16/02/2025

Athens News

Новини на български от Гърция

Важни избори през новата година, които ще определят бъдещето на Европа


Изборите през 2025 г. имат потенциала да предизвикат големи политически промени в Европа. Сред тях са предсрочни избори за Бундестаг в Германия, референдум в Полша, избор на президент на Румъния и др. За предстоящи събития.

Изминалата година беше белязана от завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост, преизбирането на Нарендра Моди за министър-председател на Индия и засилването на десните партии на изборите ЕС. тази година, прогнозира BB.LV, възможни са и неочаквани изненади.

Германия: предсрочни парламентарни избори

Миналия декември германският Бундестаг гласува вот на недоверие към канцлера Олаф Шолц и на 23 февруари 2025 г. в страната ще се проведат предсрочни избори.

В разгара на предизборната кампания имаше Атака на коледния пазар Магдебург. Основният заподозрян е лекар, бежанец от Саудитска Арабия. Министърът на вътрешните работи Нанси Фесер каза, че нападателят е имал ислямофобски възгледи и е изразил подкрепа за партията AfD. Инцидентът доведе до повишени антимигрантски настроения, особено в източните региони на Германия.

Според последното проучване на INSA AfD има приблизително 20,5% от гласовете. Крайната десница е по-ниска от дясноцентристкия блок CDU/CSU (32%), който се облагодетелства политически от разпадането на правителствената коалиция SPD-Greens-FDP. Фридрих Мерц, лидер на Християндемократическия съюз, е спряган за поста канцлер. Той е привърженик на по-либерални мерки в икономиката от например Меркел, но е по-консервативен по социални въпроси, включително миграцията.

Кариерата на Мерц тръгва нагоре по време на управлението на Хелмут Кол, той се застъпва за по-интегрирана Европа: иска да укрепи отношенията с Франция и Полша, критикува зависимостта на Европа от Съединените щати и призовава за изпращане на крилати ракети Taurus в Украйна.

Румъния: президентски избори

Румънските граждани ще се отправят отново към урните през 2025 г., след като Конституционният съд анулира резултатите от първия тур на президентските избори. Съдиите основаха решението си на опасения за чуждестранна намеса в изборите, като центристкият проевропейски кандидат Елена Ласкони и крайнодесният проруски кандидат Калин Джорджеску напредват към втория тур на гласуването.

Мнозина обясняват неочаквания успех на последния с рязкото покачване на популярността му в социалните мрежи и кампанията за подкрепа в TikTok. Румънските разузнавателни служби говорят за следите на Кремъл. Европейската комисия започна официална процедура срещу TikTok за съответствието му със Закона за цифровите услуги, което ще осигури по-добро разбиране за това как работят алгоритмите на платформата по време на избори.

Полша: президентски избори

Предстоящите през май президентски избори в Полша са изпитание за силите на кабинета на Туск. Анализаторите ги разглеждат като референдум по въпроса за доверието към правителството на Туск, което е на власт от декември 2023 г. и обединява различни партии – от ляво до дясноцентристко.

Въпреки че министър-председателят е този, който изпълнява основните функции на ежедневното управление на страната, президентът все още играе важна роля. Анджей Дуда от опозиционната партия „Право и справедливост“ зае този пост много преди завръщането на Туск и многократно използва правото си на вето, за да блокира правителствени инициативи.

Лидерите на президентската надпревара днес са представители на двете основни партии: кметът на Варшава от Гражданската платформа Рафал Тшасковски и историкът от Право и справедливост Карол Навроцки. Борбата се очаква да бъде ожесточена; до момента проучванията предричат ​​победа за кандидата на Гражданска платформа.

Италия: местни избори

От тях зависи стабилността на правителството на Мелони. Тя е изправена пред важен тест през септември, когато се провеждат избори в шест италиански региона – Пулия, Кампания, Марке, Тоскана, Вале д'Аоста и Венеция. Те ще покажат дали италианците са доволни от работата на едно стабилно според местните стандарти правителство. Миналия ноември дясноцентристките кандидати бяха победени от лявоцентристите на регионалните избори в Емилия-Романя и Умбрия. Това очевидно е жалък резултат за Мелони.

Политолозите следят отблизо ситуацията в района на Венеция, предвид дългата история на управление там от популистката Лига, ключова политическа сила в управляващата коалиция.

Чехия: укрепване на „оста на евроскептицизма“ в Централна Европа (?)

През октомври в Чешката република ще се проведат парламентарни избори. Последните проучвания дават на ANO (която заедно с Патриотите е част от Европейския парламент), водена от популиста Андрей Бабиш, 34,5% от гласовете. Това е много повече, отколкото се очаква да получи Гражданската демократическа партия (CDP) на консервативния премиер Петр Фиала, която се очаква да получи 13,7%. Следва я дясноцентристката Национална партия с 11%.

Победа на Бабиш би укрепила „крайнодясната ос“ в Централна Европа, съставена от Виктор Орбан от Унгария и Роберт Фицо от Словакия. Бившият министър-председател милиардер е наричан „чешкият Тръмп“. Въпреки че подкрепя затягането на миграционната политика, той също се противопоставя на интеграцията на страната в Европейския съюз и е много благосклонен към Русия. Мнозина се страхуват от атака срещу демокрацията в Чехия, ако той се върне на власт.

