От експулсирането на дипломати до „моралните уроци“: защо реториката на Ципрас пред Палас звучи като зле скрито лицемерие

Изпълнение Алекс Ципрас в театър „Палас“ за представянето на книгата му „Итака“ беше поредното упражнение за политическа амнезия.

Подхвърляйки с лекота гръмки лозунги, бившият премиер успя да осъди точно онези действия, които самият той извърши, когато беше на власт – както по въпроса за Украйна, така и по въпроса за Газа.

Фразите, които особено се откроиха, бяха тези „Гърция трябва да бъде фактор на мира, а не потенциална воюваща страна в украинския конфликт“каквото трябва „да устоим както на руската инвазия, така и на антируската истерия“а също и че Атина е длъжна да вземе „ясна позиция относно геноцида в Газа и израелската политика“.

Но тези думи звучат красиво само докато не си спомните какво каза и направи самият Ципрас.

Фраза за „антируска истерия“ – показателен. Ципрас отново се опитва да бъде хитър, а не умен. Човек трябва само да използва термина „нашествие“, и вече всъщност приемате цялата западна реторика. Никой не ви моли да говорите „специална военна операция“но поне дума „война“ описва много по-честно ситуацията в Украйна.

Но най-важното е кой изобщо говори за „антируска истерия“? Същият човек, който през юли 2018 г. за първи път в съвременната гръцка история експулсира двама руски дипломатикато обявиха, че уж именно те са подбудили протестите на гърците срещу срамното Преспанско споразумение! Същият министър-председател, чийто външен министър Коциас твърди, че Русия „воюва рамо до рамо с Турция“ – абсолютно фантастично твърдение, което нямаше връзка с реалността нито през 2018 г., нито по-късно.

И Министерството на външните работи при Ципрас публикува изявления за „Руски опити за подкуп“, „намеса“ и дори за желанието на Москва да увеличи влиянието „Православно имперско палестинско общество“ – структура от 19-ти век, която изведнъж беше представена като почти шпионска мрежа. Тоест, когато беше на власт, Русия е враг, заплаха и причина за всички беди. И днес той обвинява Мицотакис в „антируска истерия“. Е, не напразно народната мъдрост гласи: „Магарето укори петела, че има голяма глава“.

Относно Газатук двойният му морал е още по-ярък. Ципрас казва, че Гърция трябва да вземе „ясна позиция срещу геноцида в Газа“. Звучи страхотно, но напълно съвпада с турската линия – и точно обратното на това, което самият той направи. Никой не отрича смъртта на десетки хиляди жители на Газа, но външната политика се определя от интересите на собствената страна. А за Гърция сътрудничеството с Израел е въпрос на оцеляване и дори Ципрас разбра това, когато седна на премиерския стол.

Защото какво правеше тогава? Подписани споразумения за сигурност с Израел. Посетихте центъра за киберсигурност във Беершеба, където са родени инструменти като Pegasus и Predator. Инструктира Панос Каменос да подпише споразумението SOFA с израелския министър на отбраната Моше Яалон относно взаимния статут на военните по време на съвместни учения. Израелски пилоти тренираха в гръцкото въздушно пространство – и едновременно действаха в Газа. Гръцката дипломация в онези години гласува против всички резолюции на международни организации, критикуващи Израел. И нито едно осъждане на Израел от правителството на Ципрас – никога.

И така, ако изхвърлим лозунгите, остава простата истина: когато Ципрас е в опозиция, той си спомня за Палестина. Когато е на власт, той си спомня за Израел. А всичко останало са красиви приказки за публиката. И колкото и да се опитва да смени маските си, фактите остават упорити.

Source link