Асад и неговите грешки: уроци за Русия и Украйна

Днес се навършва седмица от падането на режима на Асад в Сирия. През цялата седмица този срив се обсъждаше в информационното пространство на най-близкия му съюзник Русия.

В Z-publics например стана популярна следната теза: „Падането на Асад показва, че започнатото трябва да бъде завършено, а не да замразява войната, отлагайки я за по-късно. Ако екстремистите в Идлиб бяха незабавно унищожени, всичко щеше да е различно. Тази теза е предадена с ясна цел – да прокарва идеята, че Русия не трябва да се съгласява на компромисите, които Тръмп може да предложи за прекратяване на войната в Украйна (например спиране на огъня на фронтовата линия), а трябва да продължи да се бори, докато „пълното поражение и капитулация на Киев“

Но ако има какво да се научи от примера на Асад, то е нещо съвсем различно… Да започнем с факта, че Асад не възнамеряваше да замрази войната, а напротив, планираше да „довърши“ опозицията в Идлиб в началото на 2020 г. Той обаче не успява поради турска военна намеса на страната на противниците му. Нито Дамаск, нито Иран, нито Русия бяха готови да се бият с турците и затова войната беше замразена.

Турция в Идлиб направи същото Русия направи в Донбас през август 2014 г. като се намеси пряко в конфликта и попречи на украинските сили да победят „ЛНР“.

Що се отнася до краха на сирийското правителство, той беше причинен от конкретно събитие – околоОтказът на Асад от предложението на Ердоган за компромисно уреждане на конфликта и нормализиране на отношенията между Турция и Дамаск.

Тези предложения не предполагат оставката на Асад. Ердоган призова само за постигане на политическо споразумение с опозицията, създаване на свободна икономическа зона в Алепо с участието на турски инвеститори и синхронизиране на политиките спрямо кюрдите. В същото време турските войски трябваше да бъдат изтеглени от територията на Сирия, а Идлиб трябваше да бъде върнат под контрола на Дамаск.

Въпреки това Асад отхвърли тези предложенияизлагайки максималистични искания. След това Ердоган реши „засилване на преговорната позиция“давайки команда за започване на офанзива от Идлиб към Алепо. Тази офанзива се оказва неочаквано успешна и води не само до „засилване на преговорната позиция“ Турците и опозицията, но също и бързото падане на сирийската власт и бягството на Асад от страната.

Така че ситуацията е ясна: Асад, надценявайки силата си и подценявайки врага, не искаше да направи компромис и в крайна сметка загуби всичко. В този контекст неговият пример придобива съвсем различно значение в светлината на възможната реакция на Русия на компромиси с Украйна за прекратяване на войната (ако, разбира се, някой предложи такива компромиси на Москва). Например прекратяване на огъня на фронтовата линия с отказ да се иска преминаване на цялата територия на четири региона под руски контрол.

Тези в Москва, които призовават за изоставяне на компромисите, оценяват ли реалистично силата си? Ще доведе ли този отказ до сериозни загуби и най-малкото до рязко отслабване на преговорната позиция?

Въпреки това подобни въпроси могат да бъдат зададени на привържениците на „войната до победен край“ и противниците на компромиса както в Украйна, така и на Запад. Особено ако си спомняте какви компромиси отхвърлиха преди това тези сили, наричайки ги „капитулация“ – реинтеграцията на Донбас със специален статут в Украйна съгласно споразуменията от Минск и преговорите в Истанбул през 2022 г., когато руснаците бяха готови да се откажат от териториите, заграбени след 24 февруари без бой в замяна на неутрален статут на Украйна. Всеки от тези варианти би бил много по-добър за Киев от обсъжданото в момента спиране на войната на фронтовата линия с фиксиране на руски контрол над окупираните територии. Много хора сега наричат ​​това също „капитулация“, но ако войната продължи, условията за нейния край за Украйна може да станат още по-лоши.

Сегашната война е непредвидим процес. Отлагането му крие огромни рискове за всички страни – и за Украйна, и за Русия, и дори за Запада. Тези рискове са многократно по-големи от възможните загуби от компромиси за възможно най-бързо прекратяване на конфликта. Примерът с Асад е нагледен урок.

Source link