Хърватия: президентски избори

Има перспектива за преизбиране на „националист“, противник на помощта за Украйна, на 12 януари, когато хърватите ще избират президент на републиката. Настоящият държавен глава Зоран Миланович се стреми към втори мандат. Номиниран е като независим кандидат, но е подкрепен от коалиция, водена от Социалдемократическата партия (СДП).

Миналия април Миланович неочаквано реши да се кандидатира на парламентарните избори начело на листата на СДП в Загреб. Кандидатурата му беше отхвърлена от Конституционния съд.

Президентът нарича себе си „националист“ и се противопоставя на помощта за Украйна и участието на хърватски войници в мисията на НАТО за обучение на войници от украинските въоръжени сили. Той води с 37,4% в социологическите проучвания, пред Андрей Пленкович (20,8%) – кандидат, подкрепян от партията на премиера, Хърватския демократичен съюз (HDZ), който заседава с Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент и се застъпва за укрепване на връзките на Хърватия със западните съюзници.

Обединено кралство: Трудов тест

На 1 май Обединеното кралство ще проведе избори за английски окръжни съвети. Гласуването ще бъде важен тест за лейбъристите, които се върнаха на власт, след като Кийр Стармър стана министър-председател след изборите през юли миналата година.

Проучванията показват, че и лейбъристите, и консерваторите са под 20%, исторически ниско ниво на подкрепа за всяка от партиите. В същото време Reform the United Kingdom – популистката партия на Найджъл Фараж – изостава само с пет точки след тях.

Беларус: избори без опозиция и алтернативи

Президентските избори през 2020 г. в Беларус бяха помрачени от широко разпространени измами, брутални репресии срещу опозиционни фигури и насилствено потушаване на протестите, оспорващи резултатите.

Резултатите от изборите, на които според Александър Лукашенко той спечели с 80% от гласовете, не бяха признати от Европейския съюз и други страни. Оттогава, според беларуската правозащитна група Viasna, над 50 000 души са били арестувани по една или друга политическа причина.

Следващите избори са насрочени за 26 януари и според експерти те едва ли ще променят нещо. Лукашенко вече предупреди, че ще спре достъпа до интернет за беларусите, ако по време на гласуването или след това избухнат протести, подобни на тези през 2020 г. Това съобщи държавното информационно издание Белта през ноември.

Русия: междинни избори за Държавната дума

През септември в Руската федерация ще има допълнителни избори за Държавната дума и ръководители на 18 региона, избори за местни власти в различни области. Очакват се широко разпространени практики за недопускане на наблюдатели в избирателните секции, пълнене на бюлетини и мащабни фалшификации на резултатите от вота.

Норвегия: Парламентарни избори с възможно изместване вдясно

На 8 септември в Норвегия ще се проведат избори, които ще определят състава на 169-местния Стортинг и ще посочат вероятните претенденти за поста министър-председател. В момента той се държи от Йонас Гар Стьоре, лидер на лявоцентристката Лейбъристка партия.

Както и в други европейски страни, последните проучвания показват изместване към десните партии. Партията на прогреса, която насърчава крайнодесен дневен ред, се очаква да удвои дела си от 10% от гласовете, които имаше през 2021 г. По петите им е дясноцентристката Консервативна партия, водена от бившия премиер Ерна Солберг.

Ирландия: кой ще замени „дълголетния президент“

През ноември 2025 г. ирландците ще гласуват, за да изберат нов президент, който да наследи Майкъл Хигинс, който заемаше поста през последните 14 години. Ролята на президента в тази страна е по-скоро церемониална, но той има важни конституционни отговорности – подписва законопроекти и представлява Ирландия на световната сцена.

Засега нито един кандидат не е обявил официално участието си в президентската надпревара. Ирландската медия The Journal спекулира за възможните претенденти. Това са бившият еврокомисар Мейрид Макгинес и бившият евродепутат Франсис Фицджералд – и двете от дясноцентристката партия Fine Gael.

Грузия: местни избори

Местните избори ще се проведат в Грузия през октомври 2025 г., година след парламентарните избори, които бяха спечелени от проруската партия „Грузинска мечта“. Решението на новото правителство да отложи преговорите за присъединяване към ЕС до 2028 г. предизвика вълни масови протести в Тбилиси и други градове в страната.

Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС през декември 2023 г. Но Брюксел, недоволен от приетия закон „За прозрачността на чуждестранното влияние“, който се смята за аналог на руския закон за „чуждестранните агенти“, спря този процес.

На 29 декември изтече мандатът на проевропейския президент Саломе Зурабишвили, която беше заменена от проруския политик Михаил Кавелашвили. Той беше избран на 14 декември от парламента, в който Грузинска мечта има мнозинство. Опозицията бойкотира вота. Антиправителствените протести продължават.

Молдова: привърженици на европейската интеграция и проруски политически сили

Молдова е изправена пред опити за руска намеса чрез кампания за дезинформация. На неотдавнашния референдум за присъединяване към Европейския съюз привържениците на европейската интеграция спечелиха с малка разлика, като спечелиха само 50,35%. Това беше проевропейският президент Мая Санду преизбран във втория тур на гласуването.

Президентската партия ПАС се готви за парламентарни избори през 2025 г. Ако не успее да вземе мнозинство, тогава ще се изправи пред напрегната конфронтация с други политически сили, не всички от които са за членството на републиката в ЕС. За Мая Санду тези избори ще бъдат „последната битка“ по европейския път на Молдова, страна, в която проруската опозиция е все още силна.



Source link

Verified by MonsterInsights