Учените имат отговор на въпроса как да помогнат на мозъка да запази спомените, тоест да подобрят дългосрочната памет.
Резултатите от техните изследвания публикувани 12 декември в списанието Nature Communications и те разказват за тях Popular Science и MedicalXpress. Учените са открили, че бавните мозъчни вълни, произведени по време на хибернация (третият етап от 90-минутния човешки цикъл на сън) допринасят за формирането на дългосрочна памет.
Изследователите смятат, че човешкият мозък възпроизвежда събитията от деня по време на сън и премества информация от хипокампуса до неокортекса (нов кортекс), където се „трансформира“ в дългосрочни спомени.
Бавните вълни са постоянни и едновременни колебания в електрическото напрежение в мозъчната кора, които възникват по време на хибернация. Те могат да бъдат измерени с помощта на тест, наречен електроенцефалограма (ЕЕГ). Съавтор на изследването и директор на Института по неврофизиология към Берлинския медицински университет Шарите Йорг Гайгер казва:
„Отдавна е известно, че тези колебания на напрежението насърчават формирането на памет. Когато бавновълновият сън е изкуствено подобрен външно, паметта се подобрява. Досега обаче не знаехме какво се случва в мозъка, когато това се случи, защото изучаването на потока от информация в човешкия мозък е изключително трудно.“
В новото проучване екипът използва интактни неокортикални тъканни проби, взети от 45 пациенти, които са претърпели операция за лечение на епилепсия или отстраняване на мозъчен тумор в Университетския медицински център Хамбург-Епендорф.
Учените симулираха колебания на напрежението в тъканите, които са характерни за бавните вълни по време на хибернация, и след това измериха реакцията на нервните клетки използвайки стъклени микропипети, позиционирани с нанометрова точност.
Изследователите открили, че връзките между невроните в неокортекса са значително засилени в определен момент по време на колебания на напрежението. И дълбокият сън вероятно прави неокортекса по-податлив на това. Неврофизиологът Франц Ксавер Митермайер, съавтор на изследването, обяснява:
„Синапсите (специални връзки между два неврона, които помагат за предаването на информация) работят най-ефективно веднага след повишаване на напрежението от ниско ниво на високо ниво. През този кратък период може да се счита, че мозъчната кора е в състояние на висока готовност. Ако мозъкът извиква спомени в този момент, те се прехвърлят в дългосрочната памет особено ефективно.
Участниците в проучването вярват, че техните открития могат да донесат полезни при разработването на лечения за подобряване на паметтавключително и при възрастни хора. Няколко изследователски групи по света вече работят върху методи за използване на фини електрически импулси за повлияване на бавните вълни по време на сън. Въпреки това, тези подходи в момента се разработват чрез проба и грешка.
Гайгер обобщава: „Нашите открития могат да помогнат с това. За първи път те ще ни позволи да разработим специално методи за стимулиране, за да ускорим формирането на паметта.“
Е, междувременно си струва да се възползвате от наличните методи за подобряване на паметтакоито експертите препоръчват:
More Stories
Изследване: Използването на алкохол и промените в мозъка са тясно свързани и тази връзка може да доведе до деменция
От април 2025 г. посещението на Акропол и други древни атракции стана по -скъпо за 10 евро
Великденски обяд в Гърция – Колко ще струва през 2025 г. (видео)