copernicus ERA5 ноември е 16-ият от последните 17 месеца, в които аномалия от 1,5°C в сравнение с периода 1850-1900 г.

Това символично ограничение е в съответствие с най-амбициозното ограничение на Парижкото споразумение (2015 г.) за ограничаване на повишаването на глобалната температура до под 2°C и продължаване на усилията тя да се поддържа под 1,5°C, ако е възможно.

Това споразумение обаче се отнася до дългосрочни тенденции. Средното повишаване на тази температура трябва да продължи най-малко 20 години, преди границата да може да се счита за превишена. По този критерий затоплянето на климата през този период е около 1,3°C. Междуправителственият панел на ООН по изменение на климата (GIEC) изчислява, че бариерата от 1,5°C вероятно ще бъде превишена между 2030 г. и 2035 г.

Това ще зависи от траекторията на емисиите на парникови газове от човешки дейности, които са близо до пика си, но не показват признаци на спад. Светът не е на път да намали въглеродното замърсяване достатъчно, за да избегне влошаване на сушите, горещи вълни или проливни дъждове, които убиват хора и опустошават икономики, според последните оценки на ООН.

Според Агенцията на ООН за околната среда настоящите правителствени политики водят света до „катастрофално“ повишаване на глобалните температури от +3,1°C в течение на века, с други думи 2,6°C над обещаното.

До февруари Правителствата трябва да представят ревизирани климатични цели за 2035 г. на ООНизвестни като национално определени вноски.

Въпреки това съществува риск споразумението за обсъждане на COP29 в края на ноември да бъде използвано за оправдаване на ангажименти на ниско ниво. Развиващите се страни получават 300 милиарда долара обещана помощ годишно от богатите страни до 2035 г. С други думи, по-малко от половината от сумата, която поискаха, за да финансират своя енергиен преход и да се справят с щетите, които понасят поради изменението на климата.

Освен това срещата в Баку приключи без изричен ангажимент за ускоряване на прехода от изкопаеми горива, въпреки че точно това беше ангажиментът, поет в Дубай на COP28.

Природните бедствия, причинени от глобалното затопляне, причиниха щети за 310 милиарда долара в международен план през 2024 гпрезастрахователната група Swiss Re изчисли в четвъртък.

През 2023 г. природният феномен Ел Ниньо, съчетан с причиненото от човека глобално затопляне, доведе до покачване на глобалните температури до рекордно високи стойности. И така, какво обяснява новия пик през 2024 г.? Климатологът Робърт Уотард обяснява, че годината след Ел Ниньо е „често по-топла от предходната“ и след пика между декември и януари топлината се разпространява „през цялата година“.

През 2024 г. „намаляването на температурата беше много бавно и причините трябва да бъдат анализирани“, добави той преди да замине за работна среща на GIEC в Куала Лумпур:

„Засега остава в рамките на относително очаквания диапазон на прогнозата, но освен ако температурите не паднат отново, особено през 2025 г., ще трябва да зададем въпроси.“

Проучване, публикувано миналата седмица в списание Science, предполага, че Земята ще отразява по-малко слънчева енергия през 2023 г. поради по-малкото облаци на ниска надморска височина и, в по-малка степен, по-малкото плаващи ледени късове. Според Коперник, пише CNN Гърция, В Антарктика броят на плаващите ледени покривки остава на исторически ниски нива и се очаква да продължи, като през ноември беше регистрирано ново рекордно топене на лед.

Source link