Папаниколау – великият дарител на живот

На 5 януари 1928 г. гръцкият биолог Георгиос Папаниколау обявява, че е създал метод за откриване на рак в асимптоматичен стадий. Този тест, който е намалил смъртността от рак на шийката на матката с порядък, се нарича цитонамазка или накратко Pap тест, на името на автора.

Георгиос Папаниколау е роден 13 май 1883 г в Кими на остров Евбея и прекарва детските си години в щастлива семейна атмосфера. След началното училище той отива в Атина, за да учи в гимназията, която завършва през 1898 г. След това е записан в медицинския факултет на Атинския университет, след което получава диплома през 1904 г. на 21-годишна възраст.

Проблемите на младия Папаниколау започват с факта, че младият биолог не харесва бъдещия си тъст, полковник Андрогени. Първо, дъщерята на полковник Андромаха беше твърде влюбена в Георгиос и се омъжи някак внезапно, след като едва се срещна, без да попита мнението на баща си. Второ, Папаниколау е бил син на лекар и е завършил медицинския факултет в Атина и не е отворил собствена практика, а е заминал за Германия, учил е там при Вайсман „някаква генетика“ и е защитил дисертацията си върху нея. Въпреки че полковникът не даде благословия за брака, нито зестра, той реши, че ако дъщеря му вижда съпруга си по-рядко, това може да разруши брака им в резултат.

Използвайки връзките си в гръцкия двор, Андрогени урежда зет си да бъде физиолог в експедицията на принца на Монако Албер I. Ексцентричният принц беше океанолог, прекарваше 10 месеца в годината в морето на изследователската си яхта, където Папаниколау е приет, естествено, без жена си.

Но за Георгиос експедицията с яхтата Yrondel II беше най-щастливият момент в живота му. Той изучава генетиката на обитателите на морето близо до Канарските острови и работодателят Алберт I го обожава. С натежало сърце той освобождава Георгиос, когато е принуден да отиде на война (Първата балканска война).

При обявяването на мобилизацията Папаниколау като младши лейтенант от медицинската служба в резерва служи до края на Балканските войни (1912-1913 г.) Реакцията на гръцката диаспора на зова на родината е впечатляваща. Имаше много гърци от Америка, които се биеха като доброволци. Взаимодействията на Папаниколау с гръцките американци му дават представа за Новия свят. Всички го уверяваха, че ако се интересува от изследователска работа, в Америка ще намери подходящи условия и средства за осъществяване на намеренията си. И така, веднага след сключването на мира през 1913 г., Георгиос заминава за Ню Йорк, вземайки съпругата си със себе си.

Тъй като никой в ​​Америка не можеше да произнесе нито името, нито фамилията на нашите герои, Андромаха стана Мери, а Георгиос поиска да го наричат ​​„доктор Пап“. Не можеше да работи като истински лекар – без познания по език и с гръцка диплома. Няколко месеца той и съпругата му били продавачи в магазин за дрехи, а вечер Георгиос свирел на цигулка в ресторант.

Известно време по-късно „другари по оръжие“ му уредиха място като научен колумнист в единственото гръцко списание в цяла Америка „Атлантис“. Папаниколау отиде да интервюира Томас Хънт Морган за свързаните гени. Учени от различни страни се познават по фамилни имена. И Морган попита журналиста дали е роднина на онзи Папаниколау, който пише статии за генетиката.

Чувайки, че колумнистът е същият Папаниколау, Морган му дава препоръка за патологичната лаборатория в университетската болница Корнел. Там босът възложил на гръцки биолог да изследва ефекта на алкохола върху морските свинчета. Беше му позволено да вземе някои животни за собствените си експерименти. Тъй като Георгиос изследваше хромозомите, той се нуждаеше от онези морски свинчета, които имаха овулация. В други лаборатории са били заклани 50 животни, за да се вземе едно прасе с овулация. Папаниколау никога не е мечтал за такива ресурси. Не можеше да си позволи нито една грешка.

Хрумна му, че в различните дни от цикъла съставът на клетките в епитела на влагалището и матката е различен. И Георгиос започва да взема вагинален секрет от прасетата, използвайки инструмента на отоларинголог – носно огледало. Чрез изстъргване на резервни клетки от епитела с такава сонда (Папаниколау каза „ексфолиативна“), беше възможно да се изследват под микроскоп и да се определи точно деня на овулация. Но тъй като работи с морски свинчета, може да се направи и при жени, за да се проследят ендокринните промени.

Структурата на гениталните органи на свинете и хората е много различна. За да се изберат клетки от повърхността на вагината и шийката на матката на жената, беше необходима сонда с различен дизайн – специален вид четка. Такава сонда на Папаниколау работи върху съпругата му Андромаха, тоест Мария. Тя излезе от магазина и помогна на съпруга си в лабораторията – той не можеше да има други лаборанти. До 1923 г. е готов нов безболезнен и безвреден метод за анализ.

Клиниката взе огромен брой тестове. Добавяйки своя към обичайната цитонамазка върху флората, Папаниколау получава материал от стотици жени. И в една от тези цитонамазки съвсем случайно беше открита ракова клетка. Пациентката нямаше симптоми на рак на маточната шийка. Очевидно раковите клетки току-що са се появили в епитела, туморът все още не е нараснал дълбоко в тъканта. На този етап ракът може да бъде спрян без операция.

В онези дни ракът на маточната шийка е най-често срещаният злокачествен тумор сред жените, особено сред бедните. Те също рядко се подлагаха на прегледи и ако при тях се откриваше рак, обикновено беше в неоперабилен стадий.

Папаниколау почувства, че го очаква голям късмет. След като проучи стотици случаи, той направи доклад за възможността за ранно откриване на рак на женските полови органи с проста и евтина цитонамазка. Спектакълът на 5 януари 1928 г. е придружен от снимки и е необичайно обемен и енергичен. Това е примерна история за откритие. За съжаление, нейният автор беше смятан за второкласен изследовател, а конференцията беше второкласна – беше посветена на въпросите за „усъвършенстването на човешката раса“. Там се събираха ексцентрици, които споделяха идеи за здравословен начин на живот и евгеника. Папаниколау изглеждаше като черна овца сред тях.

Светилата на гинекологията забелязаха доклада му, но повярваха само на биопсия, която гарантирано открива тумор. Идеята, че туморите не могат да бъдат оставени да узреят, им се струваше дива. За съжаление, ръководителят на Папаниколау, който нареди да се ограничи цялата работа по намазката, мислеше по същия начин.

Нашият герой се подчини само на външен вид: той тайно продължи да взема петна, подобрявайки метода на оцветяване на препаратите. Папаниколау просто чакаше шефът му да се пенсионира. През 1939 г. това най-накрая се случи. Новият лидер видя комерсиален потенциал в „гръцката идея“ и назначи екип от истински гинеколози да работят по цитонамазката. Те убедиха всички жени в Ню Йорк да си направят „ПАП тест“, както наричаха Пап теста за простота. Установено е, че той разкрива ранна онкопатология в 95% от случаите. Благодарение на него смъртността от рак на шийката на матката веднага намалява със 70% (до края на 20 век – 14 пъти). Папаниколау стана известен по целия свят. До 1957 г. инвеститорите са готови да му дадат пари, за да започне институт за изследване на рака, който да бъде кръстен на него.

През всичките тези години Папаниколау не се разделя с мечтата да се върне в родината си и да основе институт в Гърция. Освен това Елефтериос Венизелос се опитва да го убеди да се върне в Гърция за постоянна работа в катедрата по зоология, физико-математическия факултет на Атинския университет. Тези преговори обаче се провалят, тъй като Венизелос не печели следващите парламентарни избори (1920 г.).

През 1928 г. Папаниколау изнася лекция в Мичиган, озаглавена „Нов метод за диагностика на рака“, в която представя техниката и резултатите от своите изследвания. Тази пионерска работа не беше добре приета, особено от патолозите. През 1943 г. Папаниколау, заедно с Ф. Траут, публикува монументална монография „Диагностиката на рака на матката с помощта на вагинални цитонамазки“, в която освен характеристиките на раковите клетки, подчертава също, че предраковите състояния могат да бъдат диагностицирани и лекувани в своевременно.

По време на Втората световна война Папаниколау участва като специален съветник на Асоциацията за подпомагане на гърците по време на войната и значително допринася за нейната работа. Благодарение на неговия авторитет и връзки, фармацевтичните фирми оказват голяма помощ на болниците в Гърция, които по това време изпитват затруднения поради липсата на оборудване, лекарства и санитарни материали.

През 1961 г. Папаниколау се премества в Маями, за да създаде Института за изследване на рака Папаниколау към Университета на Маями, но умира на 19 февруари 1962 г., преди центърът да отвори врати. Той почти не доживява да получи Нобеловата награда, за която вече е номиниран.

Преди Пап теста 14 жени на 100 000 умираха от рак на шийката на матката, сега по-малко от една. Няколкостотин милиона души по света си правят редовно цитонамазка, а няколко десетки хиляди жени дължат живота си на гръцки генетик.

Source link