В Одеса беше обявена присъдата на подсъдимия по делото за събитията от 2 май 2014 г.

Приморският съд на Одеса осъди задочно бившия заместник-началник на регионалната полиция Дмитрий Фучеджи на 15 години затвор и лишаване от звание полковник.

Както разказва „НАГОРЕ“присъдата беше обявена от съдия Коваленко V.N., Фучеджи беше съден в негово отсъствие по обвинения:

• при организиране на безредици;
• при злоупотреба със служебно положение, довела до трагични последици;
• съучастие в превземането на държавни сгради;
• при намеса в дейността на други служители на правоприлагащите органи.

На 2 май 2014 г. Дмитрий Фучеджи ръководи представителите на Антимайдана, които организират масови безредици в централната част на град Одеса, близо до Руския академичен театър на улица Греческая. В резултат на действията им осем души са получили огнестрелни рани, шестима от тях са починали от раните си.

На 4 май 2014 г., поради бездействието на Фучеджи, след бунтове в града на назначения временно изпълняващ длъжността началник на Главната дирекция на Министерството на вътрешните работи на Украйна в Одеска област, „антимайданът“ превзе сградата на полицейско управление, освобождавайки 63-ма задържани измежду своите привърженици. Както установи разследването, Фучеджи устно нареди отварянето на килиите на центъра за временно задържане на градската администрация на Одеса и освобождаването на задържаните.

На 6 май същата година Фучеджи бяга от болницата в така наречената „Приднестровска молдовска република“, а оттам в Русия. Той е обявен за издирване от май 2014 г.

През септември 2022 г. Държавното бюро за разследване обяви, че е приключило специално досъдебно производство срещу бившия заместник-началник на Главната дирекция на МВР на Украйна в Одеска област, началник на полицията за обществена сигурност, Дмитрий Фучеджи по обвинение в организиране на масови безредици в Одеса на 2 май 2014 г. Делото е изпратено в съда.

Какво се случи на 2 май 2014 г. в Одеса? Накратко:

Въпреки това, докато разследването упорито мълчи, смъртта на 48 души в Одеса през 2014 г. е обрасла с митове. Какво доведе до тази трагедия и можеше ли да бъде предотвратена?

В началото на пролетта на 2014 г. разказва Военновъздушните сили, два политически центъра – Куликовото поле и паметникът на Ришельо – едва ли могат да бъдат напълно наречени страни в конфликта. През март конфронтацията се изрази под формата на митинги в различни части на града.Практически нямаше сблъсъци между привърженици и противници на Евромайдана, те често посещаваха митинги на противниците, за да слушат какво говорят. Имаше контакт между тях, имаше система за предупреждение за провокации – в случай на ексцесии страните провеждаха оперативно разследване, без да довеждат въпроса до открит конфликт.

На фона на тази доста спокойна обстановка трагедията, която се случи на 2 май, изглежда твърде контрастна. Тя беше възстановена от групата, разследваща тези събития, буквално всяка минута. Заключенията на разследващите в много разпоредби и заключения се пресичат със заключенията на мисията на ООН за наблюдение на човешките права в Украйна.

За мнозина събитията от 2 май в Одеса се свеждат до пожар в Дома на профсъюзите, където загинаха 42 души. Но още преди това по време на сблъсъците в града бяха убити шестима. Именно тези събития могат да се нарекат ключ към разбирането на случилото се в резултат.

На този ден в Одеса трябваше да се проведе футболен мач между харковския Металист и местния Черноморец и пристигнаха много фенове от Харков. Два часа преди мача фенове на двата клуба и привърженици на Евромайдана се събраха, за да проведат „Марш на единството на Украйна“ – от центъра на Одеса до стадион „Черноморец“. За място на срещата е определен Катедралния площад.

Активистите на Куликово поле разбраха за плановете и започнаха да се събират наблизо – на Александровски проспект, близо до улица Жуковски. Оттам имаше няколкостотин метра до Катедралния площад. Те обяснили на заинтересуваните от дейността им полицаи, че се опасяват, че опонентите им възнамеряват да съборят лагера до Дома на профсъюзите, тъй като в града се носят слухове, че градската управа ще го направи.

Така в града се оформиха две големи групи хора, готови за контактен бой – с каски, с щитове и бухалки. Полицията не успя да ги раздели, започнаха сблъсъци и сбивания. Групите активно маневрираха по улиците Греческая, Дерибасовская и Преображенская и прилежащите алеи.

Използвани са димни бомби, петарди, павета, коктейли Молотов. Имаше ранени. Съвсем бързо започват да се чуват изстрели и от двете страни, а в 16:10 загива първият – членът на „Десен сектор“ Игор Иванов. Той беше застрелян от тълпата на „Одеския отряд“ от оръжие, подобно на автомат Калашников или карабина, базирана на него. Стрелецът е заснет и дори идентифициран.

В ръцете на представители на двете страни бяха забелязани огнестрелни, травматични и пневматични оръжия. Загиналите също принадлежат към различни лагери – двама души са убити сред привържениците на Майдана, четирима – сред техните противници. Много хора бяха ранени и ранени.

В крайна сметка активистите на Куликово поле бяха в малцинство – те бяха частично разпръснати, частично задържани от полицията и изведени под охрана от мястото на сблъсъците – и започнаха да се оттеглят към Куликово поле. След като боевете в центъра на града започнаха да стихват, развълнуваните привърженици на Майдана се преместиха в Дома на профсъюзите.

Да се ​​разбере кой точно е призовал хората край Дома на профсъюзите да се скрият вътре и да барикадират входа вече е почти невъзможно. Кадрите, заснети в този момент на Куликовското поле, показват как хората разглобяват лагера и се опитват да изградят импровизирана отбранителна линия на входа на Дома на профсъюзите. В сградата бяха внесени електрически генератор, бензин за него и други неща, които бяха в лагера.

През тези няколко часа, от 14:30 до 18:00, когато сблъсъците продължиха в центъра, много хора дойдоха на Куликово поле – както активни привърженици, така и просто любопитни.В резултат на това 400 души успяха да се укрият в къщата. – тази цифра беше дадена на пожарникарите. Жителят на Одеса Владимир Саркисян, който разследва като част от групата 2 май, казва:

„Някои от тях бяха цивилизовани хора, симпатизанти, да речем, идваха и си отиваха. Е, на вълната „няма да забравим, няма да простим“, „ще защитим“ и други лозунги, те влязоха и решиха да задържат линията … къщата на Павлов … Там удариха например една старица, която беше на трамвайна спирка. Някъде на 400 метра от Дома на профсъюзите. И някой се затича и извика: „Злите Бандера са като идват тук, ще убият, ще се скрият в къщата. „Кой – тя не знае, „Тя не помни, почти припадна там, беше болна много дълго време, след като я спасиха. И представителите на Евромайдан между другото.Имаше шизофреник инвалид,имаше втора група инвалидност за шизофрения,поразен в правата.Той отиде на Куликово поле,защото там му наляха чай и го изслушаха.Ето такова случаен човек. Той умря. Първоначално антимайданът нямаше да излезе, нямаше такова нещо … Освен това имаше споразумения. Основните сили на антимайдана напуснаха Куликовското поле. Само парче от одеските отряди“.

По-късно журналистите установиха данните за всички загинали. Всички те се оказаха украинци. Широко разпространеното мнение, че къщата се е запалила, след като „радикали от организацията „Десен сектор“ и така наречената самоотбрана на Майдана са обградили сградата и са я подпалили“, се опровергава от разследването на групата „2 май“, като активисти цитират множество видеоклипове като доказателство .

Според хронологията, когато около 19:20 часа първите групи футболни фенове от стадиона и участниците в сблъсъците в града дойдоха на Куликово поле, те първо се втурнаха да разрушат палатковия лагер. Владимир Саркисян каза пред Би Би Си, че в този момент хората, дошли на площада, са били разпръснати и не принадлежат към никаква организация. Организирани групи по това време все още са в града, където по-рано са се състояли сблъсъци с „отрядите на Куликово поле“. Според член на разследващия екип в самото начало евро- или антимайданските организации не са взели широко участие в сблъсъците. Това бяха неорганизирани, спонтанни представления, в които участваха различни хора.

Въпреки това, според уебсайта на May 2 Group, и двете страни са използвали коктейли Молотов. Това твърдение е подкрепено с видеозаписи, от които се вижда, че сградата все още не е в пламъци, подходите към нея са барикадирани с дървени щитове, а от двете страни се хвърлят горящи бутилки. На един от записите се вижда как от покрива на Дома на профсъюзите се хвърля бутилка. И двете страни са използвали и огнестрелни оръжия, а най-малко един човек на улицата е ранен от изстрели от къщата.

Първоначално бяха обхванати от огън барикадите отвън и вратите, но около 19:50 часа огънят пламна и отвътре. Огънят мигновено се разпространи нагоре по стълбите, хората започнаха да скачат от прозорците.

Има и друго популярно вярване, че всеки, който скочи от прозорците на горящата къща, е бил разправен по-долу от привържениците на Майдана. Видеозаписи, направени по време на пожара, показват, че хора, избягали от горяща сграда, са бити или се опитват да бъдат бити от хора на улицата, които приличат на активисти, които говорят в подкрепа на Майдана – на тях се виждат украински символи, много от тях имат каски или шлемове на главите, щитове и палки. Но същите записи показват също, че други активисти се опитват да спасят хора, които се задушават в дима.

Те организираха коридори, по които бяха евакуирани ранените, предпазвайки ги от тълпата, изграждайки спасителни средства от импровизирани средства – сценичните конструкции в близост до Дома на профсъюзите бяха използвани като импровизирано пожарно бягство. Криминалистът Борис Яворски, който около 23 часа пристигна да прегледа загиналите като част от следователска група, си спомня:

„Повечето от участниците от другата страна нямаха намерение да унищожават живата сила на противника. Тази трагична развръзка възникна съвсем неочаквано за всички страни. В момента на нашето пристигане падналите от прозорците загинали и се оказаха извън сграда.По това време все още се случваха някакви неясни,неразбираеми движения вътре в сградата.Някой се барикадира,някой обсажда някого вътре,щурмува,някаква конфронтация също се провеждаше на покрива.По това време ние се ограничихме за това те прегледаха телата, които вече бяха отвън.“

Огледът на телата в къщата е извършен от друга група. На въпрос дали сред загиналите има убити на земята до Дома на профсъюзите, Яворски отговори:

„Ще бъда внимателен тук, не мога да кажа да или не. Но поне нямаме такива щети на наше разположение, които да ни позволят да кажем със сигурност:“ Да, тази травма не може да е от падане , определено е от ток или от месингови артикули.“

„Това, което се случи в Одеса на 2 май, стана история. И това, което се случва всяка година на Куликовото поле, тези, които носят цветя там, тези, които отиват там, за да им попречат, това са много малки групи хора“, каза Владимир Саркисян. Но без значение колко хора дойдоха на Куликово поле или улица Преображенская на 2 май, мнозинството от одеситите, с които военновъздушните сили успяха да разговарят, казват: те се притесняват, че тази история не е официално сложена точка – разследването не е е приключило и няма постановено съдебно решение. Докладът на хуманитарната мисия на ООН гласи:

„След толкова много години никой не е подведен под отговорност за убийството на шестима души и смъртта на още 42. Някои наказателни дела, образувани след тези трагични събития, са заседнали на етапа на предварителното разследване, други на етапа на процеса. Това показва, че липса на интерес от страна на властите да осигурят справедливост за жертвите и да потърсят отговорност от извършителите“.

Очаква се правна оценка, разследване или съдебно решение за действията на органите на реда, които не са успели да предотвратят безредиците или да умиротворят страните в конфликта, пристигнаха близо 40 минути след като започнаха да получават обаждания от горяща къща. Най-големият проблем, който вече не може да бъде коригиран, е, че сблъсъците, при които загинаха хора, не бяха отцепени, хората имаха свободен достъп до тях и евентуални доказателства можеха лесно да бъдат унищожени.

Явно с навлизането на събитията в историята все по-малко хора се интересуват от резултатите от разследването и изобщо от всичко, което се случи на 2 май 2014 г. по улиците на Одеса…

Source